НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

А сега накъде?

Време за четене: 4 мин.

Смазващата победа на ГЕРБ изненада само „социолозите”.

Намерението на Станишев да номинира еврокомисар след погрома не изненадва вече никой.

Отличното представяне на ДПС при дисциплината в структурите им, и съвсем очакваната ниска активност, също не заслужава коментар. Нито пък действията за окончателно реабилитиране на публичния образ на Делян Пеевски, което започна още с комичните напъни на номиниращите го областни организации да изкажат смислени доводи в полза на номинацията.

Противно на желанията и заклинанията на средите, подкрепящи Реформаторския блок, а и както автора нескромно беше предвидил тук преди седмица, се оказа че Николай Бареков съществува. Поведението на щрауса от страна на зложелателите му, докато ББЦ агресивно /според някои с пари, според други с популизъм, според трети – и с двете/ ухажваше избирателите из страната, по никакъв начин не доведе до „изчезването” на новия политик.

Влизането на Светослав Малинов от Реформаторския Блок е добра новина за десните избиратели, защото избегна /или отложи – предстои да видим/ края на така наречената традиционна десница.

Как за 20 години хаотичен преход се правят традиции, е съвсем друга тема, но нейсе.

Добра новина е и защото съхрани позициите на Радан Кънев, човек с непривични /в най-добрия смисъл/ за ширините ни възгледи, маниери и стил на говорене.

Проблемите в РБ обаче тепърва предстоят, тъй като Меглена Кунева ще трябва да определи позиция, която да не всее раздор в блока. В същото време да предложи на избирателите и структурите на ДБГ /доколкото изобщо ги има/ разумни доводи и перспективи в полза на бъдещата им подкрепа.

А сега накъде?

Управляващите не представляват интерес, поне за момента. Пазарлъците, дали и колко да останат на власт, и кой на каква цена ще продължи да дава подкрепата си, така или иначе няма да бъдат водени от публичните фигури, които всички познаваме.

Дали ББЦ е проект еднолично на Цветан Василев, който е в тежък конфликт с Делян Пеевски, и дали ББЦ и създателите му ще се осмелят открито да се конфронтират с люлката на своя политически и финансов генезис – ДПС, само времето ще покаже.

А сега накъде?

Този въпрос стои с все по-голяма тежест пред партиите в дясното пространство.

Ще продължат ли обединителните процеси, или преференциалният вот ще даде нов старт на люспенето тип „Синьо единство” /иронията с името им всеки път искрено ме забавлява/? Защото „Синьо единство” са учебният пример как партия с практически нулева електорална тежест може да доведе до излъчването на изключително негативни сигнали /тия нашите пак се изпокараха/, и без да допринесе с почти нищо за втори мандат, да лиши Блока от почти сигурен такъв.

Ще продължи ли поведението на РБ към ГЕРБ, в стил „абе ние сега ви плюем, ама вие не се сърдете, защото на всички ни е ясно че някой ден ще трябва да правим нещо заедно”?

Ще издържат ли нервите на ръководните кадри в ГЕРБ да останат все така толерантни и мълчаливи към „ухапванията” от уж сестрински десни партии, принадлежащи към ЕНП?

Как ще реагират опозиционните партии при евентуална нова вълна от протести, и доколко това ще има решаващо значение при очевадното нежелание и неумение на управляващите да излезнат от изборния резил с оставка, спасявайки поне малката съществуваща част от достойноството си?

При все по-задълбочаващата се криза в БСП, ще провявят ли десните политици нужната и отдавна чакана мъдрост, за да изработят общ път към качествено ново управление на страната? Или отново превес ще вземат пазарлъците, късогледството и суетата, пред насочената напред перстпектива?

Отново ли ще си говорим кой къде е бил по време на кръглата маса 1990 година, по време на протестите срещу Жан Виденов, по време на краха на Костов през 2001-ва, или разговора пред десните партии оттук нататък ще бъде как България да е достоен и успешен член на ЕС през 2014 година, и занапред?

Още ли ще има хора от и около Блока, които продължават да претендират авторство и ексклузивитет върху думата “дясно”, и да продължават да говорят и действат, все едно ГЕРБ не съществува? От примера с ББЦ не стана ли пределно ясно, че съществуването на даден политически субект, както и самоопределянето му, не зависи, ама никак даже, от мнението на самообявилите се за автентично десни?

Ще продължи ли ГЕРБ с поведението тип “ние се събрахме и аз реших”, или партията и лидера й са си формулирали верни изводи от последната една година? Ще проличат ли тенденции на демократизиране и във вътрешноорганизационен план, и в поведението към останалите партии и новите реалности след Евроизборите?

А сега накъде?

Въпросът става все по-актуален.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!