Живият интерес към предмета е това, което е ценно в нашите традиционни и средновековни методи на обучение. Във Франция, Германия и Италия, навсякъде, където съм бил на континента, един ум действа директно на друг ум по начин, непознат на замръзналата формалност на нашите академични институции; философски школи и центрове на истинска интелектуална кооперация съществуват; отношението между учителя и ученика е признато като духовна връзка за цял живот, свързваща последователни поколения от велики мислители в една непрекъсната верига по същия начин, по който четем в каталога на нашата Френска изложба или нашият салон в Париж за този мъж, че е ученик на един велик художник или скулптор и учител на друг. Когато се следва този дух, няма учение на света, което да обедини в по-хармонично действие всички качества на ума от това, на което аз съм тук скромен представител, няма няма друго, което да подготвя толкова много приятни изненади за своите последователи, по-чудесни от сцените на трансформация в пантомимата, или което изглежда ги издига през последователни стъпки от началото до все по-висши и по-висши състояния на съзнателно интелектуално битие. Това обяснява, вярвам, изключителнoто дълголетие на най-великите майстори на аналитичното изкуство,“dii majores“ на математическия пантеон.
Дж.Дж. Силвестър, английски математик и преводач на старогръцка поезия, от книгата „The Law of the Verse“
Консервативното образование като процес
Консервативното образование има за цел първо да запазва, после да развива. Да запази невинността, добротата и любопитството на детето у вече възрастния човек:
В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
Матей 18:1-3
В Киропедия на Ксенофонт се описва образованието в Персия:
„Момчетата посещават училището, за да се учат на „справедливост“…. И това казват също така, както у нас се казва, че децата отиват на училище да учат четмо и писмо. Техните учители прекарват по-голямата част от деня, да ги „съдят“, да им показват що е право и що криво… И когато разберат, че някой е виновен в нещо, наказват го. Наказват и оногова, когото намерят, че обвинява несправедливо… И когато узнаят за някого, че е могъл да поблагодари за нещо, но не е поблагодарил, и него наказват строго. Защото те мислят, че неблагодарниците ще се отнасят еднакво пренебрежително и към богове, и към родители, и към отечество, и към приятели.“
Консервативното образование е процес на запазване и на развитие. А това, което се запазва у малкото дете – родило се без способности да говори, да чете, да пише и да смята – е неговата душа. Затова да се учим на справедливост, на добро и зло, на възпитание и ред, йерархия и симетрия във взаимоотношенията между хората, е на първо място за консервативния процес на образование. Затова в България вярата има място в училище. Както и философията.
Не какво да учим, а как да учим
В предишна моя статия „Консерватизмът и либерализмът през призмата на сложните системи“ , излязла в десет части, говорих за естетическия прочит на конфликта между тях, направен от Джон Ръскин.
Той съпоставя двореца на дожовете срещу библиотеката на площада Сан Марко (Фиг.1).
Първото е образец на готическа архитектура, в която всеки индивидуален майстор е вложил душата си и няма два еднакви капителя, но това е хармонично, живо построение; второто е образец на Ренесансовата архитектура, на изчистените прави линии, на механизирания дизайн, изразяващ творчеството само на един човек, в което работниците са само бездушни, безправни изпълнители, роботи, предвестниците на механистичната индустриална епоха.
Съвременното образование е рационалистично, не рационално. То е свръх оптимизирано, за да намали вариацията в резултатите, измервани единствено с оценките и медалите. Рационализмът винаги се опитва да измери неизмеримото – „ratio“ означава отношение, дроб съизмерени величини – като 2/3. Еднакви чинове, еднакви стаи, еднакви учебници и учебни програми, еднакво преподавани с равномерно темпо, еднакво внимание за всяко различно дете с утопичната цел за постигане на еднакво знание. Това е сградата на Ренесансовата библиотека, в която се съдържат безброй копия на една и съща книга. Информацията е една и съща за всички и дори индивидът да е максимално „образован“, системата не живее. Няма информация, която индивидите да обменят, да се учат едни от други, да си помагат. Всеки знае едно и също, затова никой нищо не знае. Това е едната крайност на началното и основното образование.
Другата крайност е безкрайно тясната специализация налична в средното и висшето образование. Всеки става все по-добър във все по-тясна област, докато се превърне в делта „функцията“ на Дирак (Фиг.2)
Тогава всеки има какво да каже на другите, но пресечното множество на общите им познания е празно; сбъдва се отново историята с Вавилон, когато заради човешката гордост Бог наказва хората да не се разбират. Знанията вече са толкова различни, че хората не могат да преведат опита си от едно поле в друго.
Консервативното образование е като двореца на дожовете в Сан Марко – всеки майстор и учител е важен, всеки извайва по свой образ и подобие своите ученици. Всеки ученик е уникално творение, неповторимо и несъизмеримо с другите. Добрите учители като Сократ оставят добри ученици, някои от които на свой ред след време също стават учители и образуват непрекъснатата верига на велики мъже и жени, за която Дж. Дж. Силвестър говори. Това няма нищо общо с учебните програми, учебниците и методите за „най-оптимално“ преподаване, нито с изискването всички да учат едно и също нещо по един и същ начин. Всичко произтича от Твореца и по Негов образ и подобие бе човекът сътворен. Затова човек сътворява други хора, извайва ги по своя образ и подобие, не само чрез брака и децата, но и чрез учителя и ученика. Свободата и личността на твореца са основните средства на консервативното образование. Учител е дума, с която се назовават най-великите хора в античността, като най-големият Учител е сам Божият син Иисус Христос. Учителите на църквата са най-почитаните личности за християнина (въпреки че това е католическо наименование, 17 от тях са почитани и от православните християни). Свобода за учителя да отпечатва вариации на своя Дух в умовете на своите ученици – това е отличителната черта на консервативното образование. Ролята на отделния учител в изграждането на готическата катедрала на консервативното образование е истинската роля на индивида, който е част от системата. Това е разликата със заробения, обезличен, но напълно независим индивид-педагог, възпроизвеждащ равномерността на информацията в системата, равносилна на състоянието на максимална ентропия – когато всички знаят еднакво и имат еднакво.
Не какво е важно да се учи, а как е важно да се учи – чиракът и калфата от майстора, а на свой ред от тях да се учат други след време. Съборността преодолява индивидуалните липси и стига всеки да има какво да добави, общността знае всичко, което е важно.
Линди-съвместимото образование
Консервативното образование залага на традициите, затова трябва да се върнем към началото. То е в древна Елада, в златния век на Платон, времето, когато образованието е достигнало най-високото си ниво, когато дори сложни въпроси от теория на числата като задачите на Делфийския оракул за квадратурата на кръга, трисекция на ъгъла и удвояването на куба са обсъждани по улиците и влизат в пиеса на Аристофан. Време, в което предишните епохи на войни са донесли благоденствие и свободно време за свободните граждани, в което те да учат. Връщаме се при Сократ и неговия метод със задаване на въпроси. „Момчето е най-трудното за опитомяване от всички животни“ – пише Платон в „Диалози“. Това, което е неуправляемо, не трябва да се управлява като се спира, а като се насочва, води. Учителят Сократ е бил лидер, увличащ след себе си най-отбраната Атинска младеж. Като всеки велик Учител и той е бил пожертван от Атинските граждани, умрял без вина, отровен за примера си, който е давал – и донесъл по този начин проклятие върху Атина. Същото се случва 400 години по-късно в Израел, когато Христос е осъден на смърт с подкрепата на народа – и държавата Израел пропада, както е предречено.
Сократ води своите ученици към истината, защото философът, ученият и богословът са обединени в това, че търсят нея, това е общият корен на науката и религията. Той ги води, като ги кара „да си припомнят“ (това е процесът на дедукция ), задава въпросите, на които те да отговорят, не им дава сам отговорите. Процесът на „изследване“ е най-старата форма на обучение, която се различава от механичното заучаване под инструкция и е органична част от процеса на превръщане на калфата в майстор, чрез практиката под надзора на учителя.
Най-старите методи на обучение са най-жизнени днес, с най-голяма очаквана продължителност на живота. Консервативното образование е Линди-съвместимо , защото се опира на безсмъртността на идеите и тяхната дълговечна приложимост. То разчита на свободното творчество на великите Учители, които са ваятели на други велики личности, някои от които на свой ред стават Учители. И така се образува непрекъсната наследствена верига на приемствеността и традицията, на която се крепи всичко хубаво и полезно. То разчита на воденето чрез въпроси, на изследването на проблемите. То разчита на уникалния отпечатък в душата на отделния ученик. И си спомня оригиналния смисъл на думата „философ“, изобретена от Питагор – човек обичащ мъдростта, без значение в какво изкуство се изразява – аритметика, геометрия, реторика, диалектика, астрономия или музика. Консерватизмът е тясно свързан с живота, живите системи, които растат, развиват се, еволюират, като едно цяло. Такова е и знанието, което консервативното образование дава.
Библиография:
Ентропията е мярка за хаос. Информационната ентропия измерва „изненадата“ в съобщението или степента на неопределеност. При липса на случаен елемент в него, то е предсказуемо и изненада няма.
Това са задачи, свързани с трансцеденталните числа, доказани като нерешими чак през 19-ти век
Под припомняне се има предвид, че дедукцията не създава нова информация, а извежда частното от общото – всичко се съдържа в самите предпоставки и е просто извадено наяве.
Ефект на Линди – https://conservative.bg/evolucia-i-revolucia-v-slojnite-sistemi/
