НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Машина без заден ход

Време за четене: 3 мин.

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една буца в гърлото, че на това трябва да се отговори, защото чувствам, че не е вярно.

Повечето войнски народи имат за символ на победите статуи на пълководци на коне, вдигнали един или два крака, в зависимост дали героят е умрял или ранен в битка, имат огромни колони на огромни площади, триумфални арки, или дори пренесени египетски обелиски.

Има един народ, чийто най-истински, най-велик символ на победата е относително малка статуетка представляваща две фигури – бивол и загърнат в ямурлука си шоп, който го води. „Те победиха“ на Иван Лазаров.

“Те победиха” – Иван Лазаров

Убеден съм, че действително повече от половината българи са отговорили отрицателно на въпроса дали в случай на война биха се сражавали за страната си. Не защото са страхливи, или малодушни, не и защото са нихилисти, а защото са прекалено здравомислещи, чужди на философстването и поетизма, даже биха се срамували да се задълбочат по такива сложно съставни изречения с условно наклонение. Джендерско им е, някак. Този човек с бивола не рецитира Дебелянов и не се терзае от световните неволи. Когато бъде повикан, първо плюва на земята. После псува. Незлобливо. После си изтупва дланите и ги изтрива в панталона. И тръгва. Бавно. За да не спре. Той тръгва, не за да си отговаря на въпроса „бихте ли се били за страната си в случай на война“. Тръгва, защото така се прави в гена му от незапомнени времена. С инстинкта на птицата, която тръгва на Юг, когато окапят листата. Той е простичка машина, грубовата, неелегантна, шумна и лишена от задна скорост. Той минава през всеки противник, защото в старозаветната си чистота не знае, че войната е сложна наука и в нея съществува понятието отстъпление. В пет войни. И преди няколко години в кметството на Кербала по време на въстанието на Муктада Садр. В чужда война на хиляди километри. Без патос и поетика. На трудов договор, т.е. „за пари“. След като почти всички други се изнасят, нашите устояха. Вероятно не за да носят свобода, равенство и братство, а просто защото не е роден българин, който ще протегне ръце за да свали трикольора от пилона. Машина без заден ход. Поляците направиха филм за това.

И ако този човек го попиташ дали хипотетично, един ден, в случай на война, ако бъде призован би бил склонен… ще ти каже „не“, което всъщност не значи „не“, а значи „Абе, я си е.. .айката!“. Хей така, грубо, просташко. Отговор към питащия, а не към „страната си“, субект на въпроса.

Другите народи имат триумфални арки, колони и паметници с големи бронзови конници.

Имат огромни военни бюджети, технологии, стратегии… Ние нямаме дори паметник на 1 и 6 полк. От простотия и мързел го нямаме. Но все още имаме поглед, в който се чете оня инат на шопа, изпсувал и повел бавно своя другар бивола. Машина без заден ход.

„Съсипаха я тая държава!“, ще изпсуват онези 53%, които „не биха се сражавали за страната си в случай на война“... И ще тръгнат бавно, вероятно под знаме китайско производство, с грозно щампован накриво герб, за да не спрат преди да го забият там, закъдето са тръгнали. И онези от тях, които се върнат, отново ще отговорят на анкетьорите, че не биха се сражавали за страната си при хипотезата на един евентуален военен конфликт…

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!