– Западът се опитва да изработи действени санкции срещу Русия. Кои може да са особено болезнени за руската икономика?
– Сегашният случай е много сериозен. Не трябва да се анализира ситуацията в Крим откъснато от общите последствия от действията на Русия за световната политика и съдбата на света. Русия е заплашена от изолация. Затова, ако от гледна точка на света възниква някакво усещане, че на Москва й се случиха нещата с Крим, то от страна на Москва може да последват и нови стъпки. За Запада е много важно да няма подобно усещане, че “нещата са станали”.
За хората, които следяха събитията в Крим не само по руската телевизия, но и по световните тв канали, всичко изглеждаше като повторение на най-лошата съветска пропаганда.
Репортажите в реално време от Крим показваха, че там действа не някаква си “самоотбрана”, а обучени военни. Беше видно, че обвиненията срещу Майдана също не са безупречни: че ето на, това е сборище на фашисти и бандеровци. От собствен опит мога да заявя, че Майданът е преди всичко самоорганизирано гражданско общество. Това ми напомни първата “Солидарност” в Полша.
На Запад и особено в САЩ се обсъжда какво означава терминът “гаранции”. Нали на Украйна бяха дадени точно такива гаранции.
Но ако в Крим наистина нещата са станали, какво остава от тези гаранции? Това не е локален, а световен въпрос. Ето например Иран с помощта на санкции беше склонен да преговаря за ядрената си програма.
Но главното условие беше да му се дадат гаранции за безопасност при отказ от производство на ядрено оръжие. А каква реакция ще има сега на обещаните гаранции?
Има и друг въпрос – как ще действа Китай (притежаващ ядрено оръжие) и Япония (която засега не разполага с такова)? Двете страни имат териториални претенции към съседите си. Ако се окаже, че присъединяването на Крим е успех, тогава цената на всякакъв род международни гаранции ще бъде много ниска. Не е изключено да се стигне до нов етап в надпреварата във въоръжаването.
По логиката на Запада, ако неговата реакция се окаже прекалено мека, много страни ще се почувстват заплашени. Например Казахстан, където има значителен процент руснаци и богати природни ресурси.
Стратегически в такива случаи се търсят най-слабите места. Тръгва се от факта, че икономиката на Русия е много слаба, нейната зависимост от износа на природни ресурси за 10 г. толкова се е повишила, че сега те заемат 70% от износа й, основно газ и нефт.
Така икономиката на Русия не е по-добра от икономиката на най-малко успешните латиноамерикански страни.
Второ – расте политизацията на икономиката. Къде през явната държавна собственост, къде през неформални връзки с държавата. Не знам нито един пример за страна, която и да е била успешна при такъв модел.
– Някои обаче дават пример с успешния опит на южнокорейските чеболи…
– Там векторът на развитие беше друг. Първо, това са частни предприятия, които не са свързани с политическата власт. Второ – не разполагаха с природни ресурси. Те развиваха износ по линия на преработващата промишленост.
В Русия след 1991 г. настъпиха трудни години за Борис Елцин и Егор Гайдар. Защо на Гайдар му беше по-трудно, отколкото на мен в Полша?
Първо, Гайдар нямаше толкова време, колкото ние. Пред него имаше силни политически спънки. И страната е по-голяма. Но Гайдар направи максимално възможното. В крайна сметка обаче се стигна до кризата през 1998 г., това беше дъното. След него нямаше накъде по-лошо. А след това дойде Владимир Путин.
Провървя му. Започнаха да растат цените на нефта и газа… Дори през първите 3 г. от неговото управление се направиха реформи. От 2003 г. линията на промените тръгна на лошо. Преди всичко със стесняване на плурализма в политиката. Икономическият модел на Русия е такъв, че няма как да има икономически ръст при растящата политизация на икономиката.
Страни като Русия могат да се развиват само при контакти с по-развити държави – да има трансфер на технологии и в бизнеса, и в техниката. А това, което се случи (с Крим), ражда заплаха от изолация на Русия от западния свят. И тя ще расте според заплахите от страна на Русия към западния бизнес и дори неговата национализация.
– Какви все пак може да бъдат санкциите?
– По-скоро това ще са стъпки, които ще въздействат на най-слабите места в руската икономика – например износа на газ. В САЩ има революция на шистовия газ, която може да се случи само при капитализма – благодарение не на държавата, а на частни големи компании в Тексас. Те произвеждат повече газ сега, отколкото Русия. Мисля, че под натиск от различни лобита Барак Обама ще свали ембаргото за неговия износ.
На второ място са газопроводите – “Северен поток” и “Южен поток”. Много е вероятно тези проекти да попаднат под санкции.
Трето – ще се стигне до преразглеждане на сегашната зависимост на Европа от руския газ с преход към други източници. В частност с внос от Саудистка Арабия.
Четвърто, руските компании зависят много повече от западните пазари, отколкото е в сила обратната зависимост. По пазарни цени продукцията на Запада за Русия е 20 пъти повече, отколкото са стоките на Русия за Запада.
Знам, че “Роснефт”, ръководена от един известен “частен бизнесмен”, е купила част от компанията “Moрган Стенли”, но сделката подлежи на одобрение от американските власти. Ясно е, че нейната съдба ще е незавидна.
– Мнозина смятат, че за руските компании практически се затваря международният пазар на банкови капитали, както и кредитните пазари.
– Степента на политическите рискове за такива операции е критичен въпрос. Вижда се по рублата. Рублата отслабна значително.
– Вие сте в Русия за лекцията “Икономическият ръст след социализма”. Защо в Полша и други бивши социалистически страни нещата се случват, а в Русия не?
– Да започнем с фактите. Ако вземем натрупания ръст на БВП на човек от населението от 1989 до 2013 г. и нивото от 1989 г. се смята за 100%, то ще излезе, че най-успешната страна е Албания. После идва Полша, която е удвоила БВП на човек от населението, след нея Беларус. Но това е недобросъвестна статистика.
Какво ме шокира, когато идвам в Русия – първо, всичко в Русия е много по-скъпо от Полша, а трябва да е обратното, защото имате огромен пазар. Това означава монополни ренти, недостиг на конкуренция, политически капитализъм. Второ, много лошите пътища. Тук е забележима разликата с Китай – там са похарчили много пари за инфраструктура – това първо, и второ – за Китай нямаше проблем да анексира Хонконг. Но, трето – не го направиха.
Чиновниците в правителството на Китай и в централната банка са много компетентни, говорят добре английски и не са настроени антизападно. В Русия по правило всичко е точно обратното.
Кой ще има по-добри резултати? Тези страни, които са направили повече пазарни реформи. И то реформи, чиято цел не е политическият капитализъм.
– Ние му казваме държавен капитализъм.
– Така аз наричам режима, при който е прекалено голямо влиянието на държавната политика и на държавния рекет.
Има два вида политически капитализъм: Първият е с явна държавна собственост. Вторият – с частни предприятия, които в крайна сметка зависят от държавата. И двата модела са лоши, защото предполагата конкуренция кой ще има по-добри връзки с властта, а не състезание в областта на иновациите. Затова говоря за пазарни реформи – те трябва да доведат до създаването на частна собственост, независима от политиците.
Разликата си личи при шоковите ситуации. В Полша през последните години нямаше рецесия, монетарната политика е все така строга, производството не се срина. Има мит, че тези шокове идват от свободния пазар. Той не е безупречен. Но истинските шокове са при онези режими, в които политическата власт е свръхконцентрирана. Сталин, Мао Цзедун, червените кхмери. Ако не е геноцид, ще е глупостта на Хрушчов с царевицата или на Кастро със захарната тръстика. За да се избегнат шоковете, трябва да се ограничава политическата власт.
И ако една страна е неуспешна, първо търсете политически причини. Защото в такива режими всичко зависи от личността. Има неголяма група икономически успешни диктатури – Чили, Тайван, Южна Корея, Китай. Русия не влиза в тази категория.
Къде отиват обществените средства в Китай – за инфраструктура. А в Русия? В най-добрия случай за социални плащания. Кога започна икономическият ръст в Китай – когато социалните разходи бяха 30% от всички разходи, после се свиха на 20%, но благодарение на икономическия ръст обемът им се увеличи, на свой ред спадът при социалните плащания също помогна за икономическия ръст. В Русия всичко това е наопаки. Няма по-добра социална политика от тази, която води към бърз икономически ръст и която създава работни места.
– Но има и корупция, която спира развитието.
– Да, така е. Но има и по-лоши режими от корупционните. Чувам гласове от разни “полезни идиоти” на международни форуми, че виждате ли, в СССР нямало корупция. Да, но тоталитаризмът не се нуждае от корупция. Сталин не се е нуждаел от корупция, в ръцете му са били държавната машина, ГУЛаг.
В днешната система е голяма ролята на неформалните институции. Как ще се бориш с малката корупция, ако има търпимост към тази по върховете?
В Полша никога не е имало такава търпимост, нито пък олигарси от такъв мащаб, както в Русия (макар че има корупция на битово равнище). Но нямаше и такива ресурси за преразпределение. А и ние винаги сме се придържали към принципа за еднакви правила за всички.
От 24chasa.bg
Лешек Балцерович е един от най-авторитетните икономисти в Европа, смятан за баща на шоковата терапия и пазарната икономика в Полша. Интервюто му е дадено пред руския вестник“Новая газета” по време на негово посещение в Москва.
