Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт.
Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана.
С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула ф.д.Лайен не е нито по-добра, нито по-лоша от останалите кандидати, нито от тези в предишната комисия – възпитани, политически обиграни, безлично обли в изказванията, с приятно излъчване но без лидерска харизма. Крещящата нужда от лидерство, тази дупка, която зее в сърцето на европейците и в която ЕС затъва все по-отчайващо си остава. Никой не може сериозно да твърди, че ако вместо Урсула бяха избрали някой от другите, щеше да е по-добре. Нито по-зле.
Това, че дамата е лекар и майка на седем деца в моите очи е плюс.
Надеждата да е отговорен и състрадателен човек, за когото реалните болки и истинските неща в живота стоят над идеологическите фетиши. Политиката е арена на комплекси. И човек с правилни центрове на тежестта в личния живот е по-малко опасен от онези, които заместват липсата на личен живот с обществени пориви.
Политиката е компромис, преговори, баланси. В този смисъл пазарлъкът, на който бяхме свидетели беше нещо неизбежно. Може би можеше да е по-прикрито и витиевато, но откритата демонстрация е по-честна. Все някой трябваше да бъде избран и при патово мнозинство всеки се полакоми да си разиграе коня, от което спечелиха най-големите. Така става.
Традицията в европейските институции е да се избират лидери извън двете големи държави – Германия и Франция, за да се балансира и без това огромното им влияние в Съюза. Периодично това правило се нарушава от периоди на френско-германско лидерство, за да се балансира пък в другата посока. Сега сме в тази фаза на махалото, което също е донякъде логично, особено в контекста на Брекзит.
Блудкавият компот от обещания, с които г-жа ф.д.Лайен набързо обиколи парламентарните фракции също не буди изненада.
За да съшие жалкото мнозинство трябваше да обещае всичко на всички. И Тъй като собствената и ЕНП беше най-ощетена и недоволна, трябваше да компенсира с повече гласове от социалисти и либерали, откъдето и левичарския патос на посланията и. Каква трансформация ще преживеят тези послания е рано да се каже. Едно е ясно, няма как да се случат. Неприятно чувство за грозен популизъм, за тежка задкулисна подмяна на десния вот на европейците с леви мантри на компрадорския евроелит. Обнадеждаващо е, че Зелените останаха извън коалицията. Без тях остава някаква надежда, че левичарските послания могат след време да отстъпят място на здравия разум.
Не личността на г-жа ф.д. Лайен, а начинът, по който беше избрана е една голяма стъпка назад за Европа, цинична подигравка с гласуването на европейските граждани, принизяване на Европейския парламент като фундаментална за ЕС институция и на ролята на европейските политически партии като носител на паневропейски политическа култура и ценности.
Принципът на водещият кандидат, осъществен през 2014 г. беше историческа крачка към създаването на европейско политическо пространство. Идеята, че европейските партии ще водят все по-обща кампания, вместо отделни национални кампании на партиите членки, че ще имат общо европейско послание и общ кандидат за председател на ЕК беше ключова за превръщането на европейското пространство в политическа общност, а на ЕП – в истински легитимен представител на европейските граждани В КАЧЕСТВОТО ИМ НА ЕВРОПЕЙЦИ. В изпълнение на този принцип европейските партии излъчиха кандидати и те цяла кампания обикаляха държавите, присъстваха на събрания и митинги и споделяха идеите си за Европа. И след като гражданите гласуваха, група национални лидери се събраха и отмениха избора им, подиграха се с целия предизборен масраф и решиха да избират лидер на ЕК с преговори между лидерите. А гражданите… важното е да са живи и здрави. Водещият виновник за това цинично решение е френският президент Макрон. Но отговорни за него са и онези, които поддадоха. И най-вече онези, които през последните години високомерно претендират да са истинските проевропейци и наставнически размахват пръст към „популистите“, „националистите“ и към скептичните към идеологически крайности правителства на Източна Европа. От високите им „принципи“ и „ценности“ не остана и помен. Влязоха в пазарлъка с похотлива страст.
Оттук нататък либералното статукво в Европа ще бъде още по-несъстоятелно в морализаторската си поза. Основната критика на евроскептиците – че в Брюксел управляват самоназначили се чиновници на един затворен елит, за които никой не е гласувал, никой истински не харесва и които не са отговорни пред хората, но имат претенцията да определят начина им на живот ще бъдат все по-валидни и очевидни и онези политици, които ги повтарят ще се радват на все повече одобрение, без значение от собствения им морален облик. Царят е гол. И който го казва, казва истината. Толкова е просто.
Години наред защитавах ЕНП и пред критиките в ДСБ, и в спорове с приятелите си от Европейските консерватори, с ясното убеждение, че аз съм прав, а те – не.
И със съжаление, че не виждат значението на тази европейска партия за случването и съществуването на ЕС в своите реални и възможни, макар и далеч не идеални измерения. Трябва да призная, че днес за пръв път съм разколебан. ЕНП е в най-ниската си точка на ценности, доверие и усещане за смисъл. Случи се някакво безобразие и то не дойде от Путин, нито от Тръмп, нито от нарочения за черна овца Орбан, нито от националистите, които всички се редуваха гнусливо да сочат с пръст през изминалите месеци и години. Безобразието го направиха либералите, Макрон, социалистите и Меркел и ЕНП го подкрепи, макар с видимо омерзение. „Какво ми се смееш, ти си го избра“ е положението в Европа от днес нататък.
Освен начина, по който беше назначена за шеф на Европа, проблем за мен като десен човек са някои послания на новия председател на ЕК.
Половите квоти, Истанбулската конвенция, нереалистичните климатични амбиции, са неща, които ще разединяват и без това раздираното от противоречия европейско общество и което е по-лошо – ще отслабват икономиката и ще я правят тромава и неконкурентна. А най-голямото предизвикателство пред Европа е да бъде икономически и технологично конкурентна в безмилостното състезание с останалите големи играчи. Дано поне по отношение на общата отбрана нещо наистина се размърда.
В заключение на този дълъг и кисел текст: Вярвам, че във всички сфери, но особено в политиката хората трябва да са добронамерени и да дават шанс. Затова искрено желая успех на госпожа фон дер Лайен и бъдещия и екип. Дано опровергае всичките ми опасения и преодолее всички вече сторени бели! Дано успее да обърне все по-ясната тенденция на загуба на доверие и омерзение към европейските институции и съумее да увлече европейците в обща кауза. За добро или за зло, всички геополитически алтернативи на ЕС са по-лоши от него. И най-слабият, идейно гротесков и ляв ЕС е по-добър от най-оптимистичния пост-съветски , пост-османски или пост-балкански сценарий, както и от химерата за самодостатъчна „независима“ държава в един взаимнообвързан свят.
На добър час!
