fbpx

НОВО

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Наредба-18 и COVID-19 промениха 2020

Време за четене: 7 мин.

Преди година Наредба-18 беше най-коментираната тема в онлайн средите и сред бизнес обществото в България. С нея се създаде цял един виртуален хейт спрямо управляващите за неадекватността на мерките, които в първообраза си имаха за цел намаляване на сивата икономика, но в края на краищата донесоха повече главоболие на малките фирми и онлайн търговията у нас. Същите тези мерки породиха въпроси, които останаха без отговор и към днешна дата, като създадоха повече бумащина и нужда от инвестиции, отколкото улеснения и прозрачност.

Но не всичко беше ново. Новото бе, че софтуерът, който така или иначе фирмите използват за своята дейност, т.нар. управление на продажбите в търговските обекти, или СУПТО, трябва да е лицензиран от НАП, с което всички малки и специално направени за нуждите на фирмите софтуери, се оказа, че трябва да се пренапишат, обновят или заменят. Вместо крачка напред, това се оказа голям скок назад. Представете си за какви инвестиции става въпрос, колко труд и специфики на работа трябва да се свършат и вземат предвид, за да се отговори само на това условие. Да не говорим за нужното време да се реализира всичко, ако някой, разбира се, може да си го позволи.

Казусите не спряха само със софтуера

Хиляди ситуации изникнаха от бизнеса и реалността. Ако, например, по някаква случайност, дадена продажба няма касов бон, забравен от сервитьора, оставен по куриера някъде из трасето, обектът ще бъде затворен за 30 дни. Как ще покрива всички разходи през това време, включително заплати и разплащания с други фирми, отговор няма. Да му мисли фирмата, че е допуснала това първоначално, та дори неволно или като жертва на недружелюбни намерения от трето лице. Логика.

Връзването на касови апарати към онлайн магазините, генериране на електронна касова бележка, виртуално създаване на складове за наличности с цел разделяне от физическите такива са само малка част от трудностите за изпълнение от страна на фирмите по Наредбата. Най-голямата, обаче, е недоволството от това институциите да имат непрекъснат достъп до всеки контрагент, артикул и цени (покупни и продажни), което само по себе си е вмешателство в правилата на свободния пазар и конкуренцията. След въведени пояснения от страна на управляващите по темата, до такъв достъп би се стигнало само при одит и то от оторизирани лица. Какво облекчение.

Никой не е казал, че Държавата няма право да въведе мерки с цел намаляване на сивия сектор и ограничаване на нарушенията в бизнеса, но не и ако това е за сметка на спазващите правилата и законите. Още когато депутатите гласуваха промените в Закона за ДДС през 2018 г., надали са очаквали балонът наистина да се раздуе толкова. Но сякаш не винаги добрите намерения са достатъчни, трябва и малко акъл за това или поне как да се случи по правилния начин.

След закъснял, но все пак проведен диалог с бизнеса, НАП излезе с документ за пояснения към Наредбата, който в крайния си вид достигна няколкостотин страници.

Приятно четиво. Ако не може да “победим врага”, нека поне го объркаме. Така може да се обобщят опитите на властимащите да се справят с нещата, или като видят, че въпреки това не става, да ги доомажат. Именно заради това се бунтува бизнеса, не за да оспори властта или да скочи срещу Държавата, но поне същата да знаеше какво иска и как ще го направи. В крайна сметка факт е, че към днешна дата Наредба-18 е отложена.

Изпитанията за всички, в това число бизнеса и гражданите, не приключиха до тук. Оказа се, че въпросната Наредба-18 далеч не е най-лошото, което можеше да се случи, то тепърва предстоеше.

В началото на 2020 г. непозната болест надвисна над човечеството и докато всички се надяваха тя да остане в пределите на Китай, откъдето тръгна.

Covid-19 с грандиозни темпове и невиждани от десетилетия мащаби покори целия свят, стигайки към днешна дата близо 1 милион и половина заразени.

По същество, това представлява нов щам на коронавирус, който досега не е съществувал по хората, а само по животните. Изведнъж именно той се оказа нещото, което напомни на човечеството, че не е всевластващо на земята и че всичко, което е постигнало за стотици години, е на път да се срине пред непознатото и страшното – микроскопичен вирус.

Въпреки че смъртността е едва няколко процента от всички заболели (средно 3-4%), това не попречи на вируса да дръпне рязко спирачка на забързан живот, който всички водихме. Само за два месеца, февруари и март, десетки страни въведоха ограничаващи или изцяло забраняващи излизанията мерки, поставиха строг контрол и патрулиращи полицаи по граничещи райони и приеха специални закони за извънредни ситуации, с които като че ли демокрацията се трансформира и наподоби на неотдавнашни и леко позабравени авторитарни и комунистически режими.

В родната страна всичко започна на 8 март, когато министър-председателят Бойко Борисов излезе пред екраните и оповести за създадения Oперативен щаб за борба с коронавируса у нас. Тогава той представи на всики непознатия за обществото генерал майор проф. Д-р. Мутафчийски като начело на щаба. От този ден, този човек се превърна във военната фигура, забележете военна, която всеки ден по едно и също време дава пресконференция и ни информира каквото и както прецени. Не като медицинско лице, да подчертая, което да ни успокои и даде данни за болестта с всичките й симптоми и етапи, а като военен.

Впечатлението, което създаде със своята униформа, само подсказа какво предстоеше, а именно режим, мерки и ограничения. Или казано с други думи, коренна промяна на живота, който бяхме свикнали да водим и ограничение на свободите, които бяхме започнали да приемаме за даденост.

На 13 март се въведе извънредно положение за страната за срок от месец, което вече се удължи с още един – до 13 май. Вече има и приет Закон за извънредното положение, с който се дава повече свобода на Държавата да въведе ограничения над гражданите само и само с цел предпазване от вируса. Да видим. Приеха се и финансови мерки с цел подпомагане на първата линия за борбата с вируса, ангажираха се всички лечебни заведения в страната, а банковите институции излязоха с предложения за подпомагане на бизнеса. Всичко това изглежда страшно, защото просто никой не знае докъде ще се стигне и колко време ще продължи.

И въпреки цялата тази сериозност, българинът, ограничен и ощетен повече от обикновено, вярва, че него вирус не го лови и че няма кой да му вземе и малкото благинки, които има в ежедневието. Все ще намери как да наруши правилата, да надхитри системата, да се сдобие с декларацийка и да излезе навън, в парка или просто някъде, където му е забранено.

Надявам се само с това деструктивно мислене сами да не си довлечем варианта на Италия, който всички видяхме до какво доведе, но все още си мисля, че отрезвяване ще има и за двете страни.

В края на краищата и Държавата, и гражданите, сме от една и съща страна на битката този път, а врагът не сме ние помежду си, а този микроскопичен вирус. Трябва да осъзнаем това възможно най-скоро и да обединим усилия, защото “съединението прави силата”.

Солидарност и съпричастност са най-често използваните думи в европейските речи на всички личности през последните седмици. Без имена, без постове, защото просто нямат значение, но с общи послания да бъдем отговорни, защото човечността като добродетел е нещо висшо, защото единственото по-силно нещо от вируса, това е любовта към близките, към хората и към нас самите, защото имаме нужда да знаем, че и това ще отмине.

Кралица Елизабет II също отправи безпрецедентно по същността си послание към всички народи по света, че самодисциплината е трудна, изолацията е болезнена, но само когато надживеем това заедно, ще осъзнаем колко по-силни и обединени сме станали. Малко смирение и отговорност са нужни сега, но “по-добри дни ще дойдат, ще се срещаме отново всички”.

Годината не започна както очаквахме и както си пожелахме на връх Нова година. Със сигурност, обаче, ще ни научи много за нас самите, за това, което ценим и което приемаме за даденост. Ще видим как действаме в трудни ситуации и ще оценим кои системи и политики работят. Постоянството и надеждата ще дадат позитивни резултати само тогава, когато всички работим за тях. Дали като общество ще имаме казуси с Наредба-18, или със страшния вирус Covid-19, всичко губи мащаб на фона на времето и всяка следваща година потвърждава това като ни предизвиква със следващото нещо.

Каква ще бъде 2020 ли? Със сигурност различна, трудна от към икономическо измерение за всички страни, съсипваща малкия и среден бизнес в България, предизвикателна за хората като личности и като семейства, но със сигурност ще е даваща ново разбиране за това как трябва да живеем и какви искаме да бъдем. Избори, които трябва да започнем да правим от сега!

Споделете чрез

Предишен

Следващ