fbpx

Коронакризата – от подценяването до паниката

Време за четене: 7 мин.

Коронавирусът

„Консерваторъ“ публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Адски кръг – без изход

Адски кръг – без изход

Поредният локдаун би бил абдикация от отговорността за живота и доходите на българските граждани. Нещо повече, “затварянето” на цели сектори, които тъкмо отвориха с надежда и вяра в бъдещето - всъщност ще има пагубни икономически, здравни и психологически ефекти за...

Локдаун до дупка

Локдаун до дупка

Локдаун след локдауна, след локдауна... ще отворим леко, но ако статистика и науката кажат, пак ще затворим. За общото благо, разбира се. А смъртните случаи и болните при най-тежките затваряния на икономиките остават рекордни. Великобритания, Франция и Италия в...

За информирания избор

За информирания избор

Излизам от поредното опело на близък човек. В затворен ковчег. Това е просто ваксина, която трябва да е в хладилник. И няма никакво значение какво пише на хладилника и каква марка е, стига вътре да има ваксини. Откритията на Дженер, Пастьор, Кох и Флеминг са най-...

Подценяването

Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в ступор и не се знае до кога. А страхът от здравен и икономически Армагедон става все по-осезаем.

Генезисът

На първо място, за да има толкова широко разпространение заразата днес, още в началото се случиха системни и мултиплицирани по-късно грешки. 

Първо, престъпно подценяване на проблема от правителствата из целия свят – това е, видите ли, някакъв си грип, а не сериозен проблем, който трябва да се вземе предвид от всички. Такива мнения имаше и сред много медицински експерти, които днес са в щабовете за решения на проблемите. 

Или: маските не помагат на здрави хора да се предпазят – което още се твърди от Световната здравна организация, а и не малко авторитети, за жалост, в медицинската наука. Ако по-рано тезата, че трябва да сме внимателни и че маските предпазват почти на сто процента – ако се носят и от двете страни при общуване, в което се пази дистанция, – се бе наложила сред обществото – може би щяхме да сме спасили хиляди хора. А глобалната икономика нямаше да бъде затворена като при световна война. 

Втората ключова грешка и на държавите в ЕС и на САЩ беше закъснялото затваряне на границите за хора отвън и вътре – между националните държави и отделните щати, – както и липсата на тежка карантина за завърналите се местни граждани от чужбина. Реално заразата беше внесена и разпространена неконтролируемо. А болните се смесиха с техните близки, правейки много трудно таргетирането и ранно им лечение. 

Ако се търгуват стоки – то насреща винаги някой ги иска, за да бъдат внесени. Но това всеки да може да пътува, работи и живее където си поиска – макар и привидно привлекателно – има тежка цена.  

В случая – да няма своевременен и пълен контрол над държавните граници, когато това се налага. Дали заради пандемия, или заради “мигрантска” криза, която ти променя генофонда, културата и води да етнически сблъсъци и маргинални социални анклави в сърцето на вековни културно-икономически средища. Кризата показа, че свещена крава “свободно движение на хора” трябва да се постави под въпрос.

Защото днес всъщност имаме “мигрантска” криза – болестта влиза през преносители и болни отвън. Колкото и да сме “либерални” надали бихме пуснали някой с коронавирус в дома си. Същото е и на по-общо равнище на анализ.

Днес затварянето на границите се случва, но е ясно, че това стана бавно и със закъснение, поради допускането, че свободното движение на хора е важна и едва ли не неотменима “свобода” – точно колкото свобода е да се разходим без разрешение в нечий хол. За да отидеш някъде – трябва да си желан или да си приет със срок на престой. Квалификация, културна адаптивност, здравен статус – всичко има значение.

А ЕС вместо да се чуди как да задлъжнява все повече с общи “коронаоблигации”, тоест да налива пари на безобразно харчливите южняци, за сметка на спестителите от Севера, трябваше да затвори външните си граници за хора, а държавите-членки – да хлопнат вратата на своите националните граници по-рано и навременно. Точка две: ЕС спешно да създаде работещи транзитни коридори за стоките, за да не смаже разделението на труда и износа. А не да има десетки километри магистрали, задръстени с тирове, водещи до липса на стоки в търговските вериги, допълнителни загуби и проблеми за икономиката.

Оголи се и друга язва на социалната държава в Западния свят – проблемите на де факто социалистически управляваното здравеопазване. Хроничното чакане със седмици за елементарни прегледи (но ужким безплатни), липса на медицинска техника, легла и гъвкавост при криза с масов характер. Всичко това рязко изби в условията на криза – липса на дезинфектанти, тестове за свързани с болните лица, респиратори и дори маски за медиците на първа линия, недостатъчно обучен персонал – и то в т. нар. развити икономики. Да, кризата бе изненадваща, но тромавата реакция също бе налице – както на политическо, така и на управленско ниво в множество обществени системи.

Паниката и мерките

В един момент се осъзна, че проблем има. Но вместо да се анализира причината за него – влизането на болни хора отвън – и да се вземат мерки за рисковите групи като медици и възрастни, ударно се дръпна шалтера на огромна част от стопанската дейност и възможността за генериране на стойност и производство. 

Решението да се натиска кривата на заболелите чрез крути мерки и затваряне на цели отрасли имаше чисто финансов обосновка – просто задлъжнелите и дефицитни социални и здравни системи на практика няма как да издържат при наплив на болни. Те обаче няма как да издържат и ако няма достатъчно приходи тях от здравни вноски и осигуровки. А те се генират само от работещата икономика и т. нар. частен сектор, който се озова в менгеме на изчезнали и занижени приходи и твърди задължения към хазната и контрагенти.

Пълна карантина за всички близки на болните, достатъчно тестове за хора със симптоми като в Германия, ресурсно обезпечение за възрастните (храна и лекарства) и медиците, които ги лекуват на терен като най-рискови групи – това са логичните мерки, които още по-логично се наложиха като най-успешни и в практика.

При адекватни мерки много фирми можеха да продължат да работят. И да  – дори ресторантите, както в Сингапур, Хонконг и Тайван. С маски, на разстояние, без вербална комуникация. В този смисъл затваряне на паркове и планини също можеше да се избегне с редуциране на броя хора заедно – пак с маски, но движещи се, засилващи имунната си система и синтезиращи витамин D от слънцето. И ставащи все по-здрави. Със спирането на икономиката обаче идва обедняването. А с него – влошаването на здравето на хората.

Бедността

Бедността води след себе си: нисък имунитет, слаба хигиена, застояване, нелекуване на опасни болести, алкохолизъм, депресия, самоубийства, домашно насилие, грабежи и загуба на усещане за ред. Рекордните продажби на оръжия и алкохол в САЩ са показателни за социалните измерения на проблема. 

У нас тежко ударени са: ресторанти, кина, туризъм, магазини за дрехи, транспорт, промишленост, ученици за гледане вкъщи от родител вън от работа, фирми в сферата на услугите, които винаги дърпат икономиката в криза, плюс частта от 50-те процента от нашия БВП, която се генерира от експорт – традиционно имаме изключителна зависимост към тежката международна конюнктура така или иначе. От един момент насетне балансът между страха от коронакризата и липсата на поминък за оцеляване – рязко ще се наклони в посоката на втората вероятност. 

Личната свобода – големият залог

Кризи, войни, епидемии и социални трусове – те са здравето на тоталитарното подсъзнание на държавата. В такова време тя навлиза в личната ни сфера и после – трудно излиза. Частните свободи лесно се отдават при опасносност, но държавата рядко ги връща, щом мине кризата. Спряха протестите в Хонгконг, кротнаха се и “жълтите жилетки”, а виртутално следене, лицевото разпознаване, достъп до телекомуникациите ни вече са новото нормално в условията на глобална карантина. Политическите недоволства обаче засега са само отложени и тлеят. Те ще са функция на успешното решение на кризата, особено в икономическия й аспект. 

Опасността: лекарството да не доубие пациента. 

И обществено-икономическите отношение да не стъпят на хлъзгава планово-дирижистка основа. Знаем как свършва това. А недоимъкът и липсата на стоки ще стават все по-видими на фона на културната и правната деградация на обществото и хаосът, който може да настъпи, ако икономиката не бъде освободена скоро.

Оригинална публикация

Коронавирусът

„Консерваторъ“ публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Адски кръг – без изход

Адски кръг – без изход

Поредният локдаун би бил абдикация от отговорността за живота и доходите на българските граждани. Нещо повече, “затварянето” на цели сектори, които тъкмо отвориха с надежда и вяра в бъдещето - всъщност ще има пагубни икономически, здравни и психологически ефекти за...

Локдаун до дупка

Локдаун до дупка

Локдаун след локдауна, след локдауна... ще отворим леко, но ако статистика и науката кажат, пак ще затворим. За общото благо, разбира се. А смъртните случаи и болните при най-тежките затваряния на икономиките остават рекордни. Великобритания, Франция и Италия в...

За информирания избор

За информирания избор

Излизам от поредното опело на близък човек. В затворен ковчег. Това е просто ваксина, която трябва да е в хладилник. И няма никакво значение какво пише на хладилника и каква марка е, стига вътре да има ваксини. Откритията на Дженер, Пастьор, Кох и Флеминг са най-...

Споделете чрез

Предишен

Следващ