Аз съм националист. Казвам го с гордост, без никакви условности. Родът ми е дал на България седем офицери (преди 9 септември) и е получил седем ордена за храброст. Самият аз съм бил в казарма, клел съм се под знамето и се гордея с това.
Не е вярно, че сме малка държава, от която нищо не зависи. Половината от държавите в ЕС са по-малки по територия и население. Европейска България има реална възможност да влияе върху международната политика, но не го прави, защото управниците нямат воля да защитават националния интерес.
Понякога ме питат защо подкрепям ДСБ. Ето един от отговорите: Иван Костов отказа на САЩ да пусне четвърт милион косовски албанци в България. Пак той, два дни по-късно, отказа на Руските военни самолети да летят над България. Никой преди него и никой след него не е имал смелост да каже НЕ на САЩ и Русия в името на българския интерес.
Какво има около България днес? Македония, в която се води яростна антибългарска пропаганда. Турция, в която нео-османизмът е официална доктрина. Гърция, която се тресе от нестабилност. Какво правим ние? Има традиционни български общности в Македония, в Западните покрайнини, в Украйна и Молдова, оставени на произвола на съдбата. Те трябва да почувстват мощната подкрепа на европейска България. България трябва да стане родина на всички българи. Това е националният идеал на пет поколения преди нас. Това е заветът на дедите и никога не сме имали повече сила да го осъществим, както днес в Европейския съюз. Днес, за да се справим с тези задачи, не е нужно да слагаме ножовете. Достатъчно е да изберем държавници, които имат твърдост да защитават българския дневен ред.
Българският национализъм не се изразява във викане по площадите и насаждане на омраза. Българският национализъм е градивен, той е любов към Отечеството.
На Великден се срещнах с потомците на някогашните легионери – членовете на Българския демократически форум. Събрахме се на знаково за Габрово място – там където е бил манастирът, в който се е крил Левски. На същото място през 1945г. „Народният” съд прочита 38 смъртни присъди, от които 17 души са убити предварително. По-късно комунистите разрушават и манастира, пречи им, защото е средище на вяра и национална памет. Казвам това, за да подчертая, че българският национализъм не е от вчера, той е приемственост и традиции. Имало е преди нас хора, които са убивани, затваряни и преследвани заради своята вярност към националния идеал.
Днешният национализъм значи сигурност – униформен полицай във всяко село, вместо 100 милиона лева за подслушване между политиците. Национализъм значи защита на дома, собствеността и реколтата и наказания по закон за крадците, вместо безкрайни социални помощи и безплатен ток за едни, а високи сметки и безобразия на монополите за други.
Национализъм значи мутрите да са в затвора, а не в правителството.
Национализъм значи да развиваш бизнес, да работиш и да печелиш, а държавата да ти помага, вместо бюрокрацията да те души, а чиновникът да те рекетира.
Здравето е национална сигурност. Когато си платил здравни осигуровки, да бъдеш лекуван качествено и навреме, вместо да доплащаш на ръка, за да живееш.
Образованието е национална сигурност. Нацията трябва отново да издигне училището в култ, младите хора да завършват не просто грамотни, а готови за живота, с качествени знания, които ще им дадат добра работа за добри пари.
Национализъм значи такава държава, в която възрастни, млади и деца да се радват на живота заедно, вместо самотни стари хора да гледат турски сериали и снимки на внуци върху телевизора.
