НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Модерният човек е нещастен, защото не е наясно с мирогледа си

Време за четене: 8 мин.

Започнахме годината с рекорд по недоволство, по брой и разнообразие на протестите. В социалните мрежи се написаха сърцераздирателни статуси, каквито не биха написали и гражданите на Херкулан и Помпей след изригването на Везувий. От парламентарната трибуна се нарисуваха картини, в сравнение с които Апокалипсисът е детска приспивна песничка.

Защо модерният човек е тъй фрустриран и нещастен? Според мен, защото животът му, колкото и охолен да е, все се разминава с неговите очаквания. А причина за това почти винаги е неправилно формулираният мироглед. Два са големите мирогледи според мястото на човека във вселената и според това дали той е неин център или не, но преди да ги разгледаме, нека видим какво причини страдание на нашата общественост през последните седмици.

Това бяха лифтовете в Банско, опасността от унищожаване на природата и още по-голямата опасност от забогатяване на олигарсите в съюз с мафиотската държава; българското председателство на Съвета на ЕС и в частност какви простаци и селяни сме, как един видеоклип не можем да направим и как като дебили се радваме на другия простак и селянин Доналд Туск, когато се осмели да каже някоя добра дума за просташката ни и селска страна; и, разбира се, ратификацията на Истанбулската конвенция. Последното е особено интересно, когато разглеждаме нещастието на модерния човек.

Не, не е вярно, че дебатът около Истанбулската конвенция е дебат за домашното насилие над жени. Тази тема е достатъчно стара и по нея са приети достатъчно на брой работещи документи. Дебатът е за утвърждаването на джендър-идеологията или както все по-често я наричат – новата сексуална революция. И този дебат се провежда, независимо дали конвенцията дава повод за него или на някого само така му се струва. Просто дебатът е наречен с нейното име.

В какво се състои новата сексуална революция? В това, че посредством подмяната на термина се подменя същността. Докато полът (sex) е нещо обективно, то джендърът (gender) е същото, но субективно. Думата gender (независимо какво твърди от известно време Google translator) означава „род“, „вид“, а за „пол“ първоначално се използва шеговито и доколкото има нещо общо с пола, то е, че означава покрай останалото и граматически род. А граматическият род (пол) вече наистина е условен и е въпрос на договорка кои думи ще са в мъжки и кои – в женски.

Но защо свещеното право на самоопределяне трябва да става по полов признак и в сексуален контекст? Защо да не е, например, на национален? Защо не на икономически? Защо не на политически – самоопределям се като президент на САЩ и всеки, който ми отрича това, е хомофоб и фашист! Защо, в крайна сметка, самоопределянето да не става на биологически принцип – аз съм бяла мечка, така се чувствам, пък!

Проблемът не е в пола, макар че сексуалността винаги вдъхновява и привлича внимание. Проблемът е в това, че хората биват насърчавани да взимат за себе си решения, които по същество не могат да взимат – не можеш да решиш, че си бяла мечка, ако не си. Дори да си имплантираш силиконова тлъстина, да си сложиш изкуствени зъби и нокти и да си присадиш бяла козина, пак няма да си бяла мечка. Хората биват насърчавани към своеволие и бунт против естествения ред на Мирозданието, а това неминуемо носи нещастие и неудовлетвореност.

Ние трябва да очистваме същността (природата) си, не да я променяме. Желанието да я променяме говори за някаква трагедия. Щастието е хармония, не можем да сме щастливи, ако насилваме природата си. Пингвинът няма да е щастлив в Сахара, нито пък камилата – на южния полюс.

Ситуацията се утежнява обаче и от това, че не винаги знаем каква е природата ни. Ето, педофилът ще каже: такъв съм, това е моята природа, искате да вървя против нея ли? И тук вече е време да се върнем към мирогледа, защото той е онази система от схващания, която ни позволява да познаваме природата си и да живеем според нея, за да сме щастливи или поне спокойни.

Мирогледът е много важен. Представете си, че сте севернокорейски диктатор и искате да изстреляте балистична ракета. Ще я изстреляте по един начин, ако приемете Земята за плоска и по съвсем друг – ако я приемете за топчеста. В единия от двата случая няма да уцелите, ще се разочаровате, ще почувствате неудовлетвореност и нужда да протестирате пред някого. А през цялото време грешката ще бъде у вас, защото сте избрали неправилния мироглед.

Има най-различни и причудливи мирогледи, но според схващането за мястото на човека във вселената, мирогледите са най-общо два. Първия е този, на който учат модерното европейско дете през последните около 150 години. На него са ни учили и нас, независимо дали са го правили в условията на социализъм, на демокрация или на преход от едното към другото.

За този мироглед са характерни следните постулати (дано не пропусна някой):

  1. Човек се ражда добър и ако нещо го прави лош, това е неговата среда (детерминизъм). Разбира се, лошото семейство и лошите приятели също не са природно лоши, а на свой ред са продукт на тяхната лоша среда.
  2. От човека няма нищо по-съвършено. С неговото създаване Еволюцията свършва. Човекът има право на щастие.
  3. Човекът е мерило за всички неща. Добро е това, което е добро за него, лошо е онова, което за него е лошо. Така в Картаген жертвоприношението на недъгави деца е добро, а в Швеция епископ може да бъде лесбийка и никой копче не може да каже.
  4. Всичко свършва със смъртта и единственият смисъл отвъд нея е да „оставиш след себе си един по-добър свят“.
  5. Пространството и времето са безкрайни, в най-добрия случай – циклични: от първичен взрив към колапс и към следващ първичен взрив.

Със сигурност има и още постулати, но тези са достатъчни, за да ги сравним с постулатите на другата мирогледна система. Според нея:

  1. Човек не се ражда добър, а увреден от първородния грях, за който според едни носи наследствена вина, според други не носи, но и в двата случая трябва да положи усилие да се върне към първоначалното си състояние.
  2. Човекът не е венец на еволюцията. Той е на върха на естествената йерархия по съвсем друга причина – защото е образ и подобие на своя Творец и като такова има безсмъртна душа и свободна воля. Щастието не е право, а привилегия.
  3. Човекът не е мерило за всички неща. Мерило за всички неща е Бог и от тази гледна точка се решава кое е добро и кое е зло. В тази светлина жертвоприношенията на образи и подобия Божии, пък макар и недъгави, не са добро.
  4. Смъртта не е край на всичко, а само на един кратък пробен период, даден на човека като възможност да изчисти увредата от грехопадението и да се върне в първоначалното си богоподобно състояние.
  5. Пространството и времето са крайни. Времето е създадено, за да са възможни историята и изкуплението в нея, историята е линейна, има своето начало в Грехопадението, своя край в Страшния съд и е белязана от ключовите събития на Боговъплъщението и Възкресението.

Ето ги в общи линии двата основни мирогледа, като първият от тях е все още съвсем млад и крехък. Ползата от него е като вредата от ГМО – още не е минало достатъчно време, за да се докаже.

Очевидно двата мирогледа са противоположни, следователно единият от тях е истина, а другият не е, освен ако истините не са повече от една, което всеки има право да твърди. Грешната предпоставка обаче води до разминаване между очакване и резултат, това води до неудовлетвореност, а тя – до нещастие.

Защо обаче се получава така, че има щастливи и нещастни хора сред формално споделящите и двата мирогледа? Първо, нека не бъркаме самодоволни с щастливи. После да видим как човек може да изповядва един мироглед, но да се ръководи от друг.

Човешката душа е християнка по природа – казва Тертулиан още в началото на III век. Душата е създадена за истината и понякога нейните убеждения са различни от заблудите на ума. Много хора се ръководят от ценности, чийто произход не познават и които противоречат на мирогледа, който са избрали да си лепнат като етикет.

Атеисти и агностици изповядват ценностите на западния либерализъм и се мъчат да ги противопоставят на християнския морал. Но ценностите на Запада днес официално са християндемократически, а всички ние знаем, че християндемокрацията се ражда през 1891 с енцикликата на папа Лъв XIII Rerum novarum (За новите неща), в която Църквата за първи път се изказва по икономическите и социалните въпроси на съвремието и намира трети път за човека между социалистическия колективизъм и либералния индивидуализъм. Идеите в този документ задават новия политически проект на Европа. Така се ражда Европейският съюз (първоначално Европейска общност за въглища и стомана) и първият председател на ЕНП – партията, която и днес доминира ЕС, Лео Тиндеманс, ще каже при нейното учредяване:

Моите християнски убеждения са истинската причина за ангажирането ми с политическа дейност. Политиката, основаваща се на християнските принципи, трябва да се осъществява в диалог с всички демократични сили, противопоставяйки се на атеистичните социалистически движения“.

Човек може да е щастлив или нещастен, да протестира или да не протестира, да бъде спокоен или тревожен според мирогледа си. Единият мироглед води до едното, другият – до другото, независимо какво мисли човек за себе си и какъв етикет си е залепил. Така че, ако някой ви каже: нещастен съм, защото се чувствам жена в тялото на мъж или пък друго нещо такова, включително и Яворовото „не си виновна ти, от други свят съм аз“ – да знаете от какво е: от мироглед, който се разминава с истината. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!