НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Липсата на мнение не е журналистика

Време за четене: 4 мин.

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.  

На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“.

На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на френския бряг“

На 18 март интонацията се сменя още повече с новината: „Узурпаторът се осмелява да напредва срещу Париж“.

Ден по-късно заглавието е: „Бонапарт се приближава“.

На 21 март вестникът съобщава: „Император Наполеон е във Фонтенбло“,

На 22 март „Монитьор“ тържествено заявява: „Негово Величество император Наполеон І се намира в Тюйлери. Народната радост е неописуема“.

Напомня ли ви тази ситуация на нещо? Разбира се, и до днес нищо не се е променило значително – не само в българската преса, разбира се. Немалка част от журналистите обслужват някаква форма на власт –  с тази разлика, че в момента властта, не произтича само от държавата или монарха, но и от финансовата мощ – независимо в кого се намира.

Да, става дума за Силвия Великова, която в рамките на само 12 часа беше „понижена“ и след това възстановена на предишната (предишните) си позиция (позиции). В никакъв случай, не мога да кажа, че съм съгласен дори с повечето нейни позиции, но едно е безспорно – Силвия Великова е изключителен професионалист в своята област – и нещо повече – за разлика от много други винаги е била.

Опитът за нейното отстраняване може да се опише с една диалектна, но все пак подходяща дума – „предобряне“.

Дали е имало нареждане „отгоре“ или някой просто е решил да се престарае е друга тема (не по-малко важна, всъщност), но фактите са такива – точно в най-важните месеци в съдебната система бе направен опит да се отстрани критичен журналист.

И тук идваме до следващия момент, в който се чуха безумни и повърхностни тези – че журналистиката е САМО отразяване на фактите – точно и безпристрастно, без лично мнение. Ако ставаше дума само за репортери, това би било вярно. Но журналистиката е много, много повече от това. Добрата журналистика ВИНАГИ трябва да изразява мнение. Аргументирано, обосновано, възпитано, но мнение. Мнение, което не се променя от конюнктурата и конкретната власт или властови решения (като в примера по-горе), а е последователно и независимо от тях. Такъв журналист е Силвия Великова.

Темата за плурализма не се състои в това, един и същ журналист да защитава и двете гледни точки – това би било не само лицемерие, но и изкуствено и неетично.

Много често се забравя, че БНР е ОБЩЕСТВЕНА, а не ДЪРЖАВНА медия. Разликата е тънка, но важна – а и всъщност с акцент на „медия“. Която е длъжна да е изследва от критичен ъгъл събитията и процесите, а вземащите ги – да ги защитават. Това е функцията на журналистиката – не да бъде безкритичен транслатор на новините, удобно криеща се зад маската на „плурализъм“ или „обективност“. Дори в България има премного медии – и ако не ви харесва това, което чувате, винаги може да изберете да слушате само това, което ви харесва.

И в случая, няма значение, че това е медия с публично финансиране. Защото точно тези медии нямат никакво право да оставят и съмнение, че слугуват на тези, които им гласуват бюджета – напротив, ОБЩЕСТВОТО очаква от ОБЩЕСТВЕНИТЕ медии да защитават неговия интерес.

Тук е моментът да споменем и че в частните медии редакционната политика се задава от редакторите и всяко (законно) съдържание, колкото и гнусно да е може да бъде публикувано. Само и единствено от читателите зависи дали ще продължат да се доверяват на подобни медии или не. Защото когато защитаваш принципите на „свобода на словото“ изглежда нелепо, когато това е избирателно.

Чест прави и на журналистите от БНР, че защитиха своята професия и бяха единни, нещо, което отдавна не се беше случвало в нито една гилдия. Аплодисментите са за тях.

Тези, които се опитаха да яхнат и този протест – само не цитирайте Нимьолер, защото вече е банално. Нещо повече, ефектът е точно обратен. Цяло чудо е, че след като мрънкахте за всеки слуга, само защото е от „наш‘те“ и обвинявахте, всеки, който не беше в правата ви сектантска линия за mafiq имаше кой да застане зад Силвия Великова, която го заслужава.

Иначе – ако продължим линията да изброяваме всички последвали трагикомедии няма да ни стигне времето – първо Светослав Костов, генералния директор на БНР, изцяло липсва от пространството и едва сега (към момента на писане на статията) е изслушан пред СЕМ.

Междувременно БНР изключи за няколко часа, поради профилактика.

Да, точно същото БНР, което не е прекратявало излъчване по време на войни и на преврати. Спря сега – дори само този исторически прецедент би бил достатъчно за подаване на оставка. Нека само да споменем, че връзката между НУРТС и БНР е тройна (два оптични и един релеен канал), тоест каквато и да е профилактика може да бъде осъществена без да се прекъсва сигнала. Нека само да напомним, че БНР (и непрекъснатото му излъчване) са окачествени като обекти от стратегическо, национално значение – т.е. тук е истинската заплаха за националната сигурност, а не в някакви пръскачки или изфабрикувани чатове.

За да завърши (само засега, бъдете сигурни) трагикомедията – разследването на прекратяването на излъчването на БНР, което се случва след като журналистка е (почти) разжалвана заради (предполагаемо) „нелюбезно отношение“ към бъдещия главен прокурор е поверено на….бъдещия главен прокурор.

Народната радост е неописуема.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!