Не от вчера съществува обществената интуиция, че е нормална концентрацията на властта в ръцете на един човек в държавата. Докато в монархическата конструкция на Царство България (особено след забраната на партиите през 1934 г.) естествено изпъква фигурата на Царя, то социалистическият режим се заема с дългосрочното налагане на концепцията за култ към личността начело на партията и съответно на държавата. Монархията е в миналото (макар и след съмнения за манипулиран и противоконституционен референдум), но трансформацията към модела “партядро” с “големия брат” отгоре (Дж. Оруел – “1984”) върви бавно при Димитров и Червенков. С поемането на цялата власт от Тодор Живков, този модел намира своя пълен тоталитарен облик.
Няколко десетилетия по-късно разбиранията на обществото се движат в същите релси. Бойко Борисов, Румен Радев, Слави Трифонов, по-назад в миналото Симеон Сакскобургготски, а защо не и предшестващия го Иван Костов. Наричаме ги по-често по имена, отколкото като ръководители на партии и институции. С изключение на първите 7-8 години след промените и донякъде при тройната коалиция, и до днес погледите продължават да се фокусират не върху партии, програми и идеологии, а върху лидерите, търсейки следващия политически “супергерой”. Разбира се, този инстинкт е логичен за пост-социалистическо общество и също както във филмовата поредица за Джеймс Бонд, актьорите се сменят, но идеализираният образ на “007”, създаден в романите на Иън Флеминг, е това, което води публиката в киносалоните (избирателните секции).
Лидерските обществени проекти у нас
В последните дни се наблюдават доста категорични обобщения за действията на Слави Трифонов и “Има такъв народ” в дните след изборите. Но анализите на политически ходове в краткосрочен времеви хоризонт често могат да се превърнат в неактуални само ден по-късно. Обществената памет се води по друга логика – тази на емоциите и личното материално удовлетворение. Най-общо казано, първото печели властта, но второто я легитимира. То е резултат от успешни дългосрочни политики, функция на ускореното икономическо развитие на държавата. Една рядко дискутирана, но важна причина ГЕРБ да управлява почти без прекъсване 12 години, е естественият икономически цикъл и техния късмет да поемат управлението в началото на години на макроикономически подем (след отминаването на световната финансова криза от 2007-2008). Реципрочна е ситуацията с правителството на Жан Виденов, за което почти не се анализират резултати от ресорни политики, тъй като историческият му икономически крах и последвалата хиперинфлация автоматично го бетонират на дъното на всички управления след 1989 г.
Днес “Има Такъв Народ” излезе начело, залагайки съвсем естествено на емоция, основно през призмата на дефинираното от тях “изчегъртване на ГЕРБ” и идеята за високообразовани експерти с минимално политическо минало.
Но това е част от голямата картина. Какво показват цифрите за нея?
Гласуваме все по-малко, но все повече за лидерски партии
Сборът от гласове за парламентарно представени партии се задържа около 4 милиона до 2001 година, а в последните 20 години стремглаво намалява до под 2.5 милиона през юли 2021 г. Същевременно, в абсолютен дисонанс с тази тенденция, гласуващите за лидерски проекти (НДСВ, ГЕРБ и ИТН) неминуемо се задържат над милион на всички избори в последните две десетилетия (с бележката, че през 2021 разглеждаме сбор от ГЕРБ и ИТН). Единственото изключение е резултатът на НДСВ през 2005 – около 725 хиляди гласа, поради общественото разочарование в резултат на предшестващата безпрецедентна еуфория и огромни очаквания 4 години по-рано, както и оттеглянето на лидерската фигура. Но дори и онзи резултат е по-голям в абсолютна стойност от този на днешните водещи формации.
Откъде идва тенденцията?
Относително константният резултат на ДПС е ясен и не влияе математически на останалите, докато дългосрочната тенденция при “сини” и “червени” политически субекти е към свиване, при това с по-малка волатилност, т.е. изненадващи скокове са все по-малко вероятни. Това, че Демократична България, например, увеличава своя резултат тази година, е краткосрочна промяна, която към момента не влияе на генералната тенденция. А именно тръгвайки от синьо-червената двуполюсна борба в началото на 90-те към днешния фокус върху лидерско-популистки формации.
Заключението е на база следните бележки:
- Включени са само индивидуални или консолидирани резултати на съответните формации в годините, в които са били част от Народното събрание;
- Под “Червените” отчитаме резултатите на БСП и всички коалиционни форми, с които те са се явявали на избори. През 2014 е добавен и резултатът на АБВ в единственото им участие в Парламента;
- При “Сините” разглеждаме резултатите на основните разклонения на СДС, т.е. СДС, ОДС, ДСБ, Синя коалиция, Реформаторски блок, Демократична България;
- Допускаме, че СДС в рамките на коалицията с ГЕРБ е част от политическото портфолио на ГЕРБ, т.е. резултатът им няма как да се извади от коалиционният такъв, който влиза в графа “Лидерски партии”. След разпада на РБ, допускаме, че резултатът в графа “Сини” се формира от парламентарното участие на Демократична България (въпреки смяната на визията на ДСБ от консервативна към по-либерална десница);
- Лидерските партии включват НДСВ през 2001 и 2005, ГЕРБ през 2009, 2013, 2014, 2017 и 2021, както и ИТН през 2021. Формациите на Бареков, Марешки, дори и Атака на Волен Сидеров могат да бъдат разглеждани в отделен анализ, тъй като техните резултати не допринасят за материална разлика в настоящия контекст;
- Резултатите от 2021 на графиката представляват средните аритметични показатели на 4-те групи от изборите през април и юли;
- Резултатите за ДПС от 1997 са тези на Обединение за национално спасение, доминирано от ДПС и включващо 6 политически субекта.
Непостижими ли са отново победните резултати от 2001 и 2009 година?
Естествен въпрос е защо ИТН не повториха ударните дебюти на НДСВ и ГЕРБ, след като обществения афинитет към лидерски партии не намалява?
Разбира се, че не е заради липсата на активна кампания – преди 20 години Царят подходи с предимно мълчалива стратегия, докато Бойко Борисов заложи на обратния подход и успешно наложи слогана, че ще “брани обществото от комунистите”.
Основните причини за съвсем крехката победа на ИТН са две:
- Конкуренция на лидери
Това бяха първите избори, на които участва повече от една боеспособна лидерска партия (несериозно би било да включваме в сметките екзотики от миналото като Бареков и Марешки). Нещо повече, ИТН и ГЕРБ бяха основни конкуренти за немалък общ сегмент от активните български избиратели. За справка, общият им среден резултат от април и юли е 1.35 млн души – това е с 200-300 хиляди гласа повече от самостоятелните числа за ГЕРБ през 2013, 2014 и 2017 г. Нещо повече, за първи път гласовете за лидерски проекти сумарно носят повече от половината парламентарни мандати. - По-нисък марж на личностно одобрение
Тъй като говорим за лидерски проекти, това е един от основните фактори. Царят и Борисов имаха много по-кратка история в публичното ежедневие, отколкото Слави Трифонов днес. Затова те се радваха на високи проценти на одобрение и незначителните такива в обратна посока. За разлика от тях, Трифонов е аксиома в телевизионното пространство от 30 години и се е обособил като по-скоро поляризираща личност още от времената на “Ку-Ку”, “Каналето” и “Хъшове”. В рамките на новото хилядолетие, “Шоуто на Слави” се реализира като телевизионен продукт на световно ниво с рекорден рейтинг, но в тези години пък разнопосочни мнения се натрупваха в посока превърналите се в култура за цяло поколение музикални проекти на Слави и Ку-Ку Бенд. Макар и донякъде диверсифицирани като музикален стил, обществените настроения запазиха по-скоро бинарното си отношение, проектирано върху лидерския образ на Слави Трифонов.
Новият епизод на “Агент 007”
Очевидно беше, че “Има такъв народ” трябваше да предложат нещо различно, те дори съвсем еднозначно промотираха слогана “Време е за друго”. Особеното на лидерските партии е, че всяка от тях оставя специфично наследство от обществени емоции и спомени, за разлика от идеологичното противопоставяне, например ляво-дясно или либерално-консервативно, които могат да се редуват до безкрай. Съвсем естествено, следващ лидерски проект изискваше “друго”.
Друго спрямо какво?
- НДСВ: Обществената памет асоциира НДСВ и Царя с “юпита” (макар и юпи няма негативна конотация като термин, означава млад градски професионалист), яхти, приватизации, смяна на външния дълг. Независимо от експертния прочит, както и исторически събития като членството в НАТО, в последствие и ЕС, по-често се чуват спомени от типа на това, че Делян Пеевски започна политическия си път като председател на младежкото НДСВ.
- ГЕРБ: Техните конкуренти изреждат в кампаниите си термини като корупционни практики, нефункционираща прокуратура, спорни назначения в Министерски съвет, кюлчета, нисък образователен ценз, купен и корпоративен вот и т.н.
Съвсем очаквано и съсредоточен върху присъствието на ГЕРБ на политическата сцена, Слави Трифонов реши да лансира идеята за експертни кадри с престижно образование и езици. Тя се хареса на много избиратели като контрапункт на предходния министър-председател и част от обкръжението му. Това, което Трифонов подцени, е твърде близката до “царските юпита” визия, която вероятно щеше да бъде приета добре от потенциалните партньори в парламента и обществото, ако не беше оглавена от директен представител онова време – Николай Василев. Дори самият Трифонов да беше оглавил кабинета, най-вероятно щеше да се приеме по-добре.
Изключително важно е да се отбележи, че оценката на Василев като професионалист и експерт е нерелевантна за обществените реакции. Както посочих в началото, политическите партии, изградени около една личност, привличат избирателите на емоционален принцип, а не рационални обосновки.
А къде и защо емоцията се оформи като разочарование в последните дни?
Небалансираните стъпки
- Смяна на програмния и кадровия подход
Представянето на основни приоритети на предложения кабинет, част от които дефинирани от Николай Василев и неприсъстващи в програмата на партията преди изборите, постави бомба със закъснител. Получи се сходен парадокс с този на кадровия подбор – Трифонов представи определeн брой кадри чрез телевизионни “събеседвания” преди 3 години, после доста различен екип от експерти, а в предложения кабинет присъстваха доста съвсем нови имена. Сходно беше и с приоритетите.
Идеята за цяла политическа инфраструктура около една популярна личност не съкращава, а увеличава очакванията за последователност в посланията. - Значението на думата “приоритет”
Нетривиалните предложения, например за космическо бъдеще в колаборация с РСМ, имат своя символичен заряд – в случая да гледаме общото бъдеще без ограничения, а не разделителното минало. Но тъй като идеята за космическа стратегия у нас се лансира от Соломон Паси от няколко години (повторена от него в Панорама веднага след изборите през април), отново асоциацията с НДСВ постави въпросителни. Възможно е и допълнително вдъхновение да идва от авантюрите на Ричард Брансън и Джеф Безос в последно време, но и е съвсем очевидно, че непосредствената обществена нагласа за “приоритети” е предимно насочена към здравеопазване, правосъдие и социалните политики, заради което космически приоритет на база на ниския стандарт на живот за мнозина звучи… извънземно.
Обществото очаква от лидерските политически проекти да следват неговата, на суверена, приоритетна рамка. Те не се базират на идеологични принципи. - Разминаванията с трима служебни министри с високо публично одобрение
Профилът на Николай Василев е на технократ, десен визионер и убеден икономически реформатор. Такъв експертен профил има логическа обосновка във времена на предстояща криза и нужда от икономически възход. Неговата визия, обаче, очевидно се разминава с тази на отказалите да се присъединят трима служебни министри, които изглеждат по-скоро привърженици на бавния и нискорисков подход и макар и десни икономисти, държат на стабилната държава. Различията около идеята за приватизиране на ББР е удачен пример на това и моментната ситуация е такава, че служебните министри и доверието в тях поставят ИТН в път без изход по тази тема.
Лидерските политически проекти със силно реформаторски оттенък изискват огромно и стабилно мнозинство, за да може да се премине през моменти на трусове, с дългосрочна визия. Те нямат историческа обосновка, а разчитат на лидерска харизма. - Разнопосочни послания с някои кадри
Докато предложението за министър без портфейл по ромските въпроси бе прието добре от избирателите им, то Саня Армутлиева за министър на културата отпуши вълна от недоволство и въпросителни, както заради силно корпоративната визитка, така и донякъде въз основа изграждания с години негативен образ в актьорските вечери на Шоуто. За здравен министър пък беше предложена Велислава Петрова – кадър с впечатляваща академична визитка, екперт в областта на ваксини и имунизации. Но за немалка част от избирателите на ИТН профилът на имунолог и включването на приоритет за ускоряване на имунизационната кампания дойде като гръм от ясно небе, тъй като в предаванията на телевизия 7/8 са били изказвани не съвсем научно обосновани виждания от доста представители на лагера “Мангъров” (начело със самия него), а в програмата на партията не присъства такъв приоритет и част от гласоподавателите не го припознават. Такъв приоритет наистина е много удачен и научно обоснован, но това не е обект на този анализ.
Лидерските проекти рискуват доста, ако не успеят да консолидират настроението на своя електорат, защото неговият основен стимул за подкрепа е чувството за заедност и следването на водещата личност. - Младите, младите, младите
Доста от предложенията за министри бяха представени като млади и образовани. Звучи добре от гледна точка на PR, почти всеки възприема тези етикети като позитивни. Но масовото, самоцелното налагане в политиката на млади хора с потенциал, преди те да са развили голяма част от него, е сходно на това да ти се пие хубаво вино без да се изчака гроздето да узрее. Някак незадоволително и в общия случай оставя кисел вкус на разочарование. Още повече, ако е млад професионалист със само няколко години опит. Експертният потенциал трябва да се разглежда като експоненциална функция. С други думи, за всяка следваща единица от време, качествата на въпросният кадър ще се мултиплицират като умения и ефективност. Може би малко по-малко млади кадри биха били далеч по-ерудирани и уверени да градят бъдещето?
Бъдещето
Ревизиран проекто-кабинет и активно отваряне към комуникация с другите “нови” партии е неизбежно за ИТН, ако искат все пак да се излъчи новият филм за Агент 007 в българската политика, в който те са в главната роля. Един от базовите фундаменти в математическата теория на игрите е равновесието на Наш (Nash equilibrium) – най-общо казано, това е стратегическо положение, при което всеки от играчите знае равновесните стратегии на другите и никой не може да спечели, ако промени едностранно само своята стратегия. В случая Трифонов и хората около него са на ход, но е естествено и логично да очакват и останалите играчи на политическата карта да направят компромиси.
А извън теорията на игрите, ако ИТН продължат на принципа “всичко или нищо”, те по презумпция приемат риска да загубят всичко. В контекста на настоящата политическа действителност, последното би означавало връщане на Борисов и ГЕРБ начело на управлението. Защото трети избори тази година, особено след настоящите бурни времена, вече няма да съдържат енергията на протестите през 2020, съответно и т.нар. “протестен вот” ще се стопи. С това и резултатът за ИТН, както и потенциално изпадане на ИСМВ под 4-процентовата бариера, тъй като гласовете за тях са следствие от активната им анти-ГЕРБ реторика. Реципрочно ГЕРБ ще увеличат резултата си, а евентуално влизане в парламента на ВМРО или някаква следваща итерация на патриотично обединение (например с Възраждане) би пренаредило картите по начин, който може да върне на Борисов ключа към премиерския кабинет.
Най-важното в общ план е, че аудиторията на “Шоуто на Слави” се изграждаше с десетилетия и по презумпция е склонна да възприема и да се води по идеите на сценаристите. Това е изградено с много труд, огромен екип и професионализъм и е допринесло за верни последователи. Но тук целевата група е друга, много по-обширна и разнородна и лидерският партиен модел изисква доста внимание към различните социални и идеологични групи, за да бъде привлечено тяхното доверие. В противен случай, следващи избори вероятно ще върнат ИТН по-назад и от изходната им позиция и предвид нарастващото предпочитание към лидерски проекти, ще се търси нов актьор за ролята на политическия Джеймс Бонд.
