fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Политиката не е мръсна работа

Време за четене: 3 мин.

Преди дни се срещнах с ученици от елитна столична гимназия. Преподавател съм и правя такива инициативи не само с цел популяризиране на програмите по политически науки, а и за да чуя накъде вървим, какво става, как мислят новите поколения. Но този път срещата беше различна, сякаш и ние преподавателите по политология бяхме попаднали в капана на ненормалната политиката в България и никой не искаше да ни чуе. Вече порастналите деца познаваха само онази политика от екрана и с недоволство, дори с омерзение се съгласяваха да говорят за нея. Чувстваха се тежко принудени да разсъждават върху нещо „мръсно”, далечно от тях, за което не си струва да губят и минута далеч от игрите на „яростни птици”. 

С повече търпение и усмивка пробих потъналите в скука мисли, населили мигновено класната стая. Учениците пожелаха да ме чуят, но почти не ме слушаха. Присмиваха се скришом на апелите: Не стойте встрани, гласувайте за първи път.  Ужасно тъжно е да видиш как тези, в които се крият хилядите надежди за доброто бъдеще на България, не смятат, че са част от него, мислят в далечни перспективи, извън националните граници. Но не, не трябва да ги виним, а да направим така, че да повярват, че има смисъл, че могат да са тук и да дишат от свежия въздух на демокрацията. Длъжни сме пред нас и децата ни, да възродим демократичния ред в страната. Нямаме право да чакаме вечно някой да ни „оправи“, не можем просто да свеждаме глава пред некадърниците в управлението и цинизма в политиката, не можем и да дадем властта отново на онези, които изнасилиха демокрацията.

Разговорът с тези ученици не ми даде спокойствие дни наред. Постоянно се питах защо допуснахме да отчуждим толкова много политиката от младите, толкова много, че да не знаят нищо друго за нея освен, че в „политиката се краде“, че „демокрацията е режим, в който политиците са освободени от отговорност“. Питам се, кой разби демокрацията, случайно ли го направи или бе добре планиран сценарии? Кой допусна да се опростачи политиката и кой върна мутрите в управлението на страната? Кой допусна харчовете за подслушване вместо за образование? Въпросът кой е популярен, но това не е причината, за да го поставям. Причината е, че макар ние с вас да можем да посочим имена и виновници, няма да върнем изгубената демокрация. Можем обаче да започнем да мислим и да престанем да се подаваме на харизми и врачки, можем и да променим средата, можем и да върнем чуждите инвеститори, можем и да позволим на малки и средния бизнес да заработи. 

Как е възможна промяната? Ами възможна е, но само с нови компетентни лица в политиката, убедени демократи, които знаят какво е свободата на хората, на бизнеса, на медиите.  Такива демократи, за които хората ще бъдат в центъра на всяка политика, и няма да бъдат използвани, само като инструмент за маскиране на модерния авторитаризъм. Нуждаем се повече от всякога от разумно дясно управление, което да върне нормалността в политиката, което да спре изборната търговия и да разбие картелите и монополите.

Има начин да се справим, като не позволим България отново да се управлява от провалили се политици, а от доказали ли се в Европа и света професионалсити. Не всяка политика е мръсна и не всеки политически лидер е корумпиран и не честен. Убедена съм, че има и такива, които не лъжат и не крадат на избори като Станишев и Доган. Такива, които могат да установят нормалността в политиката и могат да отворят вратите на властта за гражданите, заедно с които да извадят България от тежката икономическа и политическа криза.

Предстоят ни дни на равносметка, в които не бива да се подаваме на покаяния и празни обещания, а е редно, дори задължително да изхвърлим от властта всички, които ни отнеха свободата и опорочиха демокрацията в България, всички провалили се лидери на прехода.

Искам след четири години да се върна в същото училище и децата да знаят повече за политиката, за политиците, за демокрацията. Искам децата ни да останат в България. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ