Петър Панайотов

Заоблачаването над отношенията между западният свят и Русия тревожи икономическите анализатори на стария континент. Какво всъщност означават санкциите срещу Русия за българската икономика?

Нека разгледаме накратко Руската икономическа идеология. Русия традиционно е била „инкубатор“ на иновативни политико-икономически течения. През 1917 на нейна територия започва експериментът „Комунизъм“, целящ да замени неефективният модел на пазарна икономика и капитализъм. 70 години по-късно, експериментът се оказва неуспешен и Русия отново започва да търси своето място в пазарният свят, който по това време навлиза в нов етап –  глобализацията. Глобализацията е тази тенденция, която създава конкуренция между държавите и е в основата на днешният икономически и политически прогрес. Само четвърт век след края на комунизма, днес Русия е на път отново да ни изненада с новият си, макар и импровизиран, политико-икономически проект – Самодостатъчната държава. Самодостатъчна е, защото е формирана в резултат от въведените през този месец контра-санкции срещу запада, включващи забрана за внос на широк спектър хранителни продукти. От този месец, Руските граждани ще консумират повече местни продукти, а както се чува напоследък, дори и е възможно Ладата и Москвича да бъдат отново припознати като любими марки, поради факта, че вносът на автомобили от неприятелски настроени държави ще бъде ограничен.

Нека разгледаме някои факти за Икономическите ни отношения с Русия. През изминалата година, размерът на преките Руски инвестиции в България е под 80 милиона евро. Наложеното хранително ембарго от страна на Русия към Западния свят през този месец очерта още един факт – Прекият експорт на България, който ще бъде засегнат е под 10 милиона евро, сума пренебрежима по размер дори и за малка икономика като нашата. Митът за българските зеленчуци хранещи необятният Руски пазар е отдавна пропукан редом с този за богата Русия инвестираща милиарди в братска България. Икономическите взаимоотношения с Русия, които си струва да разгледаме има в три области:

Енергетика

Енергетиката реализира основния стокообмен от България към Русия – купуваме Руски газ, ядрени горива и всякакви други енергийни суровини. Можем да забележим Руски инвестиции и интереси около АЕЦ проектите (Белене), петролните рафинерии (Лукоил Нефтохим) и дистрибутори на горива (Лукоил, Петрол). Не можем да се похвалим, че получаваме енергийните ресурси на преференциални цени, но за сметка на това ясно може да кажем, че сме изцяло зависими от Русия откъм енергийни доставки. Създаването на зависимости е основен принцип на Руският имперски начин на мислене. Концепцията за „самодостатъчната държава“ обаче показва на Русия и другата страна на медала – няма абсолютни зависимости и винаги има втори план. А загубени енергийни пазари трудно се връщат.  Ако при изострянето на политическите отношения, Русия реши да играе с картата на Енергийната зависимост, това най-накрая може да помогне на България да осъзнае, че намаляване на енергийната зависимост (не само от Русия, а по принцип) трябва да се превърне в главна политическа цел.

Туризъм

По отношения на туризма балансът е на наша страна– и лятото и зимата Руските туристи са сред любимите ни гости. Всяка година техният брой расте и в момента се движи около половин милион годишно. Говорим за тези организираните, които идват с туроператори. Тук трябва да споменем, че България не е сред най-любимите дестинации на Руснаците – в пъти повече посещават Турция, Гърция, западна Европа и Азия. Кризата в Русия ще даде своето отражение върху платежособността на Руските граждани и пътуванията им в в чужбина безспорно ще намалеят. Дали обаче фактът, че сме евтина туристическа дестинация ще ни се отрази толкова негативно, че да пострадаме тежко или всъщност ще се случи точно обратното? Дали догодина няма да отбележим още по-стабилен ръст генериран от  Руски туристи, които не могат да си позволят скъпи почивки в Гърция и други по-скъпи дестинации? Независимо от отношението ни към Москва, трябва да дадем ясен знак, че храним най-топли и приятелски чувства към всички Руснаци, особено когато са туристи.

Имоти и миграция

С категоричност може да кажем, че Руските граждани са най-големите инвеститори във ваканционни имоти по черноморието и ски курортите. Освен апартаментните комплекси, Русия инвестира в почивни бази за държавни служители, детски лагери и други. Според официални данни, около 10 000 Руснаци живеят постоянно в Бураско, а според някой източници около 70 000 е броят на Руските граждани които пребивават дългосрочно по черноморието. Притежанието на имот в България не дава достъп само до чист въздух. То дава достъп до нещо далеч по-важно за препатилия Руски гражданин – достъп до право за дългосрочно пребиваване в стабилният и безопасен остров наречен Европейски Съюз. Хиляди Руски бизнесмени бавно, но сигурно прехвърлят спестяванията си у нас и дават шанс за нов спокоен живот на семействата си. Със затягането на ситуацията в Русия, тази тенденция има сериозни шансове да се ускори и тепърва да видим растеж на продажбите на имоти на Руснаци. Това зависи и от нас Българите и нашето гостоприемство. Единственото ни притеснение е, че има опасност след няколко години някои от тези десетки хиляди платежоспособни нови „Българи“ да се превърнат в тежест за социалната ни система. Те разчитат основно на финансови притоци от Русия и  не упражняват активна стопанска дейност в България.

Въпреки, че случващото се в момента с Русия може да очертае редица възможности пред България да намали енергийната си зависимост, да препозиционира икономиката си и извлече реални икономически дивиденти, трудно е да се предвиди с точност какво ще се случи. Най-вече заради факта, че оказва се през последните 50 години, най-устойчивият продукт на Руско-Българските Икономически отношенията е Руският начин на мислене, който е дълбоко вкоренен в Българската олигархично-политическа класа и не винаги и позволява да взима правилни решения. И все пак може да кажем само едно – независимо по какъв път ще поемат политическите и икономическите ни отношения с Русия,  ние Българите винаги ще говорим за Русия с любов!

Споделете:
Консерваторъ
Консерваторъ