fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Кой печели и кой губи “Втората Студена война”?

Време за четене: 7 мин.

Огнян Минчев

Западът губел „Втората Студена война“ – геополитически анализ… Иска им се, много им се иска да има такъв свят, в който Западът губи, а любимата им Кремълска сатрапия печели – заедно с БРИКС, заедно с Венецуала, заедно с Ахмадинеджад, който между впрочем вече го няма. Иска им се, но такъв свят, в който „Западът губи втората Студена война“ не съществува. Съществува реалният свят, в който се случват прости, нормални и в определен смисъл закономерни неща. като например…

На 14 юли 1789 г. бе разрушена Бастилията. Рухването на този затвор ознаменува една нова епоха в световната история – епохата на модерните нации. „На оръжие граждани“, зове Марсилезата, под чиито звуци се създаваше общността на тези, които носят лична отговорност за бъдещето на своята страна – гражданите. През следващите 200 години свободните граждани създаваха своите свободни нации в Европа и навсякъде по света. Националното чувство и националната отговорност бяха подложени и на чудовищни злоупотреби – като тази на нацизма, които трябваше да създадат имунитет на националните общества и постепенно да ги отворят към интеграция в един по-широк и с повече възможности за свобода свят.

През 50-те – 70-те години на 20 век националната модернизация навлезе и в пространствата на бившия колониален – „трети свят“ – където пътят й е много по-трънлив отколкото в Европа, но никой не е напуснал този път – засега! Има само едно пространство в целия свят в края на 80-те години на 20 век, което е все още напълно подвластно на крепостничеството и феодализма – пространството на Съветския съюз, подчинил на своята имперска власт и нациите на Централна и Източна Европа. Руската империя е сред най-дълго съпротивляващите се на националната модернизация мракобесни сили. През 1861 г. царят освобождава от крепостничество селяните, но те не получават шанса да осъзнаят благото на свободата. Броени десетилетия по-късно Руската империя е преформатирана като тоталитарна утопия, в която свободата е дори по-оскъдна от най-бруталните пректики на предшестващото я самодържавие. Когато през 1991 г. Съветската империя рухна, народите които я населяват получават за първи път шанс за самоопределение. Те се възползват от него в различна степен.

Прибалтийските републики бързо изградиха динамични европейски национални общества и държави, присъединиха се към общността на цивилизованите народи. Южен Кавказ проля много кръв в усилията за национална еманципация на грузинци, арменци и азери, но създадените национални държави продължават да бъдат крехки и уязвими под бруталните опити за дестабилизация и грабеж на бившата имперска метрополия. Украйна премина през поредица от кризисни вълни на самоутвърждаване – от „покрайнина“ на Русия, от остатъчна Украинска ССР, към интегрирана и отстояваща свободата си нация в съпротивата срещу великодържавната агресия през последните месеци. Централна Азия зае привичната за нея държавно-политическа форма на съвкупност от полу-феодални емирати, оглавени от локални – вече национални „бащи на народите“. Този процес е в движение – той не е приключил. Мощни олигархични елити и кагебистки мафии неумолимо давят усилията за национално държавно изграждане, поддържат режими на паянтови институционални конструкции на публичен живот. Стопанският и политическият живот са синкретизирани в бруталния грабеж на пост-съветската олигархия над еманципиращите се народи в пост-съветското пространство.

Това е война на живот и смърт, която пост-имперските елити са осъдени да загубят, и в която младите национални сили на модернизацията и гражданската свобода укрепват във всяка поредна битка – спечелена подобно на Розовата и Оранжевата революция, или загубена като агресията на Кремъл срещу нова Грузия или възцаряването на Кремълския наместник Янукович в Киев. Пост-имперските елити не мислят за капитулация – тяхна е една седма част от световната суша. Техни са нефтените и газови полета на Сибир, където цялата Менделеева таблица присъства в несметни количества. Тяхна е съхранената конструкция на най-ефективната подтисническа система в сувременния свят – КГБ, съчетаваща глобалния шпионаж с най-хитроумните схеми на де-стабилизация, унижение и инсцениране на междуобщностни конфликти в човешката история. Пост-имперското самодържавие оцеля през 90-те години, в които руската демокрация имаше своите – макар и хаотични – шансове за успех. Имперското черносотничество тлееше в многотомните мечтания за Евразийска цивилизация на Александър Дугин, чийто съвет към последователите му е буквално следния: „Най-висш дълг на истинския евразиец е когато се събуди сутрин – първо да се изплюе на Запад, да захрачи Запада…“

Възкачването на Путин събуди плахите надежди на имперската ретроградност, но трябваше да мине десетилетие за да може незабележимият офицер от Дрезден да се превърне в икона на възраждащото се имперско самодържавие. Апетитът идваше с яденето. След подчиняването на Русия на новата Кремълска диктатура дойде ред на Грузия, а днес на Украйна. България никога не е била извън сметките и плановете на олигархичните великодържавници. Засега те се задоволяват с бруталното корумпиране на българския пост-комунистически елит и безмилостно източване на българското национално богатство с рекета на газови доставки, бензинов монопол и свръх-корупционни проекти като Белене и Южен поток. Възраждането на самодържавната имперска арогантност е впечатляваща и създава илюзии за геополитическо възраждане на „тюрмата на народите“ с център Москва. Истината е по-различна.

Днес Кремъл председателства над една страна с драматични дефицити на икономика, технология, демография и инфраструктура. Кога за последен път сте си купили нещо руско? Не говоря за пушената риба от „Берьозка“-та, нито за бензина, който сипвате в колата си… Да, вече погледнахте към античния ВЕФ в ъгъла, сетихте се и за телевизора „Електрон“ от 1973-та в мазето… Толкова. Продължителност на живота – като в Африка… Демографска структура – като българската, при все, че няма толкова голяма емиграция… Пътища… няма пътища – не само в Сибир, но и в европейска Русия. Елитарната наука и култура са все на това високо ниво, на което съществуват от времената на Гогол и Вернадски, но със стопанското и гражданското развитие те нямат съществени допирни точки. Растящите жизнени стандарти от първото десетилетие на века са пряка функция на растящите цени на нефт и газ, осигурявани в частност с брутален рекет над бивша „тяхна“ източна Европа. Извадете нефта и газа от брутния вътрешен продукт на Кремълския „геополитически колос“… И какво получихте?

Българските пропагандни петоколонници много обичат да фантазират на тема „геополитическо могъщество на Русия“. Още крачка и … Америка се маха от Европа, а Кремълската нагайка изящно чертае една нова Европа от Лисабон до Владивосток. Тези съвременни коминтерновци вече сънуват една евразийска България, начело на която са … те самите, разбира се, наследниците на комунистическите компрадори от втората половина на 20 век. Зелените човечета яростно пълзят по Крим и Славянск, а българските колоради възторжено сънуват поражението на Америка и възцаряването начело на света на Горна Волта с ръждясали ракети и на газово-петролната монархия на Владимир Владимирович… Е-ех, момчета, няма такъв свят, как да ви го обясня. Светът работи, учи, произвежда, организира и оптимизира човешкия труд. Америка дължи трилиони на Китай, Китай дължи развитието си на американския пазар… Европа мъчително изгражда обединена институционална финансова система… Бразилия бумти от иновации – изнася боклука от фавелите и внася модерното общество в дълбините на Амазонската джунгла. Хората правят „от нищо нещо“. Тръгват с идея и пристигат с нов продукт, с нова система, с ново общество… Вашите благодетели тръгват от най-богатата земя в света и стигат до примитивния бандитизъм да крадат чужда земя под измамния лозунг за имперско величие. Хайде – погледнете през прозореца – вън е 2014 г. Мина времето на империите, на камшика, на празните приказки и надутите от самовлюбеност бузи. Този свят, в който вашата любима имерия печели „втората Студена война“ не съществува. Студената война – както и „горещата“ се печели с икономика, технология, с идеи и мотивация на милиони хора. След рухването на марксизма-ленинизма вашите московски патрони отново посегнаха на Православието. За да превърнат отново вярата в Христа във вяра в организираното безмозъчно насилие на примитивното си самодържавие. Времето на Победоносцев свърши – днес са други времена. Бъдещето е на неависима Украйна, на оцеляла и вървяща напред Грузия, ако щете – на осъзнала се най-накрая България. Бъдещето е и на намерила себе си Русия – без зелени човечета и нахъсани срещу чуждия живот колоради. Няма втора Студена война, господа! Просто светът върви напред. А вие стоите на един потъващ остров, за който искате да завържете и многострадалната си страна – България, чието бъдеще бе няколко пъти изкоренявано само през 20 век от вашите патрони…

От ognyanminchev.wordpress.com

Споделете чрез

Предишен

Следващ