Попаднах на едно филмче за обществения живот през 1990г. и сред трогателните панорами от бденията със свещи и наивните илюзии на хората с грейнали лица се появи картинка на отдавна забравения грозен мавзолей.
Днес много хора съжаляват за мавзолея и казват, че е било грешка да го съборим, защото била част от историята, без значение добра или лоша… Казват също, че сградата можело да стане галерия или музей.
Да оставим настрана странните естетически критерии на тези хора и непонятната лекота, с която приемат една подчертано грозна и отблъскваща сграда да представлява центъра на центъра на центъра на българската вселена (щото жълтите павета са си пъпа на България, колкото и да роптаят некои софянци от новите 🙂
Да оставим настрана и идеологическия символ, който мавзолеят представлява.
Да оставим и личността, на която е посветена тази странна недвижимост.
Допускам, че нещата, които допуснах да “оставим настрана” убягват от погледа на наследствено семплия драг зрител.
Но драгият зрител, както и мислещите хора в нашето общество отдавна са забравили какво всъщност беше мавзолея. Какво значи думата “мавзолей”? Що за тип сграда е това, което имахме до преди десетина години в центъра на центъра и за какво се използваше тя?
За съхранение и публично експониране на препарирания човешки труп на наш съвременник. Ни повече, ни по-малко. Аз съм последният на този свят, който би изпитвал жал към комунистите и особено към най-гадния от тях – вожда и учителя Георги ДимИтров *
Въпреки това, никога не бих могъл да измисля чак таква извратена гавра с един свой кървав враг, каквато извършиха комунистите със своя собствен вожд и учител. Мисля, че този човек е платил скъпо и прескъпо за всичките си грехове…
Да изложиш на показ разладащото се тяло на починал преди 50 години човек, като го поиш с миризливи отрови за да забавиш гнилостните процеси на изтърбушената му снага…
Човекът, дори най-лошият е образ и подобие Божие. Към човешкото тяло трябва да има уважение. Когато някой почине на улицата, покриват лицето му с одеяло или дреха. Не и нашите комунисти – извратеняци.
Спомнете си, че някога комунистите погребваха близките си под червена талашитена пирамидка с петолъчка отгоре. Партиен символ заменил религиозния в надгробието. Представете си да поставите на гроб лъвчето на СДС или раковината на НДСВ… Какви висоти на умствената извратеност, а бяха присъщи на милион българи.
Та реших да ви напомня за мавзолея и за мумията. И да ви помоля да помислите над смисъла на думите мавзолей и мумия и да си ги представите в края на 20-тото столетие след Христа, в годините когато вече имаше интернет, совалката летеше до космоса като… совалка, по същото това време българските комунисти се кланяха на препариран човешки труп и поставяха партиен символ над вечните си жилища…
Както любезно ми напомни една читателка на блога, различните религии показват нетленни мощи на свои светци, като доказателство на тяхната святост и благодат. Комунистите явно смятат своето политическо убеждение за религия, а нетленността на мощите я постигат по химическо-препараторски път, което щеше да се смехотворно, ако не беше зловещо-отблъскващо.
Спомнете си за това, следващия път, когато ги зърнете да се обясняват нещо по политиката, когато видите подпухналите им физиономии на трибунката за поредния проект “Възраждане” и изобщо, когато ги чуете да критикуват когото и да било, за каквото и да е. Дори ГЕРБ за безумията му.
Спомнете си, че тези хора са тежко, необратимо извратени. Спомнете си, че те днес са легитимна част от българския политически живот.
