fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

А сега накъде?

Време за четене: 4 мин.

Смазващата победа на ГЕРБ изненада само „социолозите”.

Намерението на Станишев да номинира еврокомисар след погрома не изненадва вече никой.

Отличното представяне на ДПС при дисциплината в структурите им, и съвсем очакваната ниска активност, също не заслужава коментар. Нито пък действията за окончателно реабилитиране на публичния образ на Делян Пеевски, което започна още с комичните напъни на номиниращите го областни организации да изкажат смислени доводи в полза на номинацията.

Противно на желанията и заклинанията на средите, подкрепящи Реформаторския блок, а и както автора нескромно беше предвидил тук преди седмица, се оказа че Николай Бареков съществува. Поведението на щрауса от страна на зложелателите му, докато ББЦ агресивно /според някои с пари, според други с популизъм, според трети – и с двете/ ухажваше избирателите из страната, по никакъв начин не доведе до „изчезването” на новия политик.

Влизането на Светослав Малинов от Реформаторския Блок е добра новина за десните избиратели, защото избегна /или отложи – предстои да видим/ края на така наречената традиционна десница.

Как за 20 години хаотичен преход се правят традиции, е съвсем друга тема, но нейсе.

Добра новина е и защото съхрани позициите на Радан Кънев, човек с непривични /в най-добрия смисъл/ за ширините ни възгледи, маниери и стил на говорене.

Проблемите в РБ обаче тепърва предстоят, тъй като Меглена Кунева ще трябва да определи позиция, която да не всее раздор в блока. В същото време да предложи на избирателите и структурите на ДБГ /доколкото изобщо ги има/ разумни доводи и перспективи в полза на бъдещата им подкрепа.

А сега накъде?

Управляващите не представляват интерес, поне за момента. Пазарлъците, дали и колко да останат на власт, и кой на каква цена ще продължи да дава подкрепата си, така или иначе няма да бъдат водени от публичните фигури, които всички познаваме.

Дали ББЦ е проект еднолично на Цветан Василев, който е в тежък конфликт с Делян Пеевски, и дали ББЦ и създателите му ще се осмелят открито да се конфронтират с люлката на своя политически и финансов генезис – ДПС, само времето ще покаже.

А сега накъде?

Този въпрос стои с все по-голяма тежест пред партиите в дясното пространство.

Ще продължат ли обединителните процеси, или преференциалният вот ще даде нов старт на люспенето тип „Синьо единство” /иронията с името им всеки път искрено ме забавлява/? Защото „Синьо единство” са учебният пример как партия с практически нулева електорална тежест може да доведе до излъчването на изключително негативни сигнали /тия нашите пак се изпокараха/, и без да допринесе с почти нищо за втори мандат, да лиши Блока от почти сигурен такъв.

Ще продължи ли поведението на РБ към ГЕРБ, в стил „абе ние сега ви плюем, ама вие не се сърдете, защото на всички ни е ясно че някой ден ще трябва да правим нещо заедно”?

Ще издържат ли нервите на ръководните кадри в ГЕРБ да останат все така толерантни и мълчаливи към „ухапванията” от уж сестрински десни партии, принадлежащи към ЕНП?

Как ще реагират опозиционните партии при евентуална нова вълна от протести, и доколко това ще има решаващо значение при очевадното нежелание и неумение на управляващите да излезнат от изборния резил с оставка, спасявайки поне малката съществуваща част от достойноството си?

При все по-задълбочаващата се криза в БСП, ще провявят ли десните политици нужната и отдавна чакана мъдрост, за да изработят общ път към качествено ново управление на страната? Или отново превес ще вземат пазарлъците, късогледството и суетата, пред насочената напред перстпектива?

Отново ли ще си говорим кой къде е бил по време на кръглата маса 1990 година, по време на протестите срещу Жан Виденов, по време на краха на Костов през 2001-ва, или разговора пред десните партии оттук нататък ще бъде как България да е достоен и успешен член на ЕС през 2014 година, и занапред?

Още ли ще има хора от и около Блока, които продължават да претендират авторство и ексклузивитет върху думата “дясно”, и да продължават да говорят и действат, все едно ГЕРБ не съществува? От примера с ББЦ не стана ли пределно ясно, че съществуването на даден политически субект, както и самоопределянето му, не зависи, ама никак даже, от мнението на самообявилите се за автентично десни?

Ще продължи ли ГЕРБ с поведението тип “ние се събрахме и аз реших”, или партията и лидера й са си формулирали верни изводи от последната една година? Ще проличат ли тенденции на демократизиране и във вътрешноорганизационен план, и в поведението към останалите партии и новите реалности след Евроизборите?

А сега накъде?

Въпросът става все по-актуален.

Споделете чрез

Предишен

Следващ