НОВО

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Дисекция на централния софиянец

Ето че тази седмица за втори път ще цитирам една публикация, която започва с изречението: „Четиримата кандидати за кмет на София, които дотук излъчиха десните, объркват сериозно столичаните от централните квартали“. Първия път показахме кои са тези...

Дебели противоречия

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“,...

Рационализъм, изчислимост и знание

Рационалност и изчислимост  “Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук. Анкетата е проведена изцяло онлайн пред...

Да си спомним Крим!

Време за четене: 2 мин.

През март ще се навърши една година от анексирането на Крим.

Светът, обаче, сякаш го забрави.

Вперила поглед в Източна Украйна, в падащите петролни цени, в джихадиските атентати, в настъплението на ИДИЛ, в победата на СИРИЗА, международната демократична общност сякаш изпусна нишката.

А началото бе анексирането на Крим.

Както на 11 септември 2001 година самолети, сякаш дошли от нищото, ударих сърцето на Америка, така през март 2014 година, зелени човечета, сякаш също дошли от нищото, удариха сърцето на Европа. Анексирайки Крим, част от независима Украйна.

За това вече не се говори. Не говорят европейците, не говорят американците, не говорят дори украинците. Всички забравиха Крим.

А Крим е отправната точка и към Крим трябва да се върнем.

Защото Крим беше анексиран. Въпреки международното право. Крим беше отнет от Украйна с новите методи и тактики на прикритата агресия. Анексирането на Крим разруши с един замах, установените в последните десетилетия, граници в Европа. Анексирането на Крим отвори вратата за настъпление на силата и отстъпление на правото.

Това е агресивен и тъжен акт, който постави на изпитание ръководството на Обединена Европа. Това ръководства се провали.

Вместо на Русия да бъде бързо и недвусмислено показано, че трябва да спазва международното право, европейските политици се оказаха нерешителни, разединени  и плахи. И това тяхно поведение, анализирано в Москва, доведе до разпалването на конфликта в Източна Украйна.

Кризата в Източна Украйна освен продължение на политиката започната в Крим е и маневра за отвличането на вниманието от анексирането на полуострова, а също и за изтощаването на страната за да не може тя да обърне отново поглед към началото. И тази политика работи. Докато Украйна е слаба Крим ще е руски. А тя винаги ще е слаба, ако в източните и райони действат руските сепаратисти, а Европа и САЩ не предприемат по-сериозни мерки за принуждаването на Русия да се върне към международното право.

И ако Европа не иска още проблеми, на Москва трябва ясно да бъде припомнено, че Крим е украински, че Донбас и Луганск също са украински и зелени човечета нямат място там.

В исторически план, размотаването и нерешителността пред лицето на грубата сила винаги е водело до тежки последствия, човешки жертви, разруха и смърт.

Нищо няма да бъде свършено, докато Крим не бъде върнат на Украйна. Защото Крим е отправната точка и към Крим трябва да се върнем.

Колкото и да се връщаме обаче, историята има своя логика, а тя подсказва, че Крим е затворена страница.  

Не бива да бъдем наивни. Това означава само едно – че живеем в един нов още по-несигурен свят.

Свят, в който и днешна България може да се превърне в лесна плячка на сили върху които не може да влияе.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!