Минерално-суровинната индустрия е ключова за останалите сектори, защото създава ресурсите на съвременната икономика и гарантира енергийна независимост на страните. Наличието на подземни богатства в дадена държава е възможност за социално-икономическо развитие и повишаване жизнения стандарт на хората, живеещи там. Европейската инициатива за суровините още от 2010 година с тревога подчертава, че за устойчивото развитие на Европейския съюз (ЕС) като цяло е необходимо създаване и реализиране на дългосрочни стратегии за добиване на собствени суровини от всяка европейска държава. А за България това е особено валидно, защото страната е лидер в европейския добив, заемайки трето място по добив на мед, четвърто място по добив на злато и пето място по добив на лигнитни въглища.
Компаниите от този бранш са важни участници в създаване на устойчиво развитие в конкретните региони, в които работят, и тази тяхна отговорност се разглежда в три основни направления – икономическа, екологична и социална.
Колективни достижения
Начални стъпки за обединение усилията на индустрията са поставени с учредяването през 1991 година на Българска минно-геоложка камара (БМГК). Днес в нея членуват 120 компании, които осигуряват над 90% от индустриалното производство в отрасъла и висока представителност в 8 подотрасла: геология, добив на нефт и газ, въгледобив, рудодобив, индустриални минерали, скално-облицовъчни материали, инертни и строителни материали, логистика.
Чрез своите дейности БМГК припознава устойчивото развитие като основен приоритет и активно си сътрудничи със заинтересованите страни да подпомага компаниите в тази посока. Някои ключови инициативи включват:
- Създаване на Стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия – доброволен ангажимент на минните компании за прилагане и спазване на най-добрите международни практики. Той включва повишаване на ефективността на добива и разкриването на нови запаси и находища, инвестиции в най-добрите налични техники и продукти, осигуряване на здравето и безопасността на работниците, прозрачно и отговорно управление въздействието върху околната среда, инвестиции в местните общности.
- Актуализиране на Правилника по безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин.
- Текущо актуализиране на отрасловия колективен трудов договор за отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини”, който урежда въпросите на трудовите и осигурителните отношения – доходи, трудова заетост, социално обслужване, условия на труд, социално партньорство.
- Създаване на Браншови модел за подготовка на кадри, чиято цел е покриване на недостига на специалисти и осигуряване на качествено образование за бъдещите кадри в бранша.
- Участие в проекти с екологична насоченост, включително с партньори от МГУ „Св. Иван Рилски”, държавни институции и екологични НПО.
- Годишни награди за върхови постижения в областта на опазване на околната среда и социалните инвестиции.
Икономическо благосъстояние
Скорошен анализ на въздействието на бранша показва, че българските минни компании-членове на БМГК осъзнават своята роля за развитието на националната икономика и на своите местни общности – оценяват специфичната си експертиза, полагат грижа за работните места, които създават и услугите, които предлагат. Още по-интересни са непреките ефекти от дейността на добивната промишленост върху седемте анализиани региона (Раднево, Мездра, Мадан, Ябланица, Рудозем, Лъки, Панагюрище и Челопеч) за периода 2011-2015 година. Промяната в качеството на живот може да се проследи най-видимо чрез достъпа до услуги в съответните региони:
-
Средните брутни работни заплати в сектор „Добивна промишленост” са по-високи спрямо тези на областно ниво;
- Коефициентът на безработица е по-нисък спрямо този на областно ниво (5 от 7);
- Броят медицински персонал отбелязва увеличение или се запазва постоянен (6 от 7);
- Нетният коефициент на записване на деца в детските градини е по-висок от средния за страната;
- Коефициентът на напуснали I – VIII клас е по-нисък спрямо този на областно ниво (5 от 7).
С грижа към здравето и безопасността
Минерално-суровинният отрасъл е свързан със значителни рискове за безопасността и здравето на работещите в него. Според данните на Националния осигурителен институт общият брой трудови злополуки през 2017 година е почти без промяна в сравнение с предходната година – 121 броя. Основен фокус в работата на компаниите от добивната промишленост е превенцията: намиране на причините за травматизма, оценяване на рисковете и начертаване на мерки за намаляването му. Въпреки регистрираните злополуки, предприятията инвестират непрекъснато в най-съвременни технологии, спазване на строги процедури и обучение на персонала.
В надпреварата за човешки капитал
Планирането на човешките ресурси е традиционно приоритетна дейност за минните дружества. Проучването на обучения за повишаване на квалификацията се извършва след прогнозиране от ръководителите на структурните звена, често с 10-годишен хоризонт. Част от предприятията са инвестирали в собствени центрове за професионално обучение. В допълнение, партньорствата с училища, университети и обучителни институции създават контретни колективни инициативи и сближават бизнеса и академичните среди. Някои от най-значимите инициативи включват:
- Дни на отворените врати за организирани училищни посещения;
- Участия в професионални изложения и базари на професиите;
- Дуално обучение
- Нарочни стипендии за специализирано висше образование в България и чужбина; и стажантски програми;
- Стипендии за изследователска дейност на млади учени и докторанти;
- Конкурси за изява на млади професионалисти.
Отговорност към околна среда
Видно от поведението им, водещите добивни компании приемат, че спазването на законодателството е само първата крачка на тяхната екологична отговорност. Техните инвестиционни програми са насочени към постоянни подобрения, усъвършенстване на процесите, планирането и представянето, и внедряване на технологични иновации.
Декларираните разходи за опазване и възстановяване на околната среда в минния отрасъл са относително постоянни през последните години. Те включват разходите за придобиване на дълготрайни и нематериални дълготрайни активи с екологично предназначение, поддържането им, мероприятия за опазване и възстановяване на околната среда и разходи за административна дейност. През 2016 година сумата възлиза общо на 35,4 млн. лева.
Най-голям дял от тях заемат разходите за отпадъчни води – 60%. Следват ги тези за опазване на почвата и подпочвените води с дял от 28%. Разходите за отпадъци са с дял 7,5%. Останалите разходи като тези за отпадъци, въздух, шум, гори и др. заемат съвсем малък дял в структурата.
Сътрудничество с местните общности
В последните няколко години традиционните дарителски договори към общините се транформират в програми за местно развитие, съвместно предлагани от различни представители на общността – НПО, болници, училища, читалища, екологични, спортни и културни клубове. Това създава прозрачност и ангажираност в планирането, както и впоследствие в изпълнението на планираните дейности. Отговорността, както и визията за развитие, се споделя от повече от един участник, а гражданите поемат инициативата да създават, а не да получават наготово.
Ползите, които компаниите отчитат при проследяване на ефекта от социалните им програми, включват обществено доверие и признание, повишаване на конкурентните им предимства, увеличаване на лоялността на служителите и клиентите им, както и съзнателното управление на рисковете от стопанската им дейност.
Пред минната индустрия в България предстоят множество предизвикателства – доказване на ползата от реиндустриализацията, преминаване към нисковъглеродна и кръгова икономика, справяне с демографската криза и битката за таланти, създаването на модели за устойчиви общности. Сигурно е едно, надграждането на законовите задължения с доброволни отговорни бизнес практики и инвестиции в хората и иновациите е доказал се подход за поддържане на устойчив растеж и успех.
