НОВО

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Дисекция на централния софиянец

Ето че тази седмица за втори път ще цитирам една публикация, която започва с изречението: „Четиримата кандидати за кмет на София, които дотук излъчиха десните, объркват сериозно столичаните от централните квартали“. Първия път показахме кои са тези...

Дебели противоречия

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“,...

Рационализъм, изчислимост и знание

Рационалност и изчислимост  “Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук. Анкетата е проведена изцяло онлайн пред...

Mainstream фръцла: Пипи без чорапче

Време за четене: 3 мин.

Шведската обществена телевизия SVT редактира „Пипи Дългото чорапче”, като пуска такава екранизация на едноименния детски сериал от 1969 г., в която „крал на негрите” става само „крал”, а епизодът, в който малката героиня си дърпа очите, имитирайки китайци, е изрязан.

Под подобна редакция минаха вече и две от най-популярните творби на Марк Твен – „Приключенията на Хъкълбери Фин” и „Том Сойер”, където в американските им издания от 2011 г. насам думите „негър” и „индианец” са заменени с думата „роби”. Човек би казал, че подобно вмешателство в стилистиката на нечие авторство има далеч по-унизителен ефект, отколкото такъв е будил оригиналният текст.  

Разбира се, Пипи Дългото чорапче ще си остане Пипи Дългото чорапче и след спомената редакция. Ако й махнат чорапчето, луничките и двете опашки, пак ще е Пипи, макар може би да не е точно тази Пипи на Астрид Линдгрен, която ние помним.

Въпросът тук обаче е друг: каква е тази потребност да бръкнеш в нечия душа, да й разместиш думите и по възможност да изтриеш тези от тях, които не се връзват с някоя чиновническа директива?  

Ако утре луничките попаднат под цензура, най-вероятно някой европейски бюрократ ще опъне стълба до небето и ще се опита да свали луната.

Възникнал като порив на човешката еманципация и апологетика на индивида, либерализмът днес дава бъг. Вместо да защитава самобитността на човека, в контекста на неговите права и свободи, либерализмът на свой ред започва да диктува конкретно право и конкретна свобода. В единствено число. Вместо да защитава многообразието, либерализмът започва да го ограничава. Най-голямата му ценност се състоеше в това, че той допускаше и съдържаше в самия себе си и възможности за алтернативни „–изми”:  модернизми, прогресивизми, котараци в чизми.   

На теория, либералът трябва да остави автентичния жаргон на човека, в неговата отлика и самобитност. Той не трябва да бъде раздразнителен по отношение на другостта. На практика обаче либералът се превръща в носител на такъв тип идеологичност, която се редуцира до собствената му такава. Той става раздразнителен на всичко, което не може да се сведе до либералното. А това е само един от начините либералното да стане авторитарно. Като това да унищожиш една бройка Пипи Дългото чорапче и да създадеш на нейно място пет обикновени 9 годишни деца.   

При все че изобщо не претендирам, че познавам в детайли творчеството на Астрид Линдгрен, не съм останал с впечатлението, че Пипи Дългото чорапче иска да стане изтупан евробюрократ, който да се бори за административна и културна унификация.  Най-малкото понеже едва ли ще я пуснат с любимия й кон в Брюксел и ще прави странно впечатление с маймуната си на рамо.

Достойнствата на Пипи Дългото чорапче, освен пословичния чорап, нейните две опашки и луничките, са и нейната жива непосредственост. При все че е художествена измислица, героинята на Астрид Линдгрен е много по-пълнокръвен образ, отколкото има един действителен евробюрократ. Да редактираш по такъв начин Пипи Дългото чорапче, така че тя да придобие политически правилен език, не е никак коректно и толерантно.  Преведено на приказен език, либерално е Пипи да си съхрани луничките, плитките, дългото чорапче, коня и жаргона си, и никак не е либерално художественият персонаж да бъде превърнат в лустросана mainstream фръцла, която кокетничи със сухи фрази и няма поне по един белег, останал от нетрадиционен развой на събитията от пиенето на петъчния чай.  

Попитана защо върви заднишком, Пипи Дългото чорапче отговаря дословно: „Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?”

Либералът едва ли вече има правото да даде подобен отговор. Но това не означава, че либерализмът не дължи други отговори. Като този на въпроса защо от философия на индивида се превърна в идеология на колектива.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!