НОВО

Климатичният активизъм като религия

Следя със засилен интерес споровете около климатичните промени през изминалите месеци и ми прави впечатление, че независимо от факта, че климатичните активисти непрекъснато  претендират за приемственост с науката, аз намирам по-голямо сходство между религията и...

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Политиката не е мръсна работа

Време за четене: 3 мин.

Преди дни се срещнах с ученици от елитна столична гимназия. Преподавател съм и правя такива инициативи не само с цел популяризиране на програмите по политически науки, а и за да чуя накъде вървим, какво става, как мислят новите поколения. Но този път срещата беше различна, сякаш и ние преподавателите по политология бяхме попаднали в капана на ненормалната политиката в България и никой не искаше да ни чуе. Вече порастналите деца познаваха само онази политика от екрана и с недоволство, дори с омерзение се съгласяваха да говорят за нея. Чувстваха се тежко принудени да разсъждават върху нещо „мръсно”, далечно от тях, за което не си струва да губят и минута далеч от игрите на „яростни птици”. 

С повече търпение и усмивка пробих потъналите в скука мисли, населили мигновено класната стая. Учениците пожелаха да ме чуят, но почти не ме слушаха. Присмиваха се скришом на апелите: Не стойте встрани, гласувайте за първи път.  Ужасно тъжно е да видиш как тези, в които се крият хилядите надежди за доброто бъдеще на България, не смятат, че са част от него, мислят в далечни перспективи, извън националните граници. Но не, не трябва да ги виним, а да направим така, че да повярват, че има смисъл, че могат да са тук и да дишат от свежия въздух на демокрацията. Длъжни сме пред нас и децата ни, да възродим демократичния ред в страната. Нямаме право да чакаме вечно някой да ни „оправи“, не можем просто да свеждаме глава пред некадърниците в управлението и цинизма в политиката, не можем и да дадем властта отново на онези, които изнасилиха демокрацията.

Разговорът с тези ученици не ми даде спокойствие дни наред. Постоянно се питах защо допуснахме да отчуждим толкова много политиката от младите, толкова много, че да не знаят нищо друго за нея освен, че в „политиката се краде“, че „демокрацията е режим, в който политиците са освободени от отговорност“. Питам се, кой разби демокрацията, случайно ли го направи или бе добре планиран сценарии? Кой допусна да се опростачи политиката и кой върна мутрите в управлението на страната? Кой допусна харчовете за подслушване вместо за образование? Въпросът кой е популярен, но това не е причината, за да го поставям. Причината е, че макар ние с вас да можем да посочим имена и виновници, няма да върнем изгубената демокрация. Можем обаче да започнем да мислим и да престанем да се подаваме на харизми и врачки, можем и да променим средата, можем и да върнем чуждите инвеститори, можем и да позволим на малки и средния бизнес да заработи. 

Как е възможна промяната? Ами възможна е, но само с нови компетентни лица в политиката, убедени демократи, които знаят какво е свободата на хората, на бизнеса, на медиите.  Такива демократи, за които хората ще бъдат в центъра на всяка политика, и няма да бъдат използвани, само като инструмент за маскиране на модерния авторитаризъм. Нуждаем се повече от всякога от разумно дясно управление, което да върне нормалността в политиката, което да спре изборната търговия и да разбие картелите и монополите.

Има начин да се справим, като не позволим България отново да се управлява от провалили се политици, а от доказали ли се в Европа и света професионалсити. Не всяка политика е мръсна и не всеки политически лидер е корумпиран и не честен. Убедена съм, че има и такива, които не лъжат и не крадат на избори като Станишев и Доган. Такива, които могат да установят нормалността в политиката и могат да отворят вратите на властта за гражданите, заедно с които да извадят България от тежката икономическа и политическа криза.

Предстоят ни дни на равносметка, в които не бива да се подаваме на покаяния и празни обещания, а е редно, дори задължително да изхвърлим от властта всички, които ни отнеха свободата и опорочиха демокрацията в България, всички провалили се лидери на прехода.

Искам след четири години да се върна в същото училище и децата да знаят повече за политиката, за политиците, за демокрацията. Искам децата ни да останат в България. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!