Настоящата пандемия от коронавирус ще се отрази на много аспекти от живота ни. Преди всичко, целият свят вече загуби много. Както всеки път в историята обаче, накрая животът ще продължи и някои ще се окажат в по-добра позиция.
България може да се окаже сред печелившите!
Не, тук няма да коментирам забележителното отсъствие на коронавируса в страната ни – като брой заразени, тежко болни и починали сме сред най-слабо засегнатите страни. За съжаление това може и да се промени всеки момент, така че нека не бързаме…
Обаче ситуацията има и един друг аспект, за който почти никой не си дава сметка: Медта!
- Медта е един от най-използваните индустриални метали в света. Като абсолютно количество отстъпва само на желязото и алуминия. Човечеството добива, обработва и използва мед от самата зора на цивилизация.
- Коронавирусът се пренася по въздушно-капков път и издържа доста дълго върху всякакви повърхности (до 7 дни), което го прави изключително заразен. Здрави хора просто докосват нещо, което преди това е пипано от заразен и край – заразата е пренесена. Затова е и цялата непрекъсната дезинфекция в магазините например.
- Антисептичните качества на медта са известни от дълбока древност – всякакви микроби, бактерии и вируси умират изключително бързо върху медна повърхност. Използването на медта за дезинфекция е описано още в първия запазен медицински документ в историята – запис от египетски лекар, известен като Папируса на Смит.
- Според проучване на Американската агенция за контрол на болестите (CDC) от 2015 г. коронавирусите остава активни много дълго (с дни) върху повечето повърхности, но не и върху мед и медни сплави като месинг (Cu/Zn). Медта унищожава генома на вируса за броени минути.
- Прочувания в болници показват спад с 58% на вътре-болничните инфекции при замяна на някои най-често докосвани стоманени и пластмасови повърхности с медни. Неслучайно, някога месинговите дръжки на врати и шкафове са били стандарт. Обаче те са доста по-скъпи, а и имат свойството да губят блясъка си и позеленяват (оксидация на медта), тоест изглеждат „мръсни“. Учените отдавна настояват за мерки в това отношение. Според тях покриването само на 10% от повърхностите в болници с медни сплави би спасило много животи и би спестило на здравната система огромни разходи.
Готов съм да се обзаложа, че епидемията от коронавирус ще промени всичко това. Анализите тепърва предстоят, но е много вероятно да бъдат създадени стандарти за най-често пипаните повърхности по публични места, от врати в болници до магазини и банкомати, които да изискват покритие с медни сплави. Това значи само едно нещо:
Потреблението на мед ще излети в небесата!
И тук стигаме до потенциалните ефекти върху икономиката на втория най-голям износител на нерафинирана мед в света: България!
Няма друг значим глобален пазар, на който да сме толкова силни. Медта ни носи много милиарди евро приходи – около 10% от общия ни експорт. Никой не може без нея, а глобалният стремеж към електрификация, нови технологии и инфраструктура поддържат бързо растящо търсене
Неслучайно, дори в днешната епидемия, довела до най-голяма икономическа криза в модерната история, цената на медта отказва да падне – след кратък шок през март, бързо се върна и се задържа над 5,000 $/т.
Ако утре към горната прогноза се добави и допълнително търсене за покритие с медни сплави на почти всичко, което най-често докосваме, търсенето и цената на метала буквално ще експлодират!
България заема толкова важно място на този пазар благодарение на минно-металургичния клъстер в Средногорието. Той се развива и дава много на местната и национална икономика. Ако днес в България има регион, където все още доходите са на ниво и няма изгледи за масова безработица, то това е Средногорието. Както металургичният комбинат на Аурубис България, така и мините на Асарел-Медет, Елаците мед и ДПМ Челопеч си работят на пълни обороти – доходите и работните места са защитени като това важи и за преките им доставчици. Освен това в страната напоследък бързо се създават и производства с по-висока добавена стойност, вкл. вече се правят автомобилни компоненти от мед в предприятия като „София Mед“ – за последните 3 години само те са удвоили приходите си.
Средногорието е индустриалното сърце на България. То е най-стабилната ни защита при криза. Може да бъде, и вече е, основа за много други инвестиции. Утре може да се окаже и най-добрата ни възможност за относително бързо възстановяване и дори забогатяване.
Нужно е само да не се пречи на компаниите да инвестират, да се разрастват, да проучват и разработват нови находища, а в България има много такива. Освен това не бива и да им се налагат допълнителни тежести върху важни аспекти на дейността като енергийното потребление, защото този бизнес е енергоемък по принцип и за него цената на енергията е фатален фактор.
Епидемията от коронавирус може да открие невероятна възможност за развитие за България. Остава само да я сграбчим, но са нужни поне малко кураж и държавническо мислене. Имаме ли ги?
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
