НОВО

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Видео & Снимки: Конференция “Западни Балкани”

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  организирана от Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ Official opening of the Western Balkans Summit Angel Dzhambazki MEP, Vice President of New Direction Foundation Keynote...

Резултатите от PISA: Обичайното, необичайното и невидимата криза

Резултатите от изследването на PISA за моментната картина на образователната ни система предизвикаха маса безсмислени и некомпетентни коментари, които отразиха неразбирането на коментиралите какво означават и какво стои зад тези резултати. Ще се опитам да хвърля...

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън В навечерието на двадесетте години на ХХI век светът е изправен пред редици важни решения, които са от огромно значение за развитието на човечеството. Отново консерваторите се явяват като съществените...

Долу ръцете от капачките!

Честит Десети декември – международният ден на човешките права! Съвременният либерален свят се люшка между свободите и регулациите, като правата са махалото, което отмерва това люшкане. За да бъде човек свободен, нуждае се от права, но за да са гарантирани правата,...

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания?

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания в навечерието на  парламентарните избори на 12 декември? Според вестник Times, Ленин е неугасващият източник на лейбъристкият водач Джереми Корбин. Той е открит и заклет противник на капитализма, НАТО, САЩ,...

Нема лево, нема десно

Време за четене: 5 мин.

Има няколко особено досадни мантри на българския преход. През 90-те например, особено дразнеше тази срещу т.нар. двуполюсен модел. Каквото и злощастие да ни се случеше, група  будни наблюдатели, задължително декларираха, че за него е виновен въпросният неудачен политически модел. Разбира се, понятието „двуполюсен“ не беше точно (политическите науки боравят с термина двупартиен), моделът въобще не се състоеше от два полюса (защото един трети полюс – този на ДПС, качваше и сваляше правителства точно толкова често, колкото и другите два), а и в крайна сметка в него нямаше нищо лошо – винаги (освен, когато управляваше третият полюс) се знаеше кой управлява и кой е в опозиция, кой носи отговорността за статуквото и към кого трябва да бъдат отправени надеждите за промяна.

 Та макар да му се дразнеха, двуполюсният модел си вършеше работата, докато в крайна сметка дойде царят и му видя сметката. След което, както се казва „цъфнахме и вързахме“. Вече никой не знаеше кой управлява (в правителството на царя имаше министри от БСП, Тройната коалиция събра в едно партии, които преди изборите се обявяваха за несъвместими, Бойко Борисов наместо на подкрепата на сестринската си Синя коалиция разчиташе на Сидеров и Яне Янев, да не говорим за сегашното нескопосано правителство, което достигна недостижими върхове в политическото лицемерие и фалш) и още по-малко, на кого трябва да се надява.

 Не оставайте обаче с впечатлението, че в момента в който унищожиха двуполюсния модел, политическите влъхви си отдъхнаха и останаха без работа. Още на следващия ден те запяха нова песен, най-важният рефрен в която беше, че разделението между левица и десница е остаряло, не отговаря на актуалните политически тенденции по света или просто, че е привнесено отвън, без да е адекватно на българската обществена среда, която е уникална и не може да се впише в учебникарски формули.

 Напоследък, въпросният рефрен се изпълнява особено усърдно по адрес на Реформаторския блок и един куп „доброжелатели“ не спират да повтарят, че за да е успешен, той трябва да избягва идеологизацията и да не пресолява манджата с говорене за ляво и дясно, а вместо това да говори за добрите и лошите, олигарсите и гражданите, почтените и непочтените. По-смелите дори призовават, Блокът директно да се определи като центристки, за да избегне по този начин рисковете на позиционирането вдясно.

 Нека започнем да разглеждаме тезите отзад напред. Възможно ли е опозицията ляво-дясно да е някаква измишльотина на политолозите и да не кореспондира с българската реалност. Разбира се. Има възможност, причини да има левица и десница да има едновременно в САЩ, Великобритания и Испания, в Албания, Молдова и Сърбия, в Унгария, Австрия и Чехия, и дори в Уганда, Гана и Гвиана, но в България да няма. Ние просто да сме уникална страна, в която политическите закони са неповторими и различни от целия свят. Има такава възможност, но нека бъдем честни и признаем, че вероятността за нея е твърде малка.

 Всъщност дори фрагментарни познания в сферата на обществените науки, показват че обобщенията там се правят на база на безброй уж случайни съвпадения, чието количествено натрупване кара именно изследователите да стигнат до извода, че действа някаква социална логика. Така, че по-точно е да предположим, че и по света, и у нас учебниците описват реалността, а не реалността имитира учебниците, както се опитват да ни внушават. 

 По-интересна е втората теза, че разделението ляво-дясно вече е отживелица. Да, ама не. През последните години глобалната икономическа криза доведе до реидеологизация на политическите партии в почти целия свят. Казано по друг начин, кризата накара левите да се върнат към исконните си антикапиталистически тези, а десните да зарежат флирта със социалното и да се хванат да бранят капитализма. По отношение на ролята на религията в политиката, социолозите заговориха за Revanche de Dieu и признаха, че най-сбърканата хипотеза за цялото им съществуване е била тази за неизбежността на секуларизацията. По отношение на патриотизма, вълната от възраждащи се патриотични и националистически тези е очевидна, също както и обратната вълна – на отричащите националната си същност либерални и леви групи. На този фон е видно, че в крак с времето са по-скоро силно идеологизираните политически партии, откокото тези, които разчитат на размити политически граници.

 При това положение, защо политическите влъхви перманентно замърсяват публичното пространство с тезата, че няма ляво и дясно?

 Дали отказът от ясна идентификация и позиционирането в центъра не носят поне на родна почва някакви успехи?

 Най-новата българска история показва, че не. БСП никога не се е колебаела къде в пространството да се позиционира и по тази причина, никога не е имала проблеми със своето съществуване. Преди четвърт век СДС стана силен тогава, когато се дефинира като десен (за разлика от тогавашните недесни сини алтернативи СДС-център и СДС-либерали) и изпадна в криза, когато след завръщането на царя, не успя да отстои мястото си в координатната система. НДСВ се създаде и спечели изборите като проект на бившия монарх (т.е. по дефиниция десен) и кандидат-член на ЕНП, но впоследствие се маргинализира с препозиционирането си в центъра и демонстрацията на прагматична коалиционна всеядност. ГЕРБ, въпреки многобройните съвети на разбирачите, се създадоха с еднозначната заявка, че ще са разположени вдясно и до ден днешен изглеждат непоклатимо там. На другия полюс са многобройните мъртвородени проекти за либерални центристки формации като въпросните СДС-та с тирета, Нов избор, Гергьовден, Новото време и пр. и пр. За жалост в тази нерадостна поредица се нареди и ДБГ, което въпреки, че при създаването си се дефинира като дясна партия, за една година така и не намери сили в себе си да се държи като истинска такава.

 И така, нищо по никакъв начин не принуждава Реформаторският блок да бяга от дясното. Колкото и подобни формулировки да са относителни, според уставите си и ДБГ, и ДСБ, и СДС са десни формации. В огромната си част, техните избиратели също се дефинират като десни и нямат нужда от идеологическа подмяна. И затова ако някой иска да гласува за формация, която не е нито лява, нито дясна и отрича смисъла на подобно разделение, просто да отиде в Софийски градски съд и да си регистрира такава. Или още по-лесно, да гласува за партията на Николай Бареков, който единствен стои отвъд идеологиите, дефинирайки се едновременно като бивш десен и настоящ ляв, като градящ социално-либерален проект и като такъв, който ще потърси бъдеще както при европейските консерватори, така и при европейските либерали.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!