НОВО

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Освободи ли Червената армия България?

Преди дни (б.ред.) Министерство на външните работи на Република България излезе с неочаквано адекватна позиция. В нея Министерството адресираше изложба, организирана от посолството на Руската Федерация у нас, посветена на „Освобождаването на България“ на 9 септември...

Гражданско разлистване

Време за четене: 5 мин.

Колкото повече наближава времето да видим списъците с кандидати за следващия парламент, толкова повече се затвърждават подозренията, че партиите отново ще започнат да се надпреварват коя обича повече гражданите и коя ще им даде повече места в листите си. Започнаха да се чуват и гласове за изцяло граждански листи. Вероятно партиите си мислят, че така ще изглеждат по-симпатични. Според мен обаче цялата постановка е сбъркана.

Сбъркана е заради това, че почива върху едно всеобщо, но неправилно схващане, което е в основата на цялото ни политическо говорене или поне на онази огромна част от него, която се осъществява в медиите и социалните мрежи – схващането, че хората се делят на политици и неполитици. Първите са лоши, продажни, престъпни и безотговорни. Вторите са добри, кротки, интелигентни и много, много честни. Когато се случи неполитиците да пожелаят да бъдат политици, тогава ги наричаме „граждани“. Когато само мърморят, тогава ги наричаме „народ“.

Щом една политическа партия заяви, че ще отвори листите си за „граждани“, тя казва: „Лошите ще отстъпят място на добрите, за да видите, че не са чак толкова лоши“. Също така казва: „Признавам, че аз съм шайка от мошеници, престъпници и некадърници и не мога да излъча достатъчно достойни и компетентни хора, затова идвайте да помагате!“. Но всъщност какви хора членуват по партиите? Очевидно това са бивши неполитици, които в един момент са пожелали да станат политици. И нито политиците са толкова лоши, нито „гражданите“ са толкова добри. Управляващите са проекция на народа във властта. Защо тогава звучи толкова екзотично, толкова омайно и демократично да се отворят листите за „граждани“? Защото по този начин партиите казват на избирателите: „Така ще управлявате вие. Така наистина ще участвате във властта“. Тоест, партиите признават, че иначе избирателите не са представени във властта. Защо тогава изобщо се явяват на избори? Защо пишат програми и излъчват лидери? Щом една партия твърди, че не управлява от името на избирателите си и в техен интерес, което биха направили „гражданите“, ако дойдат, с какви очи изобщо се явява на избори! Ако не може да поеме политическата отговорност, ами ѝ трябват някакви там „граждани“ да я поемат вместо нея, що за партия е?

Добре, да речем, че партийните листи се отворят за граждани и даже се явят и изцяло граждански листи. Кой ще ни гарантира, че „гражданите“ в тези листи са онези непорочни ангели, които ще променят света и ще го направят по-хубав от песен? Напротив, по-вероятно е под формата на „граждани“ да изпъплят скандалните деребеи, на които сме се нагледали и които биха спонсорирали всяка партия, стига да получат избираемо място в листите ѝ за себе си или за аватарите си, па макар и от „гражданската“ квота. Знае се, че ако някой поиска властта, то това е вече достатъчно основание тя да не му се дава. Мога да си представя какви „граждани“ ще се втурнат към парламента…

Ако един мошеник влезе с гражданска квота в парламента, за него има само два варианта: или е влязъл със съгласието на съответната партия, поел е нужните ангажименти към нея и по този случай с нищо не се отличава от всеки друг неин депутат, или пък е независим мошеник, успял да се набута по някакъв свой си начин, и тогава никой не носи отговорност за него. Няма партиен лидер, който да му дърпа ухото, няма на кого да се оплачеш. Какво да го правим такъв един мошеник? „Избирателите да могат да го отзоват!“ – ще предложат някои проникновени мислители и познавачи на демократичния процес. Отзоваването на депутати е такава глупост, че чак не ми се говори за нея. Ще кажа само, че според един от застъпниците на идеята избирателите ще могат да отзоват депутат, само след като партията, в чиято парламентарна група се подвизава той, се съгласи. И спирам тук.

Да, трудно ми е да си представя, че депутатите, които ще се появят в следващия парламент в качеството си на „граждани“, до един ще бъдат поети и мечтатели, които хранят птици и късат от залъка си за сираци. Също така ми е трудно да си представя, че партиите ще допуснат да станат депутати „граждани“, с чиито кандидатури не са съгласни. Нека партиите да издигат „граждани“, това е чудесно. Но нека не ни казват, че тези „граждани“, веднъж станали депутати, няма да са техни депутати, а ще са наши. Техни ще бъдат, ще подкрепят партийната политика и ще се подчиняват на партийната дисциплина. Ако един депутат е част от парламентарната група на дадена партия, то е почти без значение дали е член на тази партия или е безпартиен „гражданин“. Единствено с тази разлика, че ако не е член на партията, по-лесно ще номадства и ще се продава на други партии. А това никак не е добро за и бездруго уронените ни парламентарни нрави.

Ние живеем в многопартийна демокрация и искаме да е така. Това означава, че едни граждани упражняват властта от името и в интерес на други граждани. Първите граждани членуват в партии и това не ги прави по-малко граждани от гражданите, които не членуват. В момента партиите са без авторитет и никой не им вярва. Затова самите те се мъчат да се скрият зад сияйната и неопетнена фирма „граждани“. Но това няма да ги спаси. По-добре да се замислят, да спрат да се държат просташки, да инженерстват и да правят крадливи картели помежду си. Да не си играят на евтин популизъм и да започнат да наричат нещата с истинските им имена. Иначе пропагандата им ще заприлича на онези реклами, които се мъчат да ни внушат, че ако си перем гащите с прах, в който има екстракт от памук, гащите ни ще станат по-меки.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!