НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин. Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Машина без заден ход

Време за четене: 3 мин.

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една буца в гърлото, че на това трябва да се отговори, защото чувствам, че не е вярно.

Повечето войнски народи имат за символ на победите статуи на пълководци на коне, вдигнали един или два крака, в зависимост дали героят е умрял или ранен в битка, имат огромни колони на огромни площади, триумфални арки, или дори пренесени египетски обелиски.

Има един народ, чийто най-истински, най-велик символ на победата е относително малка статуетка представляваща две фигури – бивол и загърнат в ямурлука си шоп, който го води. „Те победиха“ на Иван Лазаров.

“Те победиха” – Иван Лазаров

Убеден съм, че действително повече от половината българи са отговорили отрицателно на въпроса дали в случай на война биха се сражавали за страната си. Не защото са страхливи, или малодушни, не и защото са нихилисти, а защото са прекалено здравомислещи, чужди на философстването и поетизма, даже биха се срамували да се задълбочат по такива сложно съставни изречения с условно наклонение. Джендерско им е, някак. Този човек с бивола не рецитира Дебелянов и не се терзае от световните неволи. Когато бъде повикан, първо плюва на земята. После псува. Незлобливо. После си изтупва дланите и ги изтрива в панталона. И тръгва. Бавно. За да не спре. Той тръгва, не за да си отговаря на въпроса „бихте ли се били за страната си в случай на война“. Тръгва, защото така се прави в гена му от незапомнени времена. С инстинкта на птицата, която тръгва на Юг, когато окапят листата. Той е простичка машина, грубовата, неелегантна, шумна и лишена от задна скорост. Той минава през всеки противник, защото в старозаветната си чистота не знае, че войната е сложна наука и в нея съществува понятието отстъпление. В пет войни. И преди няколко години в кметството на Кербала по време на въстанието на Муктада Садр. В чужда война на хиляди километри. Без патос и поетика. На трудов договор, т.е. „за пари“. След като почти всички други се изнасят, нашите устояха. Вероятно не за да носят свобода, равенство и братство, а просто защото не е роден българин, който ще протегне ръце за да свали трикольора от пилона. Машина без заден ход. Поляците направиха филм за това.

И ако този човек го попиташ дали хипотетично, един ден, в случай на война, ако бъде призован би бил склонен… ще ти каже „не“, което всъщност не значи „не“, а значи „Абе, я си е.. .айката!“. Хей така, грубо, просташко. Отговор към питащия, а не към „страната си“, субект на въпроса.

Другите народи имат триумфални арки, колони и паметници с големи бронзови конници.

Имат огромни военни бюджети, технологии, стратегии… Ние нямаме дори паметник на 1 и 6 полк. От простотия и мързел го нямаме. Но все още имаме поглед, в който се чете оня инат на шопа, изпсувал и повел бавно своя другар бивола. Машина без заден ход.

„Съсипаха я тая държава!“, ще изпсуват онези 53%, които „не биха се сражавали за страната си в случай на война“... И ще тръгнат бавно, вероятно под знаме китайско производство, с грозно щампован накриво герб, за да не спрат преди да го забият там, закъдето са тръгнали. И онези от тях, които се върнат, отново ще отговорят на анкетьорите, че не биха се сражавали за страната си при хипотезата на един евентуален военен конфликт…

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!