fbpx

Коронакризата – от подценяването до паниката

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Красотата ще спаси света

Красотата ще спаси света

Какво е искал да каже Достоевски с тези слова? Какво е искал да каже авторът (любим въпрос от училище)? Ще ви кажа. Фьодор Михайлович е набожен православен човек. За него Красота, Добро и Истина, написани така – с главни букви, – са имена на Бог, на...

Денят след утре

Денят след утре

Коронавирусът е адски удобен. Вече в период на такова банализиране, че е съвсем лесно да човек да си свери часовникът по него. Сутрин всичко започва със статистика за заболели и починали. По принцип започваше още в полунощ, но поне едно време информационният сайт...

Студената COVID война

Студената COVID война

В Европа продължават протестите срещу ограниченията, свързани с разпространението на COVID-19, както и срещу плановете на немалко правителства да въведат задължителна ваксинация (поне за определени социални групи). Шествията нерядко са многобройни (особено на фона на...

Подценяването

Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в ступор и не се знае до кога. А страхът от здравен и икономически Армагедон става все по-осезаем.

Генезисът

На първо място, за да има толкова широко разпространение заразата днес, още в началото се случиха системни и мултиплицирани по-късно грешки. 

Първо, престъпно подценяване на проблема от правителствата из целия свят – това е, видите ли, някакъв си грип, а не сериозен проблем, който трябва да се вземе предвид от всички. Такива мнения имаше и сред много медицински експерти, които днес са в щабовете за решения на проблемите. 

Или: маските не помагат на здрави хора да се предпазят – което още се твърди от Световната здравна организация, а и не малко авторитети, за жалост, в медицинската наука. Ако по-рано тезата, че трябва да сме внимателни и че маските предпазват почти на сто процента – ако се носят и от двете страни при общуване, в което се пази дистанция, – се бе наложила сред обществото – може би щяхме да сме спасили хиляди хора. А глобалната икономика нямаше да бъде затворена като при световна война. 

Втората ключова грешка и на държавите в ЕС и на САЩ беше закъснялото затваряне на границите за хора отвън и вътре – между националните държави и отделните щати, – както и липсата на тежка карантина за завърналите се местни граждани от чужбина. Реално заразата беше внесена и разпространена неконтролируемо. А болните се смесиха с техните близки, правейки много трудно таргетирането и ранно им лечение. 

Ако се търгуват стоки – то насреща винаги някой ги иска, за да бъдат внесени. Но това всеки да може да пътува, работи и живее където си поиска – макар и привидно привлекателно – има тежка цена.  

В случая – да няма своевременен и пълен контрол над държавните граници, когато това се налага. Дали заради пандемия, или заради “мигрантска” криза, която ти променя генофонда, културата и води да етнически сблъсъци и маргинални социални анклави в сърцето на вековни културно-икономически средища. Кризата показа, че свещена крава “свободно движение на хора” трябва да се постави под въпрос.

Защото днес всъщност имаме “мигрантска” криза – болестта влиза през преносители и болни отвън. Колкото и да сме “либерални” надали бихме пуснали някой с коронавирус в дома си. Същото е и на по-общо равнище на анализ.

Днес затварянето на границите се случва, но е ясно, че това стана бавно и със закъснение, поради допускането, че свободното движение на хора е важна и едва ли не неотменима “свобода” – точно колкото свобода е да се разходим без разрешение в нечий хол. За да отидеш някъде – трябва да си желан или да си приет със срок на престой. Квалификация, културна адаптивност, здравен статус – всичко има значение.

А ЕС вместо да се чуди как да задлъжнява все повече с общи “коронаоблигации”, тоест да налива пари на безобразно харчливите южняци, за сметка на спестителите от Севера, трябваше да затвори външните си граници за хора, а държавите-членки – да хлопнат вратата на своите националните граници по-рано и навременно. Точка две: ЕС спешно да създаде работещи транзитни коридори за стоките, за да не смаже разделението на труда и износа. А не да има десетки километри магистрали, задръстени с тирове, водещи до липса на стоки в търговските вериги, допълнителни загуби и проблеми за икономиката.

Оголи се и друга язва на социалната държава в Западния свят – проблемите на де факто социалистически управляваното здравеопазване. Хроничното чакане със седмици за елементарни прегледи (но ужким безплатни), липса на медицинска техника, легла и гъвкавост при криза с масов характер. Всичко това рязко изби в условията на криза – липса на дезинфектанти, тестове за свързани с болните лица, респиратори и дори маски за медиците на първа линия, недостатъчно обучен персонал – и то в т. нар. развити икономики. Да, кризата бе изненадваща, но тромавата реакция също бе налице – както на политическо, така и на управленско ниво в множество обществени системи.

Паниката и мерките

В един момент се осъзна, че проблем има. Но вместо да се анализира причината за него – влизането на болни хора отвън – и да се вземат мерки за рисковите групи като медици и възрастни, ударно се дръпна шалтера на огромна част от стопанската дейност и възможността за генериране на стойност и производство. 

Решението да се натиска кривата на заболелите чрез крути мерки и затваряне на цели отрасли имаше чисто финансов обосновка – просто задлъжнелите и дефицитни социални и здравни системи на практика няма как да издържат при наплив на болни. Те обаче няма как да издържат и ако няма достатъчно приходи тях от здравни вноски и осигуровки. А те се генират само от работещата икономика и т. нар. частен сектор, който се озова в менгеме на изчезнали и занижени приходи и твърди задължения към хазната и контрагенти.

Пълна карантина за всички близки на болните, достатъчно тестове за хора със симптоми като в Германия, ресурсно обезпечение за възрастните (храна и лекарства) и медиците, които ги лекуват на терен като най-рискови групи – това са логичните мерки, които още по-логично се наложиха като най-успешни и в практика.

При адекватни мерки много фирми можеха да продължат да работят. И да  – дори ресторантите, както в Сингапур, Хонконг и Тайван. С маски, на разстояние, без вербална комуникация. В този смисъл затваряне на паркове и планини също можеше да се избегне с редуциране на броя хора заедно – пак с маски, но движещи се, засилващи имунната си система и синтезиращи витамин D от слънцето. И ставащи все по-здрави. Със спирането на икономиката обаче идва обедняването. А с него – влошаването на здравето на хората.

Бедността

Бедността води след себе си: нисък имунитет, слаба хигиена, застояване, нелекуване на опасни болести, алкохолизъм, депресия, самоубийства, домашно насилие, грабежи и загуба на усещане за ред. Рекордните продажби на оръжия и алкохол в САЩ са показателни за социалните измерения на проблема. 

У нас тежко ударени са: ресторанти, кина, туризъм, магазини за дрехи, транспорт, промишленост, ученици за гледане вкъщи от родител вън от работа, фирми в сферата на услугите, които винаги дърпат икономиката в криза, плюс частта от 50-те процента от нашия БВП, която се генерира от експорт – традиционно имаме изключителна зависимост към тежката международна конюнктура така или иначе. От един момент насетне балансът между страха от коронакризата и липсата на поминък за оцеляване – рязко ще се наклони в посоката на втората вероятност. 

Личната свобода – големият залог

Кризи, войни, епидемии и социални трусове – те са здравето на тоталитарното подсъзнание на държавата. В такова време тя навлиза в личната ни сфера и после – трудно излиза. Частните свободи лесно се отдават при опасносност, но държавата рядко ги връща, щом мине кризата. Спряха протестите в Хонгконг, кротнаха се и “жълтите жилетки”, а виртутално следене, лицевото разпознаване, достъп до телекомуникациите ни вече са новото нормално в условията на глобална карантина. Политическите недоволства обаче засега са само отложени и тлеят. Те ще са функция на успешното решение на кризата, особено в икономическия й аспект. 

Опасността: лекарството да не доубие пациента. 

И обществено-икономическите отношение да не стъпят на хлъзгава планово-дирижистка основа. Знаем как свършва това. А недоимъкът и липсата на стоки ще стават все по-видими на фона на културната и правната деградация на обществото и хаосът, който може да настъпи, ако икономиката не бъде освободена скоро.

Оригинална публикация

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Красотата ще спаси света

Красотата ще спаси света

Какво е искал да каже Достоевски с тези слова? Какво е искал да каже авторът (любим въпрос от училище)? Ще ви кажа. Фьодор Михайлович е набожен православен човек. За него Красота, Добро и Истина, написани така – с главни букви, – са имена на Бог, на...

Денят след утре

Денят след утре

Коронавирусът е адски удобен. Вече в период на такова банализиране, че е съвсем лесно да човек да си свери часовникът по него. Сутрин всичко започва със статистика за заболели и починали. По принцип започваше още в полунощ, но поне едно време информационният сайт...

Студената COVID война

Студената COVID война

В Европа продължават протестите срещу ограниченията, свързани с разпространението на COVID-19, както и срещу плановете на немалко правителства да въведат задължителна ваксинация (поне за определени социални групи). Шествията нерядко са многобройни (особено на фона на...

Споделете:
Default image
Кузман Илиев
Икономически и политически анализатор, докторант по финанси, водещ на “Плюс-Минус” по Нова, основател на продуцентска къща Кадре