Страшен майтап! Българинът е суеверен и това вече е доказано посредством социологическа методика. Поредната дъвка в социалните мрежи през седмицата беше проучването на „Тренд“, което установи важни (казвам „важни“ без абсолютно никаква ирония) неща, като например това, че много хора не само вярват, че има извънземни, но са убедени, че те се разхождат между нас. Или пък това, че около половината българи са убедени, че върху природата може да се въздейства чрез магии, че има свръхестествени лечители и може да се гледа в бъдещето. А пък цели ¾ от запитаните не поставят под съмнение, че Ванга е пророк.
Популярно е схващането, че светът се управлява от тайно общество, което изкуствено създава болести и ги разпространява чрез двигателите на самолетите, за да печели от продажбата на нови лекарства. Същото това общество е открило начин да влияе и върху климата.
Вярващите са по-малко (но все пак внушително количество) от невярващите по темата има ли прераждане и има ли рай и ад, макар че тези две хипотези взаимно се изключват и не разбирам защо въпросът за рая и ада е включен в парадигмата на останалите мании и суеверия. Но учèните вероятно знаят и могат да обяснят.
И разбира се, най-големият майтап – майтапът, който оправи настроението във Фейсбук за няколко дни наред, – е узнаването, че 73% от българите чукат на дърво! Егати тъпаците!
Всъщност, изводът, който трябва да си направим, е че много хора са, най-общо казано, суеверни: вярват в недоказани и даже ирационални неща и споделят наивни убеждения за естеството на взаимодействието между човека и света. И ако си направим този извод, редно е да се разтревожим, защото наистина вярата в прераждането, световния заговор и пророческите способности на Ванга говори за тежка заблуда, ако не и за по-сериозни медицински състояния.
Но защо хората са такива? Дали защото са прости? Дали защото са луди или защото са масово изтрещели? Знам, че ще се намерят интелектуалци, които да кажат, че той „булгар“ си е такъв и няма какво да му се чудим (ние, дето не сме „булгар“). Но това е прекалено лесно и мързеливо обяснение. За мен причината е другаде.
Човекът е адекватен бозайник и затова е на върха на хранителната верига (доколкото веригите имат върхове). Неговата преди всичко ментална адекватност го кара да подозира, че светът далеч не е само това, което се възприема чрез сетивата, че има още много, което чака да бъде опознато по някакъв несетивен, нерационален и нелогичен начин. Накратко, адекватният бозайник е убеден (вярва), че светът бива както видим, така и невидим, както триизмерен, така и повечеизмерен, че освен познатото време има и друго време, които наричаме „вечност“ или както там ще се договорим, и че в него причинно-следствените процеси текат различно.
През дългата си история на осъзнат бозайник човекът е постигнал много в опознаването на невидимия свят. Има даже цяла наука, наречена теология, която за разлика от другите видове науки не преоткрива топлата вода на всеки стотина години, не прави революционни открития, но за сметка на това стои на твърди и неизменни теоретични позиции в продължение на хилядолетия. За философията казват, че е наука на науките, но също така казват, че е слугиня на теологията.
За съжаление, днес религията е приравнена към останалите суеверия (което личи и в цитираното социологическо проучване) или в най-добрия случай се разглежда като колоритна културно-историческа особеност на народите. Но независимо от това дали и доколко ще бъде омаловажена, у човека остава нуждата да опознава невидимия свят, защото с природата си знае, че го има. И така, оставен без систематично познание, човекът изпада във всички тези заблуди, които регистрират социолозите, за да могат интелектуалците великодушно да им се присмиват. Ако човек е минал в детството си дори най-елементарен курс по вероучение, той ще знае, че магьосници няма, че в бъдещето не може да се гледа, какво точно представляват „извънземните“ и откъде идват проблемите на Ванга. Такъв човек няма да си дава парите на екстрасенси, ходжи и врачки. Той няма да се крие от прелитащите самолети от страх да не го наръсят с някоя нова болест и да препрограмират съзнанието му.
За да се види колко плачевно е състоянието на човешките представи за невидимия свят, може да се организира и още едно социологическо проучване с въпроси, да речем, от този род:
- Светът с разумна цел ли е сътворен или е възникнал случайно?
- Човекът само от материя ли се състои или има и „още нещо“?
- Вярвате ли, че у вас има безсмъртна част?
- Вярвате ли, че след смъртта ви тази безсмъртна част ще пребивава във вечността или заедно със своя Творец, или без него (което ще помогне при отговора на въпроса за рая и ада)?
- Вярвате ли, че вашият разум е най-великото нещо на света и че вашата воля е несломим инструмент за постигане на всичко?
- Времето има ли начало и край?
- Щастието право ли е или привилегия?
И така нататък. Мистичният опит на човека е като всеки друг опит – ако го оставиш без грижа, буренясва. Дивашките суеверия са именно бурените в занемарените градини на нашите души. Те ни карат да се доближаваме до положението на просяка (от „Принцът и просякът“), който, попаднал случайно в двореца на мястото на престолонаследника, чупи орехи с държавния печат на Англия, не защото е глупав, не защото е лош, а просто защото не знае. Така че, вместо да се присмиваме, вместо да злорадстваме пред резултатите от проучването, нека се замислим какво знаем и какво не знаем за себе си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
