НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Промяната не винаги означава прогрес

Време за четене: 4 мин.

Норман Тебит*

Не може да гледаш с насмешка на законите на аеродинамиката. Много е лесно за един блогър да коментира повечето от заглавията на днешния ден. Мисля си, че е полезно да се изправи и да насочи погледа си към някои дългосрочни тенденции. 

Дейвид Камерън е свикнал да говори за разбитото британско общество, и дори Ед Милибанд, от време на време, произвежда социалистически шум по темата. Либералдемократите също признават, че има някои дълбоко вкоренени проблеми с които се сблъсква всяко правителство, което не може да ги реши като прехвърля цялата вина за тях на Брюксел. 

Като мъж на 80 години много добре разбирам, че ако кажа, че много от нещата в нашето общество бяха по-добри, когато бях млад, тези, които нямат представа за оново време ще ме заклеймят като изкуфял стар глупак, който живее в миналото. Трябва ли да предположа, че ако новия начин на организация просто не работи, и трябва да се върнем към стария, някои от бригадата – „всяка промяна е за добро” ще ме изобличат като безмозъчен реакционер неспособен на прогресивно мислене?

Да, същността на Дарвинизма не е в това, че новото трябва да смени старото. Видовете, които правят грешни промени в отговор на променящата се среда имат същата съдба, като тези, които въобще не се променят. В крайна сметка има много добри и успешни видове, които едва са се променили за милиони години. 

Колкото до човека, правилният подход е класическият консервативен подход.  Така е, когато не е необходимо да се променя, необходимо е и да не се променя. В последните години сме свидетели на твърде много безмислени промени,  които безмилостно разделят следствието на действията, от самите действия.

Това се случва на всички нива на човешко управление.

Да си дебел, най-общо, се смяташе за причинено от прекомерно ядене.  В наши дни затлъстяването се приема за медицински проблем или „епидемия”. Краденето от магазини си беше кражба. Днес, в най-лошия случай е шоплифтинг, гражданско нарушение или „зов за помощ”. Без съмнение понякога е зов за помощ… но не винаги. Както видяхме миналото лято, тълпа разбиваше магазини, изнасяше стоките и запалваше сградите, но в наши дни това не е погром, нахлуване, организиране на обир, насилничество и палеж,  а по-скоро изразяване на „политическа позиция”. 

Независимо от нарастналите разходи за образование се сблъскваме с вълна от неграмотност,  липса на базови знания по математика и безхаберие от наука и история сред завършващите училище. Означава ли това, че култа къум центрираното около детето образование е провал? Когато добрите ученици се задържат, изоставащите ще ги следват, защото те не искат да останат далеч назад. Още нещо, ако не привличаме  добрите ученици в класните стаи, те ще намерят някои извънкласни занимания (вероятно лидерство в улични банди) чрез които да се отличат. 

Защо, можем да се запитаме (както направи Дънкън Смит), в наши дни имаме наследствена безработица в семейства, където от две или три поколения никой никога не е работил легално?

Възможно ли е да сме създали свят пълен с извратени поощрения при който случаи на незабавно удовлетворение, дори без дългосрочна полза, най-лесно се постигат чрез анти-социално поведение? Ако е така, идеята да се помисли за връщане към миналите начини за решаване на проблемите не е толкова лоша. В края на краищата, телесното наказание, според моя опит рядко използвано, по-добро или по-лошо е от това при което училители могат да бъдат физически атакувани и преподаването да е на второ място след опитите за въдворяване на ред?

Подобни размишления не ограничават поведението на финансово или социално непривилигированите. Излишъците на банкерите могат бързо да се променят за добро, ако повече от тях застанат лице в лице с криминалното правосъдие. Нито политиците ще могат да избягат от тяхната отговорност за създаването на вяра, че отговора на въпроса, „трябва ли да направя това?” е повече или по-малко „да, ако мога да си тръгна с него”. 

Може би моите виждания са оформени, не само от това, че съм израстнал в по-трудни времена, но от моята професия на летец. Ние авиаторите сме научили неумолимите закони на аеродинамиката и на често фаталните последици от претенцията, че може да им се надсмиваш, да ги пренебрегваш или да ги променяш. И ние се научихме да се вслушваме в тези, които бяха оцелели по-дълго от нас в тази непрощаваща среда.

От ljubovalkov.blog.bg

Лорд Норман Тебит, Барон на Чингфорд е един от най-извесните британски консервативни коментатори и политици. Министър в кабинета на Маргарет Тачър и бивш председател на Консервативната партия. При атентат на ИРА е ранен, а съпругата му остава инвалид за цял живот. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!