fbpx

НОВО

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Наколенки или кисело мляко

Време за четене: 4 мин.

Следя много внимателно предизборната кампания за изборите за Европейски парламент, които, ако някой не е разбрал, ще се проведат на 25 май, неделя, тази година. Тоест опитвам се да я следя, защото нея много, много я няма. Или поне с такова впечатление оставам от прегледа на печата, телевизорите и публичните изяви. Разбира се, възможно е и българските политици да са решили да слязат „на терен”, да изоставят телевизионните студия и „жълтите павета”и да търсят доверието на хората лице в лице, поемайки ангажименти и носейки отговорност. Възможно е, ама надали. С изключение на малко отразяваната обиколка на Реформаторския блок по страната и организираните срещи на още една две партии нищо не се случва. Нищо, голямо и всеобхватно нищо. Купонната система за участие в медиите не я броя, жалка показност, много често нямаща нищо общо ни с Европа, ни с избори.

Единствените истински европейски дебати до момента се случиха вчера по телевизора и то между Меглена Кунева (РБ) и Томислав Дончев (ГЕРБ). Каква е ползата от дискусия между двама представители на опозиционното дясно в България, аз, лично, не разбрах.

Никой от другите основни играчи няма интерес и желание от публична дискусия. Набляга се на организиран популизъм, показване на мускули и мирис на пот. А основният пазарен сегмент, тоест избирателят, в голямата си част хабер си няма какво е това Европейски парламент, има ли той почва у нас, и адежеба какъв е кярът от цялата работа. На българския избирател, като потребител на политическа услуга му се предлага да си купи наколенки, когато той има нужда от кисело мляко. Но тъй като никой не му е показал киселото мляко, то той съответно не знае, че то съществува, да не говорим за ползите от него. За това си взима наколенките и се опитва да ги яде на закуска, от което му остава един малко неприятен вкус в устата.

Традиционно българските политически субекти, поне голяма част от тях, разбират кампанията като едномесечен акт на показност, махане с ръчичка, целуване на бебета и прегръщане на баби. Акт, с който трябва да се съсредоточи медийно внимание по начин, който да втълпи на уважаемия гласоподавател, кой номер наколенка му трябва точно в уречения ден „Х”. За съжаление твърде малко са тези, които разбират, че кампания се прави 364 дни в годината и че единственият ден за почивка е изборният.

По-големият проблем идва от това, че масово българите не знаят за какво гласуват. Не за кого, а за какво. Различни авторитети, наложени от същите тези показни актове, създават различни грешни очаквания и настроения у публиката. Пример: „Ако ме изберете за президент, ще вдигна пенсиите”, „С влизането си в Европейския парламент ще пуснем АЕЦ „Козлодуй”, „Като депутат в Народното събрание ще увелича местата в детските градини” и т.н., и т.н. Един пъстър буламач от компетенции, откровени лъжи и глупост.

Особено тежко е положението със сегашните избори. Ще се защитават национални интереси, българските домати на три морета и Русия да поеме ротационното председателство на ЕС.

Голям грях на всички проевропейски ориентирани политици е, че не излязоха още 2001 година по страната да обяснят какво е това Европейски съюз, какво са това права и задължения. И добра, ако периодът от 2001 година до 2014 да е изпуснат, то можеше да почне да се наваксва от преди 5-6 месеца или година. Да се използва инерцията от миналогодишните избори, за да се разкаже на хората за какво иде реч. И не, това не е работа на институциите, защото институциите са политиците, другото е администрация и сграда. (Институцията е министърът на икономиката, а не министерството, то е ведомство). И то не да се обяснява в организирани в местното читалище или бакалница, на организирана от местния дерибей среща с наплашените жители. Не, това не работи. Вече толкова кампании го виждаме. Трябва да има спонтанни, истински срещи между гражданите и политиците. Дори и да не са винаги в духа на възпитанието и слънчевото настроение. От врата на врата, от пейка на пейка, от тротоар до тротоар. Политиката е работа за хората, а не, както се смята тук, средство за отделяне и разграничаване от тях.

Време е българските политици да разберат, че ако егото ти е водещо, а не общностният интерес, то политическото ти бъдеще е по-скоро тактика, отколкото стратегия. Че в съвременния свят информацията се разпространява бързо и тайните остават тайни само, докато някой има интерес от това. И че политиката е призвание, а не етикет.

Все пак, от няколко години, се забелязва и развитието и пробивът на едно поколение политици, които могат да обърнат нещата. Хора, които имат натрупан достатъчно житейски опит, могат да носят отговорност и са недокоснати от греховете на тоталитарното ни минало. Хора, които не ги е страх да са всеки ден при хората и да им обясняват разликата между наколенките и киселото мляко. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ