fbpx

НОВО

Турските и руските интереси в Арцах

Ще маркирам няколко основни положения - преди всичко от турска и руска перспектива – спрямо актуализиралия се конфликт в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. От турска гледна точка, Азербайджан е важен за Анкара поради няколко основни причини: 1) Тръбопроводът...

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Mainstream фръцла: Пипи без чорапче

Време за четене: 3 мин.

Шведската обществена телевизия SVT редактира „Пипи Дългото чорапче”, като пуска такава екранизация на едноименния детски сериал от 1969 г., в която „крал на негрите” става само „крал”, а епизодът, в който малката героиня си дърпа очите, имитирайки китайци, е изрязан.

Под подобна редакция минаха вече и две от най-популярните творби на Марк Твен – „Приключенията на Хъкълбери Фин” и „Том Сойер”, където в американските им издания от 2011 г. насам думите „негър” и „индианец” са заменени с думата „роби”. Човек би казал, че подобно вмешателство в стилистиката на нечие авторство има далеч по-унизителен ефект, отколкото такъв е будил оригиналният текст.  

Разбира се, Пипи Дългото чорапче ще си остане Пипи Дългото чорапче и след спомената редакция. Ако й махнат чорапчето, луничките и двете опашки, пак ще е Пипи, макар може би да не е точно тази Пипи на Астрид Линдгрен, която ние помним.

Въпросът тук обаче е друг: каква е тази потребност да бръкнеш в нечия душа, да й разместиш думите и по възможност да изтриеш тези от тях, които не се връзват с някоя чиновническа директива?  

Ако утре луничките попаднат под цензура, най-вероятно някой европейски бюрократ ще опъне стълба до небето и ще се опита да свали луната.

Възникнал като порив на човешката еманципация и апологетика на индивида, либерализмът днес дава бъг. Вместо да защитава самобитността на човека, в контекста на неговите права и свободи, либерализмът на свой ред започва да диктува конкретно право и конкретна свобода. В единствено число. Вместо да защитава многообразието, либерализмът започва да го ограничава. Най-голямата му ценност се състоеше в това, че той допускаше и съдържаше в самия себе си и възможности за алтернативни „–изми”:  модернизми, прогресивизми, котараци в чизми.   

На теория, либералът трябва да остави автентичния жаргон на човека, в неговата отлика и самобитност. Той не трябва да бъде раздразнителен по отношение на другостта. На практика обаче либералът се превръща в носител на такъв тип идеологичност, която се редуцира до собствената му такава. Той става раздразнителен на всичко, което не може да се сведе до либералното. А това е само един от начините либералното да стане авторитарно. Като това да унищожиш една бройка Пипи Дългото чорапче и да създадеш на нейно място пет обикновени 9 годишни деца.   

При все че изобщо не претендирам, че познавам в детайли творчеството на Астрид Линдгрен, не съм останал с впечатлението, че Пипи Дългото чорапче иска да стане изтупан евробюрократ, който да се бори за административна и културна унификация.  Най-малкото понеже едва ли ще я пуснат с любимия й кон в Брюксел и ще прави странно впечатление с маймуната си на рамо.

Достойнствата на Пипи Дългото чорапче, освен пословичния чорап, нейните две опашки и луничките, са и нейната жива непосредственост. При все че е художествена измислица, героинята на Астрид Линдгрен е много по-пълнокръвен образ, отколкото има един действителен евробюрократ. Да редактираш по такъв начин Пипи Дългото чорапче, така че тя да придобие политически правилен език, не е никак коректно и толерантно.  Преведено на приказен език, либерално е Пипи да си съхрани луничките, плитките, дългото чорапче, коня и жаргона си, и никак не е либерално художественият персонаж да бъде превърнат в лустросана mainstream фръцла, която кокетничи със сухи фрази и няма поне по един белег, останал от нетрадиционен развой на събитията от пиенето на петъчния чай.  

Попитана защо върви заднишком, Пипи Дългото чорапче отговаря дословно: „Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?”

Либералът едва ли вече има правото да даде подобен отговор. Но това не означава, че либерализмът не дължи други отговори. Като този на въпроса защо от философия на индивида се превърна в идеология на колектива.

Споделете чрез

Предишен

Следващ