НОВО

Как цялата система се оглежда в един ден болничен

Никой не желае да си признае авторството на дръзката идея първия ден от болничните да не се заплаща на болния. ВМРО отричат. Отрича и Бирник №1. Никой не помнел кой е дал идеята. Нищо чудно и да се е самозародила – нали знаете: има такива идеи, които просто витаят из...

Вторият пенсионен стълб и измислените пирамиди

Всяка година с гласуването на всеки нов държавен бюджет неизменно се повдига и темата с размера на пенсиите. Тази година дебатът е изключително изострен, като дори се стигна до изказвания, че втория стълб на пенсионната система е пирамидална схема. Всеки, който твърди...

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Не ми се обиждай, но…

Време за четене: 3 мин.

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат.

Често се случва политически вирус, който се е развивал години в по-големия организъм да зарази и покоси по-малкия организъм много по-бързо. Пресен пример за жизнения цикъл на идеологическите бесове е траекторията на българската „сошъл джъстис“ кампания „Не ми се обиждай, но…“. Тази Интернет кауза, бързо набираща мейнстрийм легитимност във Facebook, предлага сгъстен модел на развитието на една идеология. Обикновено се започва с привидното посочване на реални проблеми и се стига до вече болезнено познатите оплаквания от всевъзможни микроагресии, стереотипи, расизми, сексизми и всякакви синтетични „изми“, зад които се спотайва тоталитарна заявка за регулация на свободното изразяване и агресивна промоция на извънредно вредната култура и йерархия на професионалните жертви.

 „Не ми се обиждай, но…“ стартира с адресиране на сериозни здравословни проблеми и обществената реакция към хора с определени заболявания, на само след дни вече беше типичната „сошъл джъстис“ платформа на вечно възмутени и хронично обидени хора, които разказват колко травматично и опасно е да чуеш, че прекаляваш с грима или простите въглехидрати.

 „Не ми се обиждай, но…“ предлага формат, в който различни хора се снимат с надпис, документиращ общественото издевателство над тях. Дебютният модел е момиче със сериозни физически увреждания, което повдига потенциално важен разговор за концепцията за инвалидност и третирането на хора с различни биологични дефекти.

Веднага след това страницата деградира до трибуна за професионални жертви, които смятат, че обществото им дължи постоянен комфорт и системно препотвърждаване на тяхната уникалност. Почти всички стереотипи за „специалните снежинки“ по Чък Паланюк ескалираха в реално време в пространството на „Не ми се обиждай, но…“

Жена, която се оплаква от неадекватен опит за свалка.

Жена, която се дразни на реакциите на околните към нейната фигура. Жена, която изисква от обществото безкомпромисна валидация на избора си на дрехи и друга, която иска същото, но по отношение на грима. Да, засега характерът на „Не ми се обиждай, но…“  е предимно феминистки. Още се търсят мъже да се снимат с табели, в които описват ужаса на това да те нарекат плешив, дебел, беден, нисък и/или грозен. Въпрос на време е инфантилизацията и феминизацията на обществото да докарат пред нас тъжен момък, който гледа травматично пред обектива и държи надпис срещу стереотипите за плащане на сметката от мъжа и носене на тежките куфари.

Когато една култура стигне до момента, в който разглезени представители на средната класа правят лъскави кампании за борба срещу реплики и фрази, тогава става ясно, че съществува дефицит на реални проблеми и заплахи.

От друга страна, самото развитие – и то толкова скоростно – на подобни каузи на професионалните жертви, е сигнал за отслабена обществена имунна система.

Официалното описание на „Не ми се обиждай, но…“ говори само за себе си: „Не ми се обиждай, но…“ представлява своеобразна онлайн изложба на дискриминативни и унизителни реплики и хората, които са ги получили. Събираме на едно място хора с увреждания, хора от етнически, полови и религиозни малцинства, хора от различни групи и с различни истории, но с обща цел – да борят стереотипите и стигматизацията, които все още съществуват в обществото. Тази страница чупи стереотипите и се бори срещу дискриминацията по супер як начин“

Понякога искаш да осмееш нещо по „супер як“ начин, но осъзнаваш, че не е възможно да добавиш нищо към искреното обяснение, което самото нещо дава за себе си.

Не ми се обиждайте, но… тази „кауза“ е сред причините все повече хора инстинктивно да потръпват от погнуса при среща със „сошъл джъстис“ културата. Вече имаме предостатъчно примери за щетите, които бесовете на тази идеология нанесоха на най-развитата цивилизация в историята.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!