Когато четете този текст, броят на потвърдените случаи на коронавирус в Германия ще е прехвърлил 100 хиляди души. През последните седмици мнозина отбелязаха, че Германия има много ниска смъртност на фона на останалите държави – тя варираше между 0,2% и 0,4%. Това вече е минало – във вторник (31.03.) проф. Лотар Вилер от Роберт Кох Институт, който отговаря за борбата с епидемията в Германия, обяви, че смъртността в Германия се е удвоила до 0,8%, а в петък (03.04.) на втората си пресконференция за седмицата сподели, че при най-новите данни тя се е покачила до 1,2%. Пишейки този текст 2 дни по-късно, мога да се позова на още едно увеличение – смъртността сред регистрираните случаи в Германия вече е 1,5%. Какво обяснява това повишение?
Когато анализираме развитието на смъртността от коронавирус в Германия в сравнение с останалите страни, определено може да се спрем на 2 фактора – относително по-добрата подготовка на Германия за борба с епидемията, както и небивалия късмет, който страната имаше в началото на епидемията.
Първият фактор, обикновено бива широко отразяван в българските медии – немската здравна система от самото начало имаше по-голям капацитет да провежда тестове на хора с оплаквания и контактните им лица и всяка седмица успяваше да го повиши. През изминалата седмица лабораториите вече провеждаха по 100 хиляди тестове дневно спрямо 7 хиляди в началото на март! Тоест, за разлика от Италия, която закъсня с реакцията си срещу коронавируса, Германия има възможността да регистрира и по-леките случаи на заболяването, които водят до по-висок знаменател, при изчислението на смъртността – по този начин съотношението на смъртните случаи към регистрираните случаи на заболяването е по-ниско. Разбира се, има много по-леки и асимптоматични случаи, които не са регистрирани, но здравните власти допускат, че като съотношение те са по-малко отколкото в други държави. Също така трябва да се отбележи, че е много вероятно капацитетът за тестване да не може да бъде повишен – в началото на епидемията Германия все още имаше голямо поле на действие на световните пазари, за да си набавя необходимите консумативи за тях, но след като епидемията избухна с пълна сила и в други големи страни, особено САЩ, набавянето на всичко нужно става далеч по-трудно. Вече се говори, че някои лаборатори изпитват проблеми с доставките. Реагенти и другите консумативи за PCR тестовете стават все по-оскъдни и по-скъпи, а паниката, която завладява САЩ кара властите там да бъдат изключително агресивни при осигуряването на нужните за тях доставки. В същото време PCR тестовете нямат друга надеждна алтернатива – водещият експерт и национален референт за коронавируси в Германия проф. Кристиян Дростен (същият човек е сред първите европейски откриватели на ТОРС вируса отпреди 18 години и сред изобретателите на PCR теста за сегашния COVID-19, който в момента се използва по цял свят) очаква, че надежден и годен за масова употреба “бърз тест” ще бъде наличен на немския пазар най-рано след 1 – 3 месеца. Споменавам го само заради протеклите дебати по темата в България.
Факторът “късмет” обаче сякаш бе подминат от всички коментатори и журналисти в България.
Германия изкара голям късмет поне на 2 пъти. Първите заразени в Германия бяха служители на една фирма в Бавария, произвеждаща авточасти, която има и филиал в китайския град Ухан. Вирусът пренася китайска служителка, която има съвсем леки симптоми на неразположение при пристигането си в Германия и ги отдава на пътуването и промяната в часовата зона. При връщането си в Китай обаче положението ѝ се влошава и тя се тества за коронавирус. Когато пробата излиза положителна, веднага се свързва с колегите в Мюнхен и така възможно най-бързо е установено, че заразата е пламнала в тамошния им офис. Ако ставаше дума не за бизнес дама, а за обикновена туристка, която обикаля забележителности, едва ли здравните власти щяха да имат възможност да реагират толкова бързо, за да ограничат заразата в Бавария.
Вторият случай на късмет е, че първата голяма кохорта от болни са скиори, прибиращи се от реномирани алпийски курорти като Ишгъл. Става дума за сравнително млади хора, в добра спортна форма, чиито контакти са най-вече с хора в същата възрастова група. Към тях бих добавил и групата на млади хора в активна възраст, които се заразяваха по нощните клубове. За разлика от Италия, в Германия хората от различни генерации обикновено не съжителстват в едно и също жилище, което при сегашната пандемия определено е предимство. Съответно заразата през първите седмици не бе така разпространена сред хората в най-рисковите групи (с придружаващи заболявания или в пенсионна възраст). Към днешна дата жертвите в Германия са 1342 души – 86% от смъртните случаи са при хора над 70-годишна възраст, които обаче са само 15% от регистрираните заболели.
Експертите от Роберт Кох институт очакват, че смъртността в Германия тепърва ще се покачва. Може да се изтъкнат 2 причини – първата е, че коронавирусът започна да се разпространява в болниците и в домовете за стари хора, а там смъртността е най-висока, както показва опитът от други страни като Италия, Франция и Испания. В началото на месеца беше съобщено за 22 смъртни случая след разболяване от коронавирус само в един от домовете за възрастни във Волфсбург. Разболелите се лекари и болногледачи в Германия вече са 2300 и тепърва ще става по-лошо. В България трябва да бъдем особено внимателни, защото имаме малко лекари с относително висока средна възраст и рискуваме да няма кой да ни лекува, ако изпуснем положението. Най-малкото следването на медицина продължава 6 години, а после са нужни и няколко години практика, за да се изгради качествен специалист. При сегашното ниво на условия в българското здравеопазване ще имаме огромен проблем да заменим изгубеният медицински персонал покрай кризата.
Втората причина е, че като всяка държава в света и Германия няма как да се подготвена за подобна епидемия.
В началото ѝ страната разполагаше с 28 хиляди легла в интензивните отделения и 20 хиляди апарати за обдишване. През изминалите седмици този капацитет беше повишен на 40 хиляди легла и 30 хиляди апарати, като всяка болница получава по 50 хиляди евро за новооткрито легло. За болниците обаче е изключително скъпо да поддържат свободен капацитет – в момента държат много легла “свободни” и не приемат други пациенти, което се отразява на приходите им. Важно е да се отбележи, че в началото на кризата около 80% от наличните легла в интензивните отделения бяха заети от пациенти с други заболявания. Няма вариант, при който целият наличен капацитет да се отделя за заболели от COVID-19. В най-лошия сценарий, който циркулира из немските медии и при който сегашните мерки не успеят да донесат подобрение при разпространението на болестта и здравната система колабира, се говори за необслужване на 80% от пациентите с тежко протичане на коронавирус и жертви в порядъка на 1,2 милиона!
Германия въведе по-строги мерки в борбата с епидемията на 23.03. 5 дни по-късно канцлерът Ангела Меркел, все още под карантина в дома си, направи обръщение, в което заяви, че към тогавашния момент регистрираните случаи на заболели се удвояват на всеки 5,5 дни, а целта на правителството е тази стойност да стигне поне 10 дни преди да има каквато и е да била либерализация на контактите. Към днешна дата случаите вече се удвояват на 9 дни, но дори достигането на 10 няма да е достатъчно, защото междувремено Меркел обяви, че много от пациентите в интензивните отделения са нуждаят от по-дълъг болничен период, отколкото в началото се е очаквало. Ако има някакъв лъч надежда, той бе обявен при петъчната пресконференция на Роберт Кох институт – средният брой инфекции, причинени от 1 заразен R са спаднали до 1. С други думи, ако тази стойност се запази в следващите седмици, Германия ще поддържа едно стабилно ниво от новозаразени и ще успее да издържи кризата с наличния си болничен капацитет. А ако благодарение на мерките този коефициент спадне под 1, тогава пандемията ще отмине.
Различните социологически проучвания показват, че мнозинството от живеещите в Германия подкрепят въведените досега мерки и са доволни от начина, по който правителството реагира спрямо здравната криза.
Съответно доверието в канцлера Меркел и по-активните по времето на кризата министри и публични фигури се увеличава. През изминалите седмици проучванията показаха, че при избори днес и двете партии от управляващата “Голяма коалиция” между християн-демократите и социал-демократите ще получат по-висока подкрепа отколкото им се даваше преди кризата да избухне. Доволни от тях са дори над ⅔ от избирателите на останалите опозиционни партии, с изключение тези на крайнодясната “Алтернатива за Германия”, които са разделени горе-долу наполовина между доволни и недоволни.
Важно е обаче да се адресира друго, което статистиките на ежеседмичното проучване COVID-19 Snapshot Monitoring (COSMO) на Университета в Ерфрут, Роберт Кох институт и още няколко други реномирани институции показва. В момента около 75% от хората в Германия се информират често или много често около ситуацията с коронавируса, но има и други, които не полагат това усилие. По-лошото е, че все още има и един значителен брой граждани, които намират коронавируса за “медийна истерия”, а проучването показва, че те са по-склонни да проявяват “рисково” за ситуацията поведение. Също така проучването показва всяка седмица, че няма никаква корелация между това запитаните да имат самочувствието, че знаят какви са симптомите на коронавируса и как човек може да се зарази с него и наистина да имат тези знания и да отговарят вярно, когато им се зададе конкретен въпрос по темата. Съответно хората с високо самомнение по темата не са защитени от това да оценят грешно риска да се заразят при определена ситуация и впоследствие да се разболеят. Не на последно място, преди седмица проучването показа, че макар 92% от хората да знаят, че трябва да си останат вкъщи вместо да отидат на работа, ако проявят симптоми, то само 77% биха го направили наистина.
Всички тези статистики показват колко неподготвена беше една гостенка в предаването “Свободна Зона” на Телевизия Европа, която запитана защо смъртността в Германия е ниска, измънка, че проблемът бил в придошлите мигранти, които нямали немската дисциплина. Всъщност, към момента вирусът се разпространява от хора, които не са достатъчно добре информирани за начина му на разпространение и за това колко е опасен. Сред тях имаше и много туристи и купонджии, които разнасяха вируса на нови места. Съответно източните немски провинции, където населението е с по-ниски доходи, по-малка мобилност и по-малка атрактивност за пътуващи, към момента са по-слабо засегнати от епидемията. Това заедно с възрастовата група и здравния статус на разболелите се досега са релевантните фактори, а не етносът или вероизповеданието на населението, когато коментираме Германия. Разбира се, тепърва от болестта ще бъдат засегнати и хора в бежанските лагери и такива с произход от Северна Африка и Близкия изток, но данните към момента не се припокриват по никакъв начин с изказаното от някои български експерти.
В заключение ще споделя нещо от личен опит. Преди месец с мой познат имахме ограничен контакт с болна от коронавирус. Здравните власти ни категоризираха като контактни лица от втори тип и в нашия случай 14-те дни карантина бяха само препоръчителни, а не задължителни. Успокоен от това, че си е направил тест и резултатът е бил отрицателен, моят познат още на третия ден излезе да се разхожда навън без маска. Смяташе, че щом е сам, не приказва с никого и вече има отрицателен тест е безопасен. Беше му убягнало, че един тест може да бъде фалшиво отрицателен в началото и че вирусът се отделя във въздуха и при издишане. Липсата на информация много лесно го изкуши да наруши принципа на предпазливост. Затова се нформирайте добре, мислете критично, бъдете предпазливи и отговорни към себе си и най-вече към останалите. Да си пожелаем да останем здрави и Бог да пази България!
