fbpx

НОВО

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Гражданско разлистване

Време за четене: 5 мин.

Колкото повече наближава времето да видим списъците с кандидати за следващия парламент, толкова повече се затвърждават подозренията, че партиите отново ще започнат да се надпреварват коя обича повече гражданите и коя ще им даде повече места в листите си. Започнаха да се чуват и гласове за изцяло граждански листи. Вероятно партиите си мислят, че така ще изглеждат по-симпатични. Според мен обаче цялата постановка е сбъркана.

Сбъркана е заради това, че почива върху едно всеобщо, но неправилно схващане, което е в основата на цялото ни политическо говорене или поне на онази огромна част от него, която се осъществява в медиите и социалните мрежи – схващането, че хората се делят на политици и неполитици. Първите са лоши, продажни, престъпни и безотговорни. Вторите са добри, кротки, интелигентни и много, много честни. Когато се случи неполитиците да пожелаят да бъдат политици, тогава ги наричаме „граждани“. Когато само мърморят, тогава ги наричаме „народ“.

Щом една политическа партия заяви, че ще отвори листите си за „граждани“, тя казва: „Лошите ще отстъпят място на добрите, за да видите, че не са чак толкова лоши“. Също така казва: „Признавам, че аз съм шайка от мошеници, престъпници и некадърници и не мога да излъча достатъчно достойни и компетентни хора, затова идвайте да помагате!“. Но всъщност какви хора членуват по партиите? Очевидно това са бивши неполитици, които в един момент са пожелали да станат политици. И нито политиците са толкова лоши, нито „гражданите“ са толкова добри. Управляващите са проекция на народа във властта. Защо тогава звучи толкова екзотично, толкова омайно и демократично да се отворят листите за „граждани“? Защото по този начин партиите казват на избирателите: „Така ще управлявате вие. Така наистина ще участвате във властта“. Тоест, партиите признават, че иначе избирателите не са представени във властта. Защо тогава изобщо се явяват на избори? Защо пишат програми и излъчват лидери? Щом една партия твърди, че не управлява от името на избирателите си и в техен интерес, което биха направили „гражданите“, ако дойдат, с какви очи изобщо се явява на избори! Ако не може да поеме политическата отговорност, ами ѝ трябват някакви там „граждани“ да я поемат вместо нея, що за партия е?

Добре, да речем, че партийните листи се отворят за граждани и даже се явят и изцяло граждански листи. Кой ще ни гарантира, че „гражданите“ в тези листи са онези непорочни ангели, които ще променят света и ще го направят по-хубав от песен? Напротив, по-вероятно е под формата на „граждани“ да изпъплят скандалните деребеи, на които сме се нагледали и които биха спонсорирали всяка партия, стига да получат избираемо място в листите ѝ за себе си или за аватарите си, па макар и от „гражданската“ квота. Знае се, че ако някой поиска властта, то това е вече достатъчно основание тя да не му се дава. Мога да си представя какви „граждани“ ще се втурнат към парламента…

Ако един мошеник влезе с гражданска квота в парламента, за него има само два варианта: или е влязъл със съгласието на съответната партия, поел е нужните ангажименти към нея и по този случай с нищо не се отличава от всеки друг неин депутат, или пък е независим мошеник, успял да се набута по някакъв свой си начин, и тогава никой не носи отговорност за него. Няма партиен лидер, който да му дърпа ухото, няма на кого да се оплачеш. Какво да го правим такъв един мошеник? „Избирателите да могат да го отзоват!“ – ще предложат някои проникновени мислители и познавачи на демократичния процес. Отзоваването на депутати е такава глупост, че чак не ми се говори за нея. Ще кажа само, че според един от застъпниците на идеята избирателите ще могат да отзоват депутат, само след като партията, в чиято парламентарна група се подвизава той, се съгласи. И спирам тук.

Да, трудно ми е да си представя, че депутатите, които ще се появят в следващия парламент в качеството си на „граждани“, до един ще бъдат поети и мечтатели, които хранят птици и късат от залъка си за сираци. Също така ми е трудно да си представя, че партиите ще допуснат да станат депутати „граждани“, с чиито кандидатури не са съгласни. Нека партиите да издигат „граждани“, това е чудесно. Но нека не ни казват, че тези „граждани“, веднъж станали депутати, няма да са техни депутати, а ще са наши. Техни ще бъдат, ще подкрепят партийната политика и ще се подчиняват на партийната дисциплина. Ако един депутат е част от парламентарната група на дадена партия, то е почти без значение дали е член на тази партия или е безпартиен „гражданин“. Единствено с тази разлика, че ако не е член на партията, по-лесно ще номадства и ще се продава на други партии. А това никак не е добро за и бездруго уронените ни парламентарни нрави.

Ние живеем в многопартийна демокрация и искаме да е така. Това означава, че едни граждани упражняват властта от името и в интерес на други граждани. Първите граждани членуват в партии и това не ги прави по-малко граждани от гражданите, които не членуват. В момента партиите са без авторитет и никой не им вярва. Затова самите те се мъчат да се скрият зад сияйната и неопетнена фирма „граждани“. Но това няма да ги спаси. По-добре да се замислят, да спрат да се държат просташки, да инженерстват и да правят крадливи картели помежду си. Да не си играят на евтин популизъм и да започнат да наричат нещата с истинските им имена. Иначе пропагандата им ще заприлича на онези реклами, които се мъчат да ни внушат, че ако си перем гащите с прах, в който има екстракт от памук, гащите ни ще станат по-меки.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ