НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

На какво пречат гей билбордите?

Време за четене: 6 мин.

Спрете, преди да са станали повече

Драмата с билбордовете с еднополови двойки по принцип е дълбоко маргинална тема – не по характеристика на малцинствата, които засягат, но най-вече по същност на двете крайни и най-шумни групи, които са против или за тях.

C’est la vie – осъдени сме това да бъде важната тема от последните дни, наред с дарвиновото откритие, че през зимата не е хубаво да се кара с летни гуми.

Нека набележим някои основни (опорни) точки.

България е традиционна държава и по някакъв странен свой начин – християнска. Което означава, че социалната революция за признаване на хомосексуалните бракове, като крайна цел на кампанията с билбордовете е изпреварила времето си. За подобни социално чувствителни кампании мотото (което също не е вярно) „Няма лоша реклама не важи“.

Хомосексуалните двойки в България действително имат досадни проблеми, които трябва да бъдат разрешени, най-вече поради идиотски административни пречки – като унаследяването, правото на достъп до медицински данни на партньора, процедурата при теглене на кредити и т.н.

Разбира се – подобна форма на административно уреждане не трябва да фигурира под думата „брак“ – най-вече, поради това, че следващата стъпка на всички ни е ясно каква ще бъде – право на осиновяване. Може да сме „мракобесни селяни“, но поне вярваме, че семейството е между мъж и жена. И така ще остане – както е записано в конституцията ни. Също така – моля ви, тези права, които ги размахвате ги обвържете със задължения. Но това е доста по-дълга философска тема.

Един от честите отговори на най-кресливите защитници на хомосексуалните бракове е „ама вие пък биете жените“. Странна рекламна стратегия, особено при положение, че повечето от тях идват именно от хора, работещи главно в сферата на маркетинга, рекламата и PR-a. Нали не мислите, че печелите особена обществена подкрепа, като обвините 97% от българите, че са насилници и се вписват в образа на косматия чичко по бял потник, окапан с лютеница, който пребива жена си на дневна база?

Ако ще си говорим така – и ние можем – например да кажем, че финалната ви игра е нормализиране на педофилията, например. Нещо, което вече се случва в определени издания на западната преса – точно тези, на които се стараят да подражават вашите рупори.

Темата за билбордовете НЕ Е тема за свободата на словото. Няма свобода на словото, без равен старт – защото едната страна от спора е преследвана институционализирано по всякакви платформи и жестоко ограничавано правото ѝ на свободно изразяване – повсеместно. От друга страна пропагандата за правата на хомосексуалните двойки е не само подкрепяна (включително в България от всички посланици на „здравите сили“) но и щедро спонсорирана и официализирана като политика на всички наднационални организации – най-вече от бюрократи, които не са избирани от никого и от неправителствени организации, които подкопават официалната воля на народите, като подменят демокрацията.  Тези билбордове, обаче не са платени от поредната фондация – те са платени от нашите данъци – без някой да ни е питал.

Във връзка с последното и с първото – моля ви, спрете, преди да са станали повече. И тук не говорим за хомосексуалистите. Които в България не са ограничени, освен от гореизброените административни безумия, по никакъв начин. Всъщност вярвам, че хората с различна сексуална ориентация ги е срам от вашата креслива показност.

Спрете преди да станали повече – не хомосексуалистите, а тези, които спират да вярват в идеята за Обединена Европа, а я виждат като тиран, който налага чужди ценности насила, СЕГА и ВЕДНАГА.

Но най-вече – нека започнем да се занимаваме с малко по-важни теми, които касаят всички. А?

Оригинална публикация

Билбордовете във Варна пренесоха фейсбук докладването на улицата

Знаeте ли какво е safe space? Според популярното разбиране това е място, където относително страхливи хора с авторитарни разбирания желаят да отстранят всичко, което ги притеснява в околните. По този начин се създава едно изкуствено и изолирано пространство, една ехо камера, пълна с индивиди, абсолютно непригодни да се справят емоционално със заобикалящата ги действителност. Най-ярко проявление за опита да бъдат създадени safe space пространства е възприетата от социалните мрежи политика през последните години, в която абсолютно безкомпромисно се отстранява всяко мнение, което дори по заобиколен начин може да нарани душевността на някой от потребителите. Стигна се дори до разработване на специални алгоритми, които да засичат ключови думи и изречения, определени като “забранени”. В основата на ограниченията обаче стоят т.нар. “доклади”, които по същество са доноси с жалейки до централизирана институция, която да гарантира идеологическата чистота на “сигурното пространство”.

Популярна заблуда е обаче, че само и единствено ляволибералната прогресивна общност цели създаване на safe space пространства. Придобилият широка медийна експозиция казус с билбордовете, защитаващи право на еднополова любов във Варна, е доказателство, че стремежът към идеологическо прочистване на заобикалящата ни среда е порок и сред, да ги наречем, по-консервативните среди. Въпреки, че са изпълнили всички законови изисквания и са съобразени с наредбата, регулираща рекламните съоръжения в община Варна, билбордовете, показващи прегърнати еднополови двойки са свалени, забележете, тъй като срещу тях са постъпили голям брой сигнали в общината. Подчертавам, въпреки, че билбордите не са нарушили закона, експерти от дирекция “Общинска собственост” са се свързали с фирмата, която ги е инсталирала с молба да бъдат свалени, тъй като има много сигнали срещу тях.

В случая няма значение какви са личните ни чувства към кампанията, защитаваща хомосексуалните отношения. Лично аз не смятам, че правата на хората с нестандартна сексуална ориентация имат нужда от поддръжката на рекламни кампании, след като те са гарантирани в Конституцията на Република България, както и в закони за защита от дискриминацията, приети още през далечната 2003 г. Рекламирането на социална ориентация, била тя хетеро или хомо, е нонсенс само по себе си. И въпреки това, уважаеми читатели, инициаторите на въпросната кампания са напълно в правото си за осъществяват такава кампания, стига тя да не нарушава законите и общинските наредби. А сигналите към общината, по същество с нищо неразличаващи се от докладите и доносите в социалните мрежи, следва да бъдат осъдени. Първо, защото през 2018 г. е крайно време да се разделим с комунистическите порядки на доносничеството и на търсенето на “партийни секретари”, а в случая общинари или фейсбук администратори, за да натопим другарчето. Второ, защото чрез подобен род прояви даваме възможност дори на най-глупавата рекламна кампания да се превърне в абсолютен хит, получил незаслужено широко медийно внимание. Трето, създава се опасен прецедент, в който всеки ще може да сезира общинските или други власти за рекламни кампании, които по някакъв начин са нарушили душевния му комфорт. За пример бих могъл да посоча желанието на лондонския кмет Садик Кан да забрани билбордовете с привлекателни жени, тъй като те потискали нетолкова привлекателните.  В тази извратена оруелска представа за safe space въображението ни трудно би могло да обхване възможните прояви на цензура и авторитаризъм, на които бихме могли да бъдем свидетели.

Свободата на словото и на изразяването не може да бъде пригаждана според личните ни пристрастия. Тя следва да бъде абсолютни и ненакърними. Колкото по-бързо приемем това твърдение за факт, толкова по-добре.

Оригинална публикация

Николай Облаков

Николай Облаков

Главен редактор

Създател на дясната платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Интересува се и пише активно за политика, маркетинг и технологии.

Михаил Кръстев

Михаил Кръстев

Редактор на "Либертарианецъ"

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се от българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в Телевизия Европа.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!