fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Коронавирусът и медта: Как България може да спечели накрая?

Време за четене: 4 мин.

Настоящата пандемия от коронавирус ще се отрази на много аспекти от живота ни. Преди всичко, целият свят вече загуби много. Както всеки път в историята обаче, накрая животът ще продължи и някои ще се окажат в по-добра позиция.

България може да се окаже сред печелившите!

Не, тук няма да коментирам забележителното отсъствие на коронавируса в страната ни – като брой заразени, тежко болни и починали сме сред най-слабо засегнатите страни. За съжаление това може и да се промени всеки момент, така че нека не бързаме…

Обаче ситуацията има и един друг аспект, за който почти никой не си дава сметка: Медта!

  1. Медта е един от най-използваните индустриални метали в света. Като абсолютно количество отстъпва само на желязото и алуминия. Човечеството добива, обработва и използва мед от самата зора на цивилизация.
  2. Коронавирусът се пренася по въздушно-капков път и издържа доста дълго върху всякакви повърхности (до 7 дни), което го прави изключително заразен. Здрави хора просто докосват нещо, което преди това е пипано от заразен и край – заразата е пренесена. Затова е и цялата непрекъсната дезинфекция в магазините например.
  3. Антисептичните качества на медта са известни от дълбока древност – всякакви микроби, бактерии и вируси умират изключително бързо върху медна повърхност. Използването на медта за дезинфекция е описано още в първия запазен медицински документ в историята – запис от египетски лекар, известен като Папируса на Смит.
  4. Според проучване на Американската агенция за контрол на болестите (CDC) от 2015 г. коронавирусите остава активни много дълго (с дни) върху повечето повърхности, но не и върху мед и медни сплави като месинг (Cu/Zn). Медта унищожава генома на вируса за броени минути.  
  5. Прочувания в болници показват спад с 58% на вътре-болничните инфекции при замяна на някои най-често докосвани стоманени и пластмасови повърхности с медни. Неслучайно, някога месинговите дръжки на врати и шкафове са били стандарт. Обаче те са доста по-скъпи, а и имат свойството да губят блясъка си и позеленяват (оксидация на медта), тоест изглеждат „мръсни“. Учените отдавна настояват за мерки в това отношение. Според тях покриването само на 10% от повърхностите в болници с медни сплави би спасило много животи и би спестило на здравната система огромни разходи.

Готов съм да се обзаложа, че епидемията от коронавирус ще промени всичко това. Анализите тепърва предстоят, но е много вероятно да бъдат създадени стандарти за най-често пипаните повърхности по публични места, от врати в болници до магазини и банкомати, които да изискват покритие с медни сплави. Това значи само едно нещо:

Потреблението на мед ще излети в небесата!   

И тук стигаме до потенциалните ефекти върху икономиката на втория най-голям износител на нерафинирана мед в света: България!

Фиг. 1. Международна търговия с нерафинирана мед (Източник: The Word Copper Factbook, 2018 г.)

Няма друг значим глобален пазар, на който да сме толкова силни. Медта ни носи много милиарди евро приходи – около 10% от общия ни експорт. Никой не може без нея, а глобалният стремеж към електрификация, нови технологии и инфраструктура поддържат бързо растящо търсене

Фиг. 2 Прогноза за потреблението на мед в света (Източник: Resources, Conservation and Recycling, Volume 132, May 2018)

Неслучайно, дори в днешната епидемия, довела до най-голяма икономическа криза в модерната история, цената на медта отказва да падне – след кратък шок през март, бързо се върна и се задържа над 5,000 $/т.

Ако утре към горната прогноза се добави и допълнително търсене за покритие с медни сплави на почти всичко, което най-често докосваме, търсенето и цената на метала буквално ще експлодират!

България заема толкова важно място на този пазар благодарение на минно-металургичния клъстер в Средногорието. Той се развива и дава много на местната и национална икономика. Ако днес в България има регион, където все още доходите са на ниво и няма изгледи за масова безработица, то това е Средногорието. Както металургичният комбинат на Аурубис България, така и мините на Асарел-Медет, Елаците мед и ДПМ Челопеч си работят на пълни обороти – доходите и работните места са защитени като това важи и за преките им доставчици. Освен това в страната напоследък бързо се създават и производства с по-висока добавена стойност, вкл. вече се правят автомобилни компоненти от мед в предприятия като „София Mед“ – за последните 3 години само те са удвоили приходите си.

Средногорието е индустриалното сърце на България. То е най-стабилната ни защита при криза. Може да бъде, и вече е, основа за много други инвестиции. Утре може да се окаже и най-добрата ни възможност за относително бързо възстановяване и дори забогатяване.

Нужно е само да не се пречи на компаниите да инвестират, да се разрастват, да проучват и разработват нови находища, а в България има много такива. Освен това не бива и да им се налагат допълнителни тежести върху важни аспекти на дейността като енергийното потребление, защото този бизнес е енергоемък по принцип и за него цената на енергията е фатален фактор.

Епидемията от коронавирус може да открие невероятна възможност за развитие за България. Остава само да я сграбчим, но са нужни поне малко кураж и държавническо мислене. Имаме ли ги?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ