Министър-председателя Бойко Борисов не желае да работи с нов председател на ДАНС и с нов главен секретар на МВР, освен с тези назначени по времето на Орешарски.
Това става ясно от разигралата се драма на днешното заседание на МС.
Борисов очевидно е готов да смени своя министър на вътрешните работи, готов е да понесе политически удар, да постави под въпрос управляващата коалиция, но да запази Писанчев и Лазаров.
Това е плашещо.
Писанчев е предложен на поста председател на ДАНС по времето на Пламен Орешарски. Лазаров, също така, е от времето на Орешарски.
Борисов твърди, че правителството на Орешарски е едно от най-провалените български правителства в последното десетилетие. Но също така разбираме, че не желае да се раздели с двама души, които са били част от същото това управление. Как да разбираме това?
Протестите, подслушванията, фалитът на КТБ, акцията в Лясковец, на по-късен етап и аферата “Червей” са все знакови етапи от управлението “Орешарски”.
Независимо от това премиерът, който е избран с мандат да извърши сериозни реформи в страната всъщност, оказва се, стопира необходимите персонални промени в службите за сигурност. Аргументите за това не изглеждат особено състоятелни и от етична и юридическа гледна точка.
Оставката на министър Вучков е сигнал, че в управляващата коалиция има силна съпротива срещу необходимите промени. И плашещото е, че те точно по този въпрос и точно сега идват от министър председателя. Малко вероятно е Борисов да не си дава сметка, че тази негова съпротива води до сериозни вреди, които ще се стоварят върху мнозинството. Но независимо от това е склонен да приеме оставката на Вучков, но не и тези на Писанчев и Лазаров.
Няма особена логика в конструкцията, че видите ли, те са изпълнявали заповедите на Орешарски и затова всъщност не носят отговорност за това, което се е случвало в ДАНС, около ДАНС и в МВР.
Напротив, носят отговорност. Само аферата “Червей” е достатъчна в това отношение. Да оставим всичко друго настрана.
Случилото се днес говори много и говори неприятно. Изтъкват се юридически аргументи, а както знаем, когато започнем да се замеряме с подобни аргументи и то когато не сме в съдебната зала, просто очевидно искаме да спуснем юридическа мъгла в която да се изгубим.
Въпросът с значително по прост. Ако министър председателя не желая да работи с някой от висшите държавни служители, включително било те и шефове на служби, то може просто да ги помоли да подадат оставка, това първо. И второ, чак тогава, ако те все пак не искат да си тръгнат, да види дали има и какви са юридическите аргументи това да се случи.
Но е невъзможно, който и да е от тях да остане на поста си, ако Борисов поиска от тях да си подадат оставката.
От цялата сага става ясно, че Борисов иска да работи с тях, но не иска да работи с Вучков.
Министър председателят ръководи изпълнителната власт. В тази си функция той има огромни права, но има и огромни отговорности. В момента очевидно упражнява голямата си власт, но дали помни за отговорностите си?
А те са да извърши реформи в няколко направления и едно от тях са службите за сигурност. Реформаторското мнозинства е на път да си лепне такова петно на челото, че да се вижда и от другия край на Космоса.
КОЙ ли ще оглави МВР?
