НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Не ми се обиждай, но…

Време за четене: 3 мин.

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат.

Често се случва политически вирус, който се е развивал години в по-големия организъм да зарази и покоси по-малкия организъм много по-бързо. Пресен пример за жизнения цикъл на идеологическите бесове е траекторията на българската „сошъл джъстис“ кампания „Не ми се обиждай, но…“. Тази Интернет кауза, бързо набираща мейнстрийм легитимност във Facebook, предлага сгъстен модел на развитието на една идеология. Обикновено се започва с привидното посочване на реални проблеми и се стига до вече болезнено познатите оплаквания от всевъзможни микроагресии, стереотипи, расизми, сексизми и всякакви синтетични „изми“, зад които се спотайва тоталитарна заявка за регулация на свободното изразяване и агресивна промоция на извънредно вредната култура и йерархия на професионалните жертви.

 „Не ми се обиждай, но…“ стартира с адресиране на сериозни здравословни проблеми и обществената реакция към хора с определени заболявания, на само след дни вече беше типичната „сошъл джъстис“ платформа на вечно възмутени и хронично обидени хора, които разказват колко травматично и опасно е да чуеш, че прекаляваш с грима или простите въглехидрати.

 „Не ми се обиждай, но…“ предлага формат, в който различни хора се снимат с надпис, документиращ общественото издевателство над тях. Дебютният модел е момиче със сериозни физически увреждания, което повдига потенциално важен разговор за концепцията за инвалидност и третирането на хора с различни биологични дефекти.

Веднага след това страницата деградира до трибуна за професионални жертви, които смятат, че обществото им дължи постоянен комфорт и системно препотвърждаване на тяхната уникалност. Почти всички стереотипи за „специалните снежинки“ по Чък Паланюк ескалираха в реално време в пространството на „Не ми се обиждай, но…“

Жена, която се оплаква от неадекватен опит за свалка.

Жена, която се дразни на реакциите на околните към нейната фигура. Жена, която изисква от обществото безкомпромисна валидация на избора си на дрехи и друга, която иска същото, но по отношение на грима. Да, засега характерът на „Не ми се обиждай, но…“  е предимно феминистки. Още се търсят мъже да се снимат с табели, в които описват ужаса на това да те нарекат плешив, дебел, беден, нисък и/или грозен. Въпрос на време е инфантилизацията и феминизацията на обществото да докарат пред нас тъжен момък, който гледа травматично пред обектива и държи надпис срещу стереотипите за плащане на сметката от мъжа и носене на тежките куфари.

Когато една култура стигне до момента, в който разглезени представители на средната класа правят лъскави кампании за борба срещу реплики и фрази, тогава става ясно, че съществува дефицит на реални проблеми и заплахи.

От друга страна, самото развитие – и то толкова скоростно – на подобни каузи на професионалните жертви, е сигнал за отслабена обществена имунна система.

Официалното описание на „Не ми се обиждай, но…“ говори само за себе си: „Не ми се обиждай, но…“ представлява своеобразна онлайн изложба на дискриминативни и унизителни реплики и хората, които са ги получили. Събираме на едно място хора с увреждания, хора от етнически, полови и религиозни малцинства, хора от различни групи и с различни истории, но с обща цел – да борят стереотипите и стигматизацията, които все още съществуват в обществото. Тази страница чупи стереотипите и се бори срещу дискриминацията по супер як начин“

Понякога искаш да осмееш нещо по „супер як“ начин, но осъзнаваш, че не е възможно да добавиш нищо към искреното обяснение, което самото нещо дава за себе си.

Не ми се обиждайте, но… тази „кауза“ е сред причините все повече хора инстинктивно да потръпват от погнуса при среща със „сошъл джъстис“ културата. Вече имаме предостатъчно примери за щетите, които бесовете на тази идеология нанесоха на най-развитата цивилизация в историята.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!