НОВО

Ден на фалша и гузната съвест

Ден на фалша и гузната съвест. Държавата, която напуска ЕС заради имигрантски натиск и водена от желанието да не бъде солидарна с други народи и държави, отъждествява поведението на агитка от 30 души с мирогледа на една цяла нация. Нека не се връщаме и по-назад в...

Крайните убеждения на днешната младеж

Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. От 1979 г. насам, когато близо...

Пред импийчмънт ли е Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на телевизия ВТК. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп. Вижте пълното видео:...

Ситуацията в Сирия (аудио)

Михаил Кръстев, редактор в "Консерваторъ", гостува при Силвия Великова в "Преди Всички" по програма "Хоризонт" на националното радио. Чуйте целия запис тук: Традиционно нереспектираща изглежда за Ердоган позицията на Европейския съюз, ако може да определим, че има...

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Наколенки или кисело мляко

Време за четене: 4 мин.

Следя много внимателно предизборната кампания за изборите за Европейски парламент, които, ако някой не е разбрал, ще се проведат на 25 май, неделя, тази година. Тоест опитвам се да я следя, защото нея много, много я няма. Или поне с такова впечатление оставам от прегледа на печата, телевизорите и публичните изяви. Разбира се, възможно е и българските политици да са решили да слязат „на терен”, да изоставят телевизионните студия и „жълтите павета”и да търсят доверието на хората лице в лице, поемайки ангажименти и носейки отговорност. Възможно е, ама надали. С изключение на малко отразяваната обиколка на Реформаторския блок по страната и организираните срещи на още една две партии нищо не се случва. Нищо, голямо и всеобхватно нищо. Купонната система за участие в медиите не я броя, жалка показност, много често нямаща нищо общо ни с Европа, ни с избори.

Единствените истински европейски дебати до момента се случиха вчера по телевизора и то между Меглена Кунева (РБ) и Томислав Дончев (ГЕРБ). Каква е ползата от дискусия между двама представители на опозиционното дясно в България, аз, лично, не разбрах.

Никой от другите основни играчи няма интерес и желание от публична дискусия. Набляга се на организиран популизъм, показване на мускули и мирис на пот. А основният пазарен сегмент, тоест избирателят, в голямата си част хабер си няма какво е това Европейски парламент, има ли той почва у нас, и адежеба какъв е кярът от цялата работа. На българския избирател, като потребител на политическа услуга му се предлага да си купи наколенки, когато той има нужда от кисело мляко. Но тъй като никой не му е показал киселото мляко, то той съответно не знае, че то съществува, да не говорим за ползите от него. За това си взима наколенките и се опитва да ги яде на закуска, от което му остава един малко неприятен вкус в устата.

Традиционно българските политически субекти, поне голяма част от тях, разбират кампанията като едномесечен акт на показност, махане с ръчичка, целуване на бебета и прегръщане на баби. Акт, с който трябва да се съсредоточи медийно внимание по начин, който да втълпи на уважаемия гласоподавател, кой номер наколенка му трябва точно в уречения ден „Х”. За съжаление твърде малко са тези, които разбират, че кампания се прави 364 дни в годината и че единственият ден за почивка е изборният.

По-големият проблем идва от това, че масово българите не знаят за какво гласуват. Не за кого, а за какво. Различни авторитети, наложени от същите тези показни актове, създават различни грешни очаквания и настроения у публиката. Пример: „Ако ме изберете за президент, ще вдигна пенсиите”, „С влизането си в Европейския парламент ще пуснем АЕЦ „Козлодуй”, „Като депутат в Народното събрание ще увелича местата в детските градини” и т.н., и т.н. Един пъстър буламач от компетенции, откровени лъжи и глупост.

Особено тежко е положението със сегашните избори. Ще се защитават национални интереси, българските домати на три морета и Русия да поеме ротационното председателство на ЕС.

Голям грях на всички проевропейски ориентирани политици е, че не излязоха още 2001 година по страната да обяснят какво е това Европейски съюз, какво са това права и задължения. И добра, ако периодът от 2001 година до 2014 да е изпуснат, то можеше да почне да се наваксва от преди 5-6 месеца или година. Да се използва инерцията от миналогодишните избори, за да се разкаже на хората за какво иде реч. И не, това не е работа на институциите, защото институциите са политиците, другото е администрация и сграда. (Институцията е министърът на икономиката, а не министерството, то е ведомство). И то не да се обяснява в организирани в местното читалище или бакалница, на организирана от местния дерибей среща с наплашените жители. Не, това не работи. Вече толкова кампании го виждаме. Трябва да има спонтанни, истински срещи между гражданите и политиците. Дори и да не са винаги в духа на възпитанието и слънчевото настроение. От врата на врата, от пейка на пейка, от тротоар до тротоар. Политиката е работа за хората, а не, както се смята тук, средство за отделяне и разграничаване от тях.

Време е българските политици да разберат, че ако егото ти е водещо, а не общностният интерес, то политическото ти бъдеще е по-скоро тактика, отколкото стратегия. Че в съвременния свят информацията се разпространява бързо и тайните остават тайни само, докато някой има интерес от това. И че политиката е призвание, а не етикет.

Все пак, от няколко години, се забелязва и развитието и пробивът на едно поколение политици, които могат да обърнат нещата. Хора, които имат натрупан достатъчно житейски опит, могат да носят отговорност и са недокоснати от греховете на тоталитарното ни минало. Хора, които не ги е страх да са всеки ден при хората и да им обясняват разликата между наколенките и киселото мляко. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!