Насим Талеб: Биткойн е застрахователната ни полица срещу Оруелско бъдеще

Време за четене: под 5 мин.

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Революционният му поглед върху макроикономическите процеси и финансовите пазари му печели световна слава, а книгата му „Черният Лебед“ е била оценена като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората световна война. Убеден либертарианец, Талеб не пести критики по отношение на централните банки и ръководителите на финансовите институции, в чиято самонадеяна експертиза той вижда част от причините за финансовите кризи. Представяме ви превод на предговора към книгата “The Bitcoin Standard: The Decentralized Alternative to Central Banking” на Saifedean Ammous, писан от Талеб.

Нека проследим логиката на случващото се от неговия старт. Или вместо това, от края: модерните времена. Намираме се, дори и докато пиша тези редове, в абсолютен бунт срещу класата на експертите в области, които са твърде трудни за разбиране, като макроикономиката, например. В тях експертът всъщност не е експерт, но не го осъзнава. Предишните ръководители на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан и Бен Бернанке, нямаха достатъчен емпиричен опит – факт, който осъзнахме прекалено късно. Защото е напълно възможно да извършваш макроглупости далеч по-дълго, отколкото микроглупости, поради което и следва да сме внимателни при определянето кой да взима централизирани макро решения.

Ситуацията е още по-тежка, тъй като всички централни банки работят по един и същи модел, създавайки перфектна монокултура.

В подобни сложни области експертизата не се съсредоточава е една точка. В естествена реалност тя работи по децентрализиран начин, както Хайек убедително демонстрира. Но Хайек използва идеята за разпределение на познанието. Оказва се обаче, че нямаме нужда дори от него, за да работят нещата добре. Нито имаме нужда от рационалност на индивида. Единственото, от което се нуждаем, е структура.

Това не означава, че всички участници в системата си разпределят демократично правото на вземане на решения. Един мотивиран играч може непропорционално да помести иглата (нещо, което съм изучавал правило за асиметричност на малцинството). Но всеки участник в мрежата има опцията да се превърне в този играч.

При мащабна трансфромация се появява следния чудодеен ефект: рационалните пазари не изискват от индивидуалните търговци да бъдат рационални. Дори напротив, те работят добре при нулева интелигентност. Всъщност изключително неинтелигентна тълпа, оперираща в подходящо конструирана среда, може да се справи по-добре от най-интелигентните човешки същества в система, управлявана по съветски стил.

И точно затова Биткойн е отлична идея. Той запълва нуждата от комплексна система, не задължително защото е криптовалута, а именно защото няма собственик, нито отговорни органи могат да решават съдбата му. Той се притежава от тълпата, от своите потребители и вече се хвали с няколкогодишен опит – достатъчен, за да го обособи като отделен вид животно.

За да получат и другите криптовалути завършен вид, те трябва да придобият тази Хаейкианска собственост.

Биткойн е валута без правителство. Мнозина биха запитали, но нима нямаме вече злато, сребро и други метали, друг клас валути без правителство? Не точно. Когато вие търгувате със злато, всъщност търгувате “loco” в Хонг Конг и се оказвате с претенция върху акция, която в крайна сметка желаете да придвижите до, например, Ню Джърси. За целта обаче трябва да минете през банките, които ръководят тази игра, а правителствата контролират банките (или, казано възможно най-деликатно, банките и правителствата са тясно свързани). Оказва се, че Биткойн има огромно преимущество спрямо златото по отношение на трансакциите: не изисква попечителство от страна на банките, като същевременно правителствата не могат да го контролират.

И накрая, Биткойн ще премине през своите “хълцания”. Може и да се провали, но тогава лесно ще бъде преоткрит, тъй като вече сме наясно как работи системата. В настоящото си състояние той може да не е достатъчно удобен, за да ви помогне в покупката на еспресо макиато от близкото кафене. Може би е твърде волатилен за да бъде валута, засега. Но е първата органична валута. Самото му съществуване е напомняне на правителствата, че върху последното убежище на контрола – парите, вече няма монопол. А това дава на нас, тълпата, застрахователна полица срещу Оруелско бъдеще.

Източник: Chain.bg

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се от българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в Телевизия Европа.

Share This