НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Модерният човек е нещастен, защото не е наясно с мирогледа си

Време за четене: 8 мин.

Започнахме годината с рекорд по недоволство, по брой и разнообразие на протестите. В социалните мрежи се написаха сърцераздирателни статуси, каквито не биха написали и гражданите на Херкулан и Помпей след изригването на Везувий. От парламентарната трибуна се нарисуваха картини, в сравнение с които Апокалипсисът е детска приспивна песничка.

Защо модерният човек е тъй фрустриран и нещастен? Според мен, защото животът му, колкото и охолен да е, все се разминава с неговите очаквания. А причина за това почти винаги е неправилно формулираният мироглед. Два са големите мирогледи според мястото на човека във вселената и според това дали той е неин център или не, но преди да ги разгледаме, нека видим какво причини страдание на нашата общественост през последните седмици.

Това бяха лифтовете в Банско, опасността от унищожаване на природата и още по-голямата опасност от забогатяване на олигарсите в съюз с мафиотската държава; българското председателство на Съвета на ЕС и в частност какви простаци и селяни сме, как един видеоклип не можем да направим и как като дебили се радваме на другия простак и селянин Доналд Туск, когато се осмели да каже някоя добра дума за просташката ни и селска страна; и, разбира се, ратификацията на Истанбулската конвенция. Последното е особено интересно, когато разглеждаме нещастието на модерния човек.

Не, не е вярно, че дебатът около Истанбулската конвенция е дебат за домашното насилие над жени. Тази тема е достатъчно стара и по нея са приети достатъчно на брой работещи документи. Дебатът е за утвърждаването на джендър-идеологията или както все по-често я наричат – новата сексуална революция. И този дебат се провежда, независимо дали конвенцията дава повод за него или на някого само така му се струва. Просто дебатът е наречен с нейното име.

В какво се състои новата сексуална революция? В това, че посредством подмяната на термина се подменя същността. Докато полът (sex) е нещо обективно, то джендърът (gender) е същото, но субективно. Думата gender (независимо какво твърди от известно време Google translator) означава „род“, „вид“, а за „пол“ първоначално се използва шеговито и доколкото има нещо общо с пола, то е, че означава покрай останалото и граматически род. А граматическият род (пол) вече наистина е условен и е въпрос на договорка кои думи ще са в мъжки и кои – в женски.

Но защо свещеното право на самоопределяне трябва да става по полов признак и в сексуален контекст? Защо да не е, например, на национален? Защо не на икономически? Защо не на политически – самоопределям се като президент на САЩ и всеки, който ми отрича това, е хомофоб и фашист! Защо, в крайна сметка, самоопределянето да не става на биологически принцип – аз съм бяла мечка, така се чувствам, пък!

Проблемът не е в пола, макар че сексуалността винаги вдъхновява и привлича внимание. Проблемът е в това, че хората биват насърчавани да взимат за себе си решения, които по същество не могат да взимат – не можеш да решиш, че си бяла мечка, ако не си. Дори да си имплантираш силиконова тлъстина, да си сложиш изкуствени зъби и нокти и да си присадиш бяла козина, пак няма да си бяла мечка. Хората биват насърчавани към своеволие и бунт против естествения ред на Мирозданието, а това неминуемо носи нещастие и неудовлетвореност.

Ние трябва да очистваме същността (природата) си, не да я променяме. Желанието да я променяме говори за някаква трагедия. Щастието е хармония, не можем да сме щастливи, ако насилваме природата си. Пингвинът няма да е щастлив в Сахара, нито пък камилата – на южния полюс.

Ситуацията се утежнява обаче и от това, че не винаги знаем каква е природата ни. Ето, педофилът ще каже: такъв съм, това е моята природа, искате да вървя против нея ли? И тук вече е време да се върнем към мирогледа, защото той е онази система от схващания, която ни позволява да познаваме природата си и да живеем според нея, за да сме щастливи или поне спокойни.

Мирогледът е много важен. Представете си, че сте севернокорейски диктатор и искате да изстреляте балистична ракета. Ще я изстреляте по един начин, ако приемете Земята за плоска и по съвсем друг – ако я приемете за топчеста. В единия от двата случая няма да уцелите, ще се разочаровате, ще почувствате неудовлетвореност и нужда да протестирате пред някого. А през цялото време грешката ще бъде у вас, защото сте избрали неправилния мироглед.

Има най-различни и причудливи мирогледи, но според схващането за мястото на човека във вселената, мирогледите са най-общо два. Първия е този, на който учат модерното европейско дете през последните около 150 години. На него са ни учили и нас, независимо дали са го правили в условията на социализъм, на демокрация или на преход от едното към другото.

За този мироглед са характерни следните постулати (дано не пропусна някой):

  1. Човек се ражда добър и ако нещо го прави лош, това е неговата среда (детерминизъм). Разбира се, лошото семейство и лошите приятели също не са природно лоши, а на свой ред са продукт на тяхната лоша среда.
  2. От човека няма нищо по-съвършено. С неговото създаване Еволюцията свършва. Човекът има право на щастие.
  3. Човекът е мерило за всички неща. Добро е това, което е добро за него, лошо е онова, което за него е лошо. Така в Картаген жертвоприношението на недъгави деца е добро, а в Швеция епископ може да бъде лесбийка и никой копче не може да каже.
  4. Всичко свършва със смъртта и единственият смисъл отвъд нея е да „оставиш след себе си един по-добър свят“.
  5. Пространството и времето са безкрайни, в най-добрия случай – циклични: от първичен взрив към колапс и към следващ първичен взрив.

Със сигурност има и още постулати, но тези са достатъчни, за да ги сравним с постулатите на другата мирогледна система. Според нея:

  1. Човек не се ражда добър, а увреден от първородния грях, за който според едни носи наследствена вина, според други не носи, но и в двата случая трябва да положи усилие да се върне към първоначалното си състояние.
  2. Човекът не е венец на еволюцията. Той е на върха на естествената йерархия по съвсем друга причина – защото е образ и подобие на своя Творец и като такова има безсмъртна душа и свободна воля. Щастието не е право, а привилегия.
  3. Човекът не е мерило за всички неща. Мерило за всички неща е Бог и от тази гледна точка се решава кое е добро и кое е зло. В тази светлина жертвоприношенията на образи и подобия Божии, пък макар и недъгави, не са добро.
  4. Смъртта не е край на всичко, а само на един кратък пробен период, даден на човека като възможност да изчисти увредата от грехопадението и да се върне в първоначалното си богоподобно състояние.
  5. Пространството и времето са крайни. Времето е създадено, за да са възможни историята и изкуплението в нея, историята е линейна, има своето начало в Грехопадението, своя край в Страшния съд и е белязана от ключовите събития на Боговъплъщението и Възкресението.

Ето ги в общи линии двата основни мирогледа, като първият от тях е все още съвсем млад и крехък. Ползата от него е като вредата от ГМО – още не е минало достатъчно време, за да се докаже.

Очевидно двата мирогледа са противоположни, следователно единият от тях е истина, а другият не е, освен ако истините не са повече от една, което всеки има право да твърди. Грешната предпоставка обаче води до разминаване между очакване и резултат, това води до неудовлетвореност, а тя – до нещастие.

Защо обаче се получава така, че има щастливи и нещастни хора сред формално споделящите и двата мирогледа? Първо, нека не бъркаме самодоволни с щастливи. После да видим как човек може да изповядва един мироглед, но да се ръководи от друг.

Човешката душа е християнка по природа – казва Тертулиан още в началото на III век. Душата е създадена за истината и понякога нейните убеждения са различни от заблудите на ума. Много хора се ръководят от ценности, чийто произход не познават и които противоречат на мирогледа, който са избрали да си лепнат като етикет.

Атеисти и агностици изповядват ценностите на западния либерализъм и се мъчат да ги противопоставят на християнския морал. Но ценностите на Запада днес официално са християндемократически, а всички ние знаем, че християндемокрацията се ражда през 1891 с енцикликата на папа Лъв XIII Rerum novarum (За новите неща), в която Църквата за първи път се изказва по икономическите и социалните въпроси на съвремието и намира трети път за човека между социалистическия колективизъм и либералния индивидуализъм. Идеите в този документ задават новия политически проект на Европа. Така се ражда Европейският съюз (първоначално Европейска общност за въглища и стомана) и първият председател на ЕНП – партията, която и днес доминира ЕС, Лео Тиндеманс, ще каже при нейното учредяване:

Моите християнски убеждения са истинската причина за ангажирането ми с политическа дейност. Политиката, основаваща се на християнските принципи, трябва да се осъществява в диалог с всички демократични сили, противопоставяйки се на атеистичните социалистически движения“.

Човек може да е щастлив или нещастен, да протестира или да не протестира, да бъде спокоен или тревожен според мирогледа си. Единият мироглед води до едното, другият – до другото, независимо какво мисли човек за себе си и какъв етикет си е залепил. Така че, ако някой ви каже: нещастен съм, защото се чувствам жена в тялото на мъж или пък друго нещо такова, включително и Яворовото „не си виновна ти, от други свят съм аз“ – да знаете от какво е: от мироглед, който се разминава с истината. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!