Коронавирус, българската икономика и необходимите мерки

[et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_row _builder_version=”4.0.6″][et_pb_column _builder_version=”4.0.6″ type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″ hover_enabled=”0″]

Вирусът COVID-19 е единствена тема за целия свят през последния месец. Хиляди хора са заразени, стотици хиляди живеят в извънредно положение в страните си, а милиони са обхванати от страх. Ефектите от вируса обхващат всички аспекти от нашия живот.

Но нека погледнем как това се отразява върху икономиката.

За последните два месеца ефектите се развихриха неудържимо и от някои затворени фабрики в Китай се стигна до разтрисане на световната икономика. Веригата на доставки е буквално разрушена. Много фабрики са затворени. Пазарите в целия свят се сриват – днес водещите индекси отбелязаха някои най-големите си еднодневни спадове в историята. Прогнозите за растеж на глобално ниво са ревизирани сериозно надолу. Много от международния бизнес е блокиран. Пътуванията са ограничени. Редица държави са в локдаун. Цели сектори са застрашени от фалит. Реално коронавирусът е по-смъртоносен за икономиката, отколкото за хората. Времето за глобална рецесия така или иначе беше дошло, но вирусът я предизвиква с бързи темпове. Еврозоната ще пострада най-сериозно, където растежът беше почти нулев, а големите икономики вече са достигнали пика си и показваха забавяне.

България

Непосредствените ефекти върху икономиката на България са предизвикани най-вече от обявеното извънредно положение и взетите кризисни мерки.

На всички е ясно, че извънредното положение и взетите мерки са необходими за спиране на разпространяването на заразата. Българската реакция е по-добра и по-навременна от тази на редица други по-развити държави. Всички се надяваме те да дадат резултат и последиците за здравето на българите да бъдат възможно най-малки.

Но междувременно родният бизнес понася сериозен удар – голяма част от малкия и среден бизнес не работи и няма приходи, но има разходи. Очакват се фалити на много фирми и много хора да останат без работа. Сектори като туризъм и транспорт са засегнати жестоко. За това е необходимо да се вземат мерки, които да запазят бизнеса жизнен, за да може да се възстанови след извънредното положение.

В кризисния щаб икономист няма, а правителството все още не е напълно ориентирано за мерките, които трябва да предприеме и ефектите от тях. Тезата, изказана многократно, че човешкият живот е по-ценен от икономиката, е погрешна и опасна, защото двете са свързани – бедността, безработицата и фалитът също застрашават човешкия живот. Да, икономиката ще се нагоди, но на каква цена? Извънредните мерки, разбира се, не трябва да се отменят, но други трябва да се вземат, които, обаче, да не нанесат повече вреда в дългосрочен план.

Какво може да направи правителството?

На първо място, трябва да освободи бизнеса от данъчна тежест за периода на кризисни мерки.

Точно в момента компаниите дължат вноските по ДДС от миналия месец, а без нов оборот, плащането става невъзможно. И това важи за почти всички фирми, защото прага на регистрация по ДДС е абсурдно нисък. Необходимо е отлагане на плащанията по ДДС с няколко месеца и/или варианти за разсрочено плащане. Данъчна ваканция е необходима и за всички други плащания към държавния и общинските бюджети – корпоративен данък (+ авансови вноски), патентни и туристически данъци, такси за тротоарно право, такси за търговия с акцизни стоки и така нататък. Адекватно би било и отлагане на плащанията на всичките данъци и осигуровки върху заплатите. Припомням, че работодателят плаща на държавата сума, равна на около 50% от тази, която плаща като нетна заплата. Такава мярка ще намали с 1/3 разходите за персонал и ще помогне да не се съкращават хора.

Друго, което държавата може да направи, е да осигури безпрепятственост на веригата на доставки, за да може производството да не остава без суровини, а магазините без доставки. Това означава запазване на границите отворени за тирове и улесняване на придвижването им към България.

Необходимо е и безпроблемно функциониране на всички държавни институции и агенции, за да не се затруднява допълнително бизнесът и делата му.

Какво не трябва да прави правителството?

Неправилна е идеята на правителството да създаде специален фонд, чрез който да налива пари директно в бизнеса. Имайки предвид имиджа на Българската Банка за Развитие, която ще разпределя парите, остава под съмнение на кого и как точно ще се дават предвидените средства.

Също така, държавата не трябва да се меси и в частните взаимоотношенията между бизнесите, както и в работата на банките.

Много вредна идея, която не трябва да се допуска, е контрол на цените. Основната икономическа теория (а и опитът) показва, че това е най-сигурният начин за създаване на недостиг. Въпреки това, тази идея вече беше предложена именно от министъра на икономиката.

А национализация дори не трябва да се споменава!

Държавният бюджет

Със сигурност държавният бюджет ще пострада значително. Дали ще е заради намалени приходи или увеличени разходи, трябва да се очакват сериозни бюджетни дупки. Необходимо е целево финансиране на общини и болници, за да могат адекватно да се преборят с разпространението. Можем да очакваме част от дупките да се покрият с европейски средства, но други да останат.

Но можеше да не е така. През последните години държавният бюджет отчиташе най-големите си приходи в историята и реализираше огромни излишъци. Тези излишъци, обаче, се разпределяха набързо, а не се заделяха за кризисни ситуации. Включително и в Бюджет 2020 нямаше предвиден буфер. А такъв беше нужен, не само за извънредни ситуации като тази с COVID-19, но и за резерв при очакваната икономическа криза, при която държавните приходи, със сигурност ще намалеят.

 

 

 

 

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
Споделете:
Стефан Стоянов
Стефан Стоянов

Стефан Стоянов е завършил бакалавър на УНСС и магистратура в ВУЗФ с редица допълнителни специализации. Сертифициран Независим оценител на търговски предприятия и вземания към КНОБ. Работил като финансов анализатор във водещи компании като Telenor, Walltopia и DXC