НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Национал-социализмът не е консерватизъм

Време за четене: 4 мин.

Дейвид Лимбаух*

Наскоро някой ми пусна имейл с молба да опровергая твърдението, че фашизмът е десен. Много пъти през годините съм отговарял на подобни мнения. Даже, когато бях студент, либералите постоянно заклеймяваха консерватизма като фашистка политическа идеология. Всъщност колко пъти сме чували мантрата, че комунизмът и нацизмът представлявават двете крайности на политическия спектър, респективно лява и дясна? Това никога не ми е се е струвало смислено, доколкото винаги съм знаел, че консерватизмът е шампион по политическа и икономическа свобода и че комунизмът и фашизмът са пряката негова антитеза.

Благодарен съм на моя приятел Джона Голдбърг, който  вследствие на научните си занимания написа една книга на тази тема, която озаглави: „Либерал фашизмът”. Горещо ви го препоръчвам. 
Но нека споделя някои мисли, които съм натрупал през годините, за това как се объркват термините, и как се разви този процес.

И комунизмът и нацизмът са зли тоталитарни системи, които се характеризират с огромната власт, която е концентрирана в държавното управление. Вярно, че на теория Карл Маркс, предрече изчезването на държавата и „диктатурата на пролетариата”, когато хората ще се управляват сами. Това се оказа абсолютна фантазия, защото се основаваше на абсолютно грешното познаване на човешката природа, както историята постоянно ни демонстрира.

Но никой не може да отрече, че комунизмът, като теория и практика, е форма на социализъм. Едно от доказателствата е, че Съветският съюз гордо се самоидентифицираше като „социалистическа република”.  По същия начин фашизмът и нацизмът, по дефиниция, са социалистически системи, с държавна собственост или контрол върху основните средства в индустрията и производството.

Разбира се има разлики между двете системи, обаче, аз мисля, че те, наред с историческите причини, допринасят за по-мекото приемане на лявата идентификация и по-силното отхвърляне на другата.

Отделно от факта, че са централизирани политически ситеми, нацизмът и фашизмът бяха националистически, патриотични и милитаристични. Според някои дори са религиозни, но аз виждам малко доказателства за това.

Съветската система беше по интернационално ориентирана, водена по-малко от националия интерес за сметка на световната експанзия. Не споря, че Хитлер и Мусолини са били експанзионисти, каквито всъщност са, но Съветите бяха много по-обладани от идеята да наложат комунизма като глобална система и да отслабят ролята на националните държави, което не е така при фашизма и нацизма.

Тук може да се добави още нещо. Комунизмът, дефиниран от Маркс, се базира на идеята за класовата борба. Според него „работниците от цял свят” трябва да се обединят срещу така нареченото капиталистическо робство. Марксизмът е напълно материалистичен и вкоренен в класовата война. Нацизмът не е толкова злостно анти-капиталистически – най-малкото в своите идеологически измерения. Той е повече  воден от расовите си и национални идеи. 

Какво ни показва всичко това? Днес либералите виждат себе си като борци за правата на „работещите хора” и врагове на корпоративните интереси и богатите. Тяхната политическа енергия е класова война в която са на страната на „работниците” (разбирай синдикатите). Преразпределението е сърцевината на тяхната философия.

Когато тези от левицата днес наричат консерваторите – „фашисти” и сравняват Буш с Хитлер, предват своето презрение към това, което разбират като прекален национализъм, патриотизъм и милитаризъм като част от консервативните идеи. Но има и по-тъмна страна на либералното мислене. Най-лошо пазената тайна не левите, в която много либерали вярват, или поне искат да накарат техните гласоподавали да вярват, е че консерваторите са расисти. Ето ви и резултата. Консерваторите са националисти, шовинисти и расисти. Пойнт, сет, мач. Те са фашисти.

Това е толкова далеч от реалността, колкото и зловещо. Консерваторите са водени от свободата и здравословният скептицизъм към всяко централизирано управление. Те не са врагове на управлението, а вярват, че то тряба да бъде ограничавано в обсега му на действие, в рамките определени и дадени от Конституцията.

Те са точно обратното на расисти, безпристрастни към цвета на кожата и за равни възможности и права за всички. С гордост, обаче, бихме приели присъдата, че сме националисти, патриоти и твърдо уведени привърженици на американската изключителност.

Либералите със сигурност могат да се идентифицират с комунизма, както всъщност е ставало през годините, с тяхната възхвала на Съветския съюз и романтизация на комунистически диктатори, като например кубинския Фидел Кастро. Те имат много повече общи неща с фашистите, отколкото консерваторите – склонността им да централизират управлението, да има повече държавен контрол над бизнеса и индустрията, което се вижда и при мандата на президента Барак Обама. Като политическа теория и практика, през цялата си история, и комунизмът и фашизмът са се доказали като леви политически и икономически идеологии.

От obshtestvo.net

Дейвид Лимбаух е консервативен политически анализатор. Завършва политология в Университета на Мисури. Доктор по право. Автор на няколко книги. Пише за в. Ню Йорк Таймс. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!