НОВО

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Преход, прогрес, край на историята

„Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.“"Идеалното общество би трябвало да е гробището на човешкото величие.“ Николас Гомес Давила Политически проституираната идея за „преход“ продължава да бъде често срещана в...

На какво пречат гей билбордите?

Време за четене: 6 мин.

Спрете, преди да са станали повече

Драмата с билбордовете с еднополови двойки по принцип е дълбоко маргинална тема – не по характеристика на малцинствата, които засягат, но най-вече по същност на двете крайни и най-шумни групи, които са против или за тях.

C’est la vie – осъдени сме това да бъде важната тема от последните дни, наред с дарвиновото откритие, че през зимата не е хубаво да се кара с летни гуми.

Нека набележим някои основни (опорни) точки.

България е традиционна държава и по някакъв странен свой начин – християнска. Което означава, че социалната революция за признаване на хомосексуалните бракове, като крайна цел на кампанията с билбордовете е изпреварила времето си. За подобни социално чувствителни кампании мотото (което също не е вярно) „Няма лоша реклама не важи“.

Хомосексуалните двойки в България действително имат досадни проблеми, които трябва да бъдат разрешени, най-вече поради идиотски административни пречки – като унаследяването, правото на достъп до медицински данни на партньора, процедурата при теглене на кредити и т.н.

Разбира се – подобна форма на административно уреждане не трябва да фигурира под думата „брак“ – най-вече, поради това, че следващата стъпка на всички ни е ясно каква ще бъде – право на осиновяване. Може да сме „мракобесни селяни“, но поне вярваме, че семейството е между мъж и жена. И така ще остане – както е записано в конституцията ни. Също така – моля ви, тези права, които ги размахвате ги обвържете със задължения. Но това е доста по-дълга философска тема.

Един от честите отговори на най-кресливите защитници на хомосексуалните бракове е „ама вие пък биете жените“. Странна рекламна стратегия, особено при положение, че повечето от тях идват именно от хора, работещи главно в сферата на маркетинга, рекламата и PR-a. Нали не мислите, че печелите особена обществена подкрепа, като обвините 97% от българите, че са насилници и се вписват в образа на косматия чичко по бял потник, окапан с лютеница, който пребива жена си на дневна база?

Ако ще си говорим така – и ние можем – например да кажем, че финалната ви игра е нормализиране на педофилията, например. Нещо, което вече се случва в определени издания на западната преса – точно тези, на които се стараят да подражават вашите рупори.

Темата за билбордовете НЕ Е тема за свободата на словото. Няма свобода на словото, без равен старт – защото едната страна от спора е преследвана институционализирано по всякакви платформи и жестоко ограничавано правото ѝ на свободно изразяване – повсеместно. От друга страна пропагандата за правата на хомосексуалните двойки е не само подкрепяна (включително в България от всички посланици на „здравите сили“) но и щедро спонсорирана и официализирана като политика на всички наднационални организации – най-вече от бюрократи, които не са избирани от никого и от неправителствени организации, които подкопават официалната воля на народите, като подменят демокрацията.  Тези билбордове, обаче не са платени от поредната фондация – те са платени от нашите данъци – без някой да ни е питал.

Във връзка с последното и с първото – моля ви, спрете, преди да са станали повече. И тук не говорим за хомосексуалистите. Които в България не са ограничени, освен от гореизброените административни безумия, по никакъв начин. Всъщност вярвам, че хората с различна сексуална ориентация ги е срам от вашата креслива показност.

Спрете преди да станали повече – не хомосексуалистите, а тези, които спират да вярват в идеята за Обединена Европа, а я виждат като тиран, който налага чужди ценности насила, СЕГА и ВЕДНАГА.

Но най-вече – нека започнем да се занимаваме с малко по-важни теми, които касаят всички. А?

Оригинална публикация

Билбордовете във Варна пренесоха фейсбук докладването на улицата

Знаeте ли какво е safe space? Според популярното разбиране това е място, където относително страхливи хора с авторитарни разбирания желаят да отстранят всичко, което ги притеснява в околните. По този начин се създава едно изкуствено и изолирано пространство, една ехо камера, пълна с индивиди, абсолютно непригодни да се справят емоционално със заобикалящата ги действителност. Най-ярко проявление за опита да бъдат създадени safe space пространства е възприетата от социалните мрежи политика през последните години, в която абсолютно безкомпромисно се отстранява всяко мнение, което дори по заобиколен начин може да нарани душевността на някой от потребителите. Стигна се дори до разработване на специални алгоритми, които да засичат ключови думи и изречения, определени като “забранени”. В основата на ограниченията обаче стоят т.нар. “доклади”, които по същество са доноси с жалейки до централизирана институция, която да гарантира идеологическата чистота на “сигурното пространство”.

Популярна заблуда е обаче, че само и единствено ляволибералната прогресивна общност цели създаване на safe space пространства. Придобилият широка медийна експозиция казус с билбордовете, защитаващи право на еднополова любов във Варна, е доказателство, че стремежът към идеологическо прочистване на заобикалящата ни среда е порок и сред, да ги наречем, по-консервативните среди. Въпреки, че са изпълнили всички законови изисквания и са съобразени с наредбата, регулираща рекламните съоръжения в община Варна, билбордовете, показващи прегърнати еднополови двойки са свалени, забележете, тъй като срещу тях са постъпили голям брой сигнали в общината. Подчертавам, въпреки, че билбордите не са нарушили закона, експерти от дирекция “Общинска собственост” са се свързали с фирмата, която ги е инсталирала с молба да бъдат свалени, тъй като има много сигнали срещу тях.

В случая няма значение какви са личните ни чувства към кампанията, защитаваща хомосексуалните отношения. Лично аз не смятам, че правата на хората с нестандартна сексуална ориентация имат нужда от поддръжката на рекламни кампании, след като те са гарантирани в Конституцията на Република България, както и в закони за защита от дискриминацията, приети още през далечната 2003 г. Рекламирането на социална ориентация, била тя хетеро или хомо, е нонсенс само по себе си. И въпреки това, уважаеми читатели, инициаторите на въпросната кампания са напълно в правото си за осъществяват такава кампания, стига тя да не нарушава законите и общинските наредби. А сигналите към общината, по същество с нищо неразличаващи се от докладите и доносите в социалните мрежи, следва да бъдат осъдени. Първо, защото през 2018 г. е крайно време да се разделим с комунистическите порядки на доносничеството и на търсенето на “партийни секретари”, а в случая общинари или фейсбук администратори, за да натопим другарчето. Второ, защото чрез подобен род прояви даваме възможност дори на най-глупавата рекламна кампания да се превърне в абсолютен хит, получил незаслужено широко медийно внимание. Трето, създава се опасен прецедент, в който всеки ще може да сезира общинските или други власти за рекламни кампании, които по някакъв начин са нарушили душевния му комфорт. За пример бих могъл да посоча желанието на лондонския кмет Садик Кан да забрани билбордовете с привлекателни жени, тъй като те потискали нетолкова привлекателните.  В тази извратена оруелска представа за safe space въображението ни трудно би могло да обхване възможните прояви на цензура и авторитаризъм, на които бихме могли да бъдем свидетели.

Свободата на словото и на изразяването не може да бъде пригаждана според личните ни пристрастия. Тя следва да бъде абсолютни и ненакърними. Колкото по-бързо приемем това твърдение за факт, толкова по-добре.

Оригинална публикация

Николай Облаков

Николай Облаков

Главен редактор

Създател на дясната платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Интересува се и пише активно за политика, маркетинг и технологии.

Михаил Кръстев

Михаил Кръстев

Редактор на "Либертарианецъ"

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се от българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в Телевизия Европа.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!