fbpx

Можем ли да говорим за Македония без емоции… а трябва ли?

Факт е, че позицията на България по отношение на ветото, което наложихме на РСМ за членството им в ЕС, продължава да остава неразбрана. Нещо повече – в очите на немалко от европейските ни партньори РСМ изглежда като бедно клетниче, а ние – като силен и несправедлив изедник, опитващ се да извие ръцете на злочестничето.

Защо се получава така? Толкова ли неясна или недобре обяснена е позицията ни пред партньорите ни? Защо някои от тях я определят като несъстоятелна? Последователни ли сме с исканията си към РСМ?

Димитър Ковачевски, Антъни Блинкен и Кирил Петков (неизрязана снимка)

За да си отговорим на тези въпроси, трябва да се опитаме да погледнем през очите на останалите държави в ЕС. Факт е, че сред държавите в Съюза има широка подкрепа за даване на зелена светлина на страните от т.нар. Западни Балкани. Регионът е стратегически, за което не трябва да съществува никакво съмнение. Защо е толкова стратегически, е въпрос, чийто отговор изисква по-задълбочен анализ, но накратко: Присъединяването на страните от Западните Балкани в Европейския съюз е в интерес на останалите членки, защото опасенията са, че влиянието, което имат Русия и Китай върху въпросните страни, все повече ще се увеличава, ако РСМ, Албания, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора не се присъединят към ЕС. Още на заседание в Солун през 2003 г. Европейският съвет декларира решимостта си изцяло да подкрепя европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Западните Балкани бяха и приоритетна тема на Българското председателство на Съвета на ЕС, по време на което беше утвърдена европейската им перспектива и интеграция с приемането на Стратегията на ЕС към Западните Балкани, на Софийската декларация и на Заключенията на Съвета на ЕС от 26 юни 2018 г. Като стъпка в правилната посока и положителна промяна в ситуацията, се отбелязва и приемането на РСМ (2020) и Албания (2009) в НАТО.

Според редица анализатори, освен ограничаване на влиянието на Русия и Китай, не трябва да забравяме Турция и Саудитска Арабия. Първите – заради енергийните проекти, вторите – като износители на радикален ислям, което допълнително води до дестабилизирането на региона.

ЕС също така смята, че ако не успее да интегрира Западните Балкани, младите ще емигрират към Западна Европа, защото в страните им няма перспектива за развитие.

Направи ли ви впечатление, че всичко, изброено в предходните три абзаца, е прагматично и рационално? Което и няма как да е другояче, когато говорим за стратегически и икономически интереси.

Именно тук идва и първото противоречие по оста България – ЕС. Ние не говорим по темата равнодушно и прагматично. Причините са ясни – Македония е живата рана на България, от тази област са били не един и двама от знаковите ни революционери и политици,  стотици хиляди наши сънародници са загинали във войните за освобождение на Македония, по един или друг начин почти всеки българин е свързан с Македония – било чрез роднини, било поради обстоятелството, че е потомък на бежанци от Македония.

ФАКТИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Нека се върнем към РСМ. Съществува позиция, че нашето вето може да доведе до опасност от геополитическо преориентиране на Република Северна Македония към Русия. Обаче това не е аргумент, всъщност този довод спада към емоционалното, а не рационалното, защото РСМ е член на НАТО, с което всъщност геополитическата и ориентация е пределно ясна и категорична. A и ЕС е основният инвеститор и донор на региона.

Тезата, че ветото ни обезсърчава македонците, също е емоционална, а не рационална. Самият процес по присъединяване е дългогодишен и няколко месеца или година отгоре, няма как да са определящи. Разбира се дали ще са няколко месеца, дали ще е година или години, зависи от редица обстоятелства.

Убеждението, че младите ще останат в РСМ и това ще доведе до намаляване на икономическата емиграция, ако и когато страната бъде приета в ЕС, е невярно и много лесно може да бъде опровергано. За справка – България. Над 140 000 северномакедонци пък са станали български граждани (а огромна бройка чакат), което им дава право да работят в цяла Европа.

Правя една вметка – тук има две крайни теории. Едната е, че всички са го направили, защото се чувстват българи, другата е, че всички са го направили, защото така се възползват от предимствата, които имат като граждани на страна, член на ЕС. Важно е да подчертаем, че има две много важни условия, за да получат българско гражданство. Първото е, че са доказали, че техните баби и дядовци са били етнически българи. Второто е, че собственоръчно са декларирали, че се чувстват българи. Сред въпросните със сигурност има такива, които не искат да имат нищо общо със страната ни, на пръв поглед нелогичното е, че именно те използват и най-агресивна реторика срещу България. Но парадоксът е, че и те също са доказали, че предците им имат български етнос. Факти, не емоции.

Факт е, че ветото доведе до още по-яростна кампания от страна на Скопие, увеличи се и езикът на омразата, изскочиха политици и общественици, които по някакъв начин бяха изолирани от широко медийно отразяване в РСМ. Засили се и дискриминацията срещу лицата с българско самосъзнание в Северна Македония и антибългарската пропаганда. Но и тук има едно много съществено „обаче”. Тези хора винаги ги е имало. Правителството, политиците, които бяха на по-преден план, преговарящите от страна на РСМ с ЕС, опитваха и в някаква степен успяваха да ограничат (но не като честота, а като публичен достъп) подобни прояви.

Това ли е същественият проблем, питат някои наши европартньори. Съществен е, защото в чл. 2 от Договора за Европейския съюз, който е и базов, пише:

„Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава (върховенство на закона), както и на зачитането на правата на човека, включително на правата на лицата, които принадлежат към малцинства”.

Освен това РСМ не спазва и политическата част от Критериите от Копенхаген, а именно въпроса с човешките права. Това също е факт, който е посочен и в годишните доклади (от 2011г. насам) на ЕП. Касае се за реч на омраза, дискриминация и дори насилие срещу хора, които открито заявяват своята българска идентичност.

КЪДЕ ГРЕШИМ?

Факт е, че политиката, която дълги години сме водили спрямо РСМ, е разпиляна. Второто твърдение донякъде отговаря на въпроса защо европартньорите ни не разбират какво искаме.

В Рамковата позиция от 2019 г. са посочени  изискванията ни, но в т. нар. „Пакет 5 плюс 1“ от лятото на 2021 г., акцентът вече е вписването на българите в конституцията на РС Македония. За да бъдем напълно обективни, трябва да признаем, че дори в България има две мнения по този въпрос. Искането да бъдат вписани ще доведе до легитимирането им, което ще доведе и до спазването и на правата им. Поне на теория. Но от друга страна това означава да бъдат добавени към другите националности, които към днешна дата са на територията на РСМ, което пък противоречи на факта, че в миналото сме били един народ. По този начин се легитимира и великосръбската теза за два различни народа.

Факт е, че в македонските учебници пише, че сме „фашистки окупатори”. Този проблем обаче е и наш – вътрешен. Или по-точно, защото ние още не сме го решили окончателно, всяка друга държава може да го използва срещу нас, а на нас би ни било трудно да защитим позицията си. Защо? Защото в страната ни продължават да се провеждат антифашистки демонстрации, има антифашистки плочи и паметници, има партия, която е в управлението и участва в различни антифашистки прояви. Допреди тридесет години у нас навсякъде пишеше и се говореше, че на 09.09.1944 е ликвидиран фашизмът. Както обаче е и факт (относно който съществува консенсус сред нашите и чужди историци), че фашизъм е имало единствено в Италия.

Не трябва да забравяме, че вероятно няма нито един чужд политик, който в детайли да е наясно с историята на страната ни. Както и на РСМ, ще опонира някой. Да, така е, но тук е другата наша грешка. Ние не лобираме. За разлика от РСМ, които през последните години успяха да постигнат по-широко отразяване и подкрепа за тяхната теза. Инвестираха сериозни суми в различни кампании, платиха на НПО-та, които представят тяхната гледна точка и безспорно успяха да създадат лош образ на страната ни, включително сред европартньорите ни. Но това е тяхно право и наша грешка.

Един от упреците, които можем да прочетем от страна на европейските ни партньори, е: „Спираме РСМ по пътя и за ЕС, защото изтъкваме причини, които са свързани с далечната история и нямат отношение към съвремието”. Това не е вярно, но е вярно, че трябва да акцентираме предимно на настоящите проблеми. Да, те са вследствие от събития от близкото и далечно минало, но историческата плетеница е трудно разбираема за човек, който не е роден или поне живял дълго време на Балканите.

Можем да се опитаме да бъдем по-лаконични – наложихме вето, защото в РСМ властва антибългарската реторика, която е институционализирана в учебниците и медиите. България първа призна РСМ, в последните години активно работим в подкрепа на това страните от Западните Балкани по-бързо да станат част от ЕС. Но на първо място, като член на ЕС, ние сме длъжни да отстояваме фундаменталните ценности на Съюза – защита от дискриминация и защита на човешките права, които РСМ не спазва.

Случаите на насилие, дискриминация, реч на омразата, които се извършват в РСМ, особено тези, свързани и с позициите на официални длъжностни лица, подкрепят позицията ни, че към момента РСМ не е готова за членство в ЕС. Примерите са много, но един от най-фрапантните е този със Зоран Иванов (по онова време председател на Съвета на директорите на Македонската информационна агенция), който нарече тогавашния ни министър на външните работи Екатерина Захариева „фригидна кучка”.

А ИСТОРИЯТА, КЪДЕ ОСТАВЯМЕ ИСТОРИЯТА?

Трябва да признаем, че близо 80 години гражданите на РСМ бяха подложени на брутално облъчване, което означава, че ще са ни нужни поне още толкова, ако искаме да променим нещо съществено. Със сигурност няма как да им забраним да се самоопределят като етнически македонци. Не го и правим. Официалната ни позиция е ясна. Няма как да им забраним да наричат и езика си македонски, макар по своя произход и характеристики той да представлява югозападна писмено-регионална норма на българския език. За съжаление, точно спорът за езика е един от най-неразбираемите за ЕС.

Но тук трябва да подчертаем още нещо. Гърция близо 30 години не призна РСМ под името „Република Македония”, наложи им и вето за НАТО. Аргументът им беше, че името „Македония“ е обидно за гърците и предизвиква объркване и морална вреда за Гърция. Доста по-емоционална позиция, сравнена с нашата. Да, Гърция също понесе критики от страна на Европа, но липсваха толкова остри изказвания, каквито в момента се отправят към нас.

Между другото, колко са изпълнителни македонците в обещанията си (които обещания са договорно подкрепени), можем да съдим и по това, че не трябваше повече да използват символа на старото си знаме – Звездата от Вергина, както и да го отстранят от всички публични места и публична употреба. Но и до ден днешен има нарушения на Преспанския договор с Гърция – я някой спортист ще се появи с фланелка със старото знаме, я някоя агитка ще го развее в официален мач, я още не е махнат от някой паметник или сграда.

С почуда трябва да отбележим и недалновидното поведение на ЕС. Дори извън конфликта с България, РСМ има редица други проблеми – страната е безкрайно далеч от европейските представи за работеща демокрация. Има и друго – отново извън темата за България, Македония все още е под сериозното влияние на Сърбия, което няма да изчезне от само себе си, нито пък с евентуалното влизане на РСМ в ЕС. Напротив, по-вероятно Сърбия ще влезе през задния двор в ЕС, което неминуемо ще доведе до нови проблеми – както в РСМ, така и в самия ЕС.

Всъщност най-големият проблем дори не е, че в РСМ си измислят идентичност. Проблемът е, че това се случва през подмяна на нашата. А това е нещо, за което няма как да си затворим очите.

Обвиняват ни, че искаме много от РСМ – искаме едно единствено нещо от тях – истината. А това, което можем и трябва да изискаме от ЕС е също толкова простичко – да защити ценностите, които твърди, че изповядва.  


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Виктория Георгиева
Виктория Георгиева е изучавала телевизионна журналистика, а в момента i "Религията в Европа" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Стажувала е в спортната редакция на БНТ и е писала за печатни медии. Две години е била член на Студентския съвет към СУ. В момента работи като специалист маркетинг и реклама във водеща българска компания. Интересува се от политика и история.