Плосък карнавал или прогресивен?

Покрай поредното оживление около плоския данък попаднах на статия, която започва така: „Националистите и социалистите в 43 НС внесоха…“  Светът вече не е същият. Социалистите и националистите бях най-антагонистичните идеологии на миналия век. Едната издигаше в култ Расата, а другата – Класата. За едната враг бяха другите народи, а за другата – интелигенцията и буржоазията. Днес в България БСП и Атака са рамо до рамо в парламента.

Какво ги сплотява? Сплотява ги протестът срещу плоския данък. Защо искат прогресивен? Според мен и те не знаят. Социалистите го въведоха под влиянието на по-либерални умове и им ръкопляскаха за това. Много по-късно се сетиха, че са партия на бедните. Нищо че членовете на тяхното ръководство ще попаднат под най-жестоките удари на прогресивното облагане.

Партия на бедните и нищите духом е и ДПС или поне така личи от подскоците им всеки път, когато се заговори за електронно гласуване, изборен туризъм и фондации, които съпровождат избирателите, защото последните не можели да си прочетат бюлетината. Обаче бидейки либерали (а те са либерали колкото Бареков е консерватор), застанаха в подкрепа на плоския данък. Нищо че техните отрудени избиратели с ниски доходи са хората с най-голям интерес от необлагаем минимум.

Другите, които искат плосък данък, са Реформаторите и ГЕРБ. Първите, защото гледат да са последователни, имат останал свян, който възпира изкушението на популизма и защото са интелигентни хора, които разглеждат темата с калкулатор, а не със сърп и чук в ръка. Почти така е и при ГЕРБ. Изглежда и те разбират че е по-важно не колко голям е процентът на ставката, а колко големи са реалните постъпления в бюджета както в плоския, така и в релефния (пардон – прогресивния) случай.

Прогресивен данък искат ПФ, ББЦ и АБВ. Патриотите няма да ги коментираме, защото те, горките, все още не знаят на кой свят са и каква позиция да заемат. Консерваторът Бареков логично продължава хипертрофираното си сиромахомилство, тъй че поне той може да мине за последователен. Най-зле са АБВ, защото по въпроса за плоския данък се оказват разчекнати между мерака да участват в правителство, па макар и дясно, и идеологическия си ангажимент към лявата интелигенция, която си въобразяват, че представляват.

Встрани от въпроса, че при това гласуване отново си имаме коалиция (ГЕРБ, ДПС, РБ) с участието на специалистите по разпределяне на порциите, аз пък се чудя толкова ли е трудно няколко финансисти да седнат с лист и молив и да кажат: така печелим повече, а иначе – по-малко? Но все пак да има и някакво приличие, защото да искаш човек, който получава заплата от 3200 лева, да плаща данък 1376 от тях, както иска Атака, е тъпо. Никой няма да го плати, поне докато страната не се управлява от хунта. Отделно че тази заплата не е чак толкова фрапираща и дай Боже всекиму да я получава.

Не, въпросът не е труден. Труден го правят играчите, защото играта им е трудна. Те нито могат да вършат това, за което говорят, нито могат да говорят за това, което вършат. Милионери се правят на хора от народа, олигарси на социалисти и социалисти на либерали. Всъщност държавата е едно ООД и всички те са съдружници в него. Само от време на време леко варира размерът на дружествените им дялове, но това вече сякаш не интересува никого. Ето защо си мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

SULLA.BG

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.