fbpx

НОВО

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Нема лево, нема десно

Време за четене: 5 мин.

Има няколко особено досадни мантри на българския преход. През 90-те например, особено дразнеше тази срещу т.нар. двуполюсен модел. Каквото и злощастие да ни се случеше, група  будни наблюдатели, задължително декларираха, че за него е виновен въпросният неудачен политически модел. Разбира се, понятието „двуполюсен“ не беше точно (политическите науки боравят с термина двупартиен), моделът въобще не се състоеше от два полюса (защото един трети полюс – този на ДПС, качваше и сваляше правителства точно толкова често, колкото и другите два), а и в крайна сметка в него нямаше нищо лошо – винаги (освен, когато управляваше третият полюс) се знаеше кой управлява и кой е в опозиция, кой носи отговорността за статуквото и към кого трябва да бъдат отправени надеждите за промяна.

 Та макар да му се дразнеха, двуполюсният модел си вършеше работата, докато в крайна сметка дойде царят и му видя сметката. След което, както се казва „цъфнахме и вързахме“. Вече никой не знаеше кой управлява (в правителството на царя имаше министри от БСП, Тройната коалиция събра в едно партии, които преди изборите се обявяваха за несъвместими, Бойко Борисов наместо на подкрепата на сестринската си Синя коалиция разчиташе на Сидеров и Яне Янев, да не говорим за сегашното нескопосано правителство, което достигна недостижими върхове в политическото лицемерие и фалш) и още по-малко, на кого трябва да се надява.

 Не оставайте обаче с впечатлението, че в момента в който унищожиха двуполюсния модел, политическите влъхви си отдъхнаха и останаха без работа. Още на следващия ден те запяха нова песен, най-важният рефрен в която беше, че разделението между левица и десница е остаряло, не отговаря на актуалните политически тенденции по света или просто, че е привнесено отвън, без да е адекватно на българската обществена среда, която е уникална и не може да се впише в учебникарски формули.

 Напоследък, въпросният рефрен се изпълнява особено усърдно по адрес на Реформаторския блок и един куп „доброжелатели“ не спират да повтарят, че за да е успешен, той трябва да избягва идеологизацията и да не пресолява манджата с говорене за ляво и дясно, а вместо това да говори за добрите и лошите, олигарсите и гражданите, почтените и непочтените. По-смелите дори призовават, Блокът директно да се определи като центристки, за да избегне по този начин рисковете на позиционирането вдясно.

 Нека започнем да разглеждаме тезите отзад напред. Възможно ли е опозицията ляво-дясно да е някаква измишльотина на политолозите и да не кореспондира с българската реалност. Разбира се. Има възможност, причини да има левица и десница да има едновременно в САЩ, Великобритания и Испания, в Албания, Молдова и Сърбия, в Унгария, Австрия и Чехия, и дори в Уганда, Гана и Гвиана, но в България да няма. Ние просто да сме уникална страна, в която политическите закони са неповторими и различни от целия свят. Има такава възможност, но нека бъдем честни и признаем, че вероятността за нея е твърде малка.

 Всъщност дори фрагментарни познания в сферата на обществените науки, показват че обобщенията там се правят на база на безброй уж случайни съвпадения, чието количествено натрупване кара именно изследователите да стигнат до извода, че действа някаква социална логика. Така, че по-точно е да предположим, че и по света, и у нас учебниците описват реалността, а не реалността имитира учебниците, както се опитват да ни внушават. 

 По-интересна е втората теза, че разделението ляво-дясно вече е отживелица. Да, ама не. През последните години глобалната икономическа криза доведе до реидеологизация на политическите партии в почти целия свят. Казано по друг начин, кризата накара левите да се върнат към исконните си антикапиталистически тези, а десните да зарежат флирта със социалното и да се хванат да бранят капитализма. По отношение на ролята на религията в политиката, социолозите заговориха за Revanche de Dieu и признаха, че най-сбърканата хипотеза за цялото им съществуване е била тази за неизбежността на секуларизацията. По отношение на патриотизма, вълната от възраждащи се патриотични и националистически тези е очевидна, също както и обратната вълна – на отричащите националната си същност либерални и леви групи. На този фон е видно, че в крак с времето са по-скоро силно идеологизираните политически партии, откокото тези, които разчитат на размити политически граници.

 При това положение, защо политическите влъхви перманентно замърсяват публичното пространство с тезата, че няма ляво и дясно?

 Дали отказът от ясна идентификация и позиционирането в центъра не носят поне на родна почва някакви успехи?

 Най-новата българска история показва, че не. БСП никога не се е колебаела къде в пространството да се позиционира и по тази причина, никога не е имала проблеми със своето съществуване. Преди четвърт век СДС стана силен тогава, когато се дефинира като десен (за разлика от тогавашните недесни сини алтернативи СДС-център и СДС-либерали) и изпадна в криза, когато след завръщането на царя, не успя да отстои мястото си в координатната система. НДСВ се създаде и спечели изборите като проект на бившия монарх (т.е. по дефиниция десен) и кандидат-член на ЕНП, но впоследствие се маргинализира с препозиционирането си в центъра и демонстрацията на прагматична коалиционна всеядност. ГЕРБ, въпреки многобройните съвети на разбирачите, се създадоха с еднозначната заявка, че ще са разположени вдясно и до ден днешен изглеждат непоклатимо там. На другия полюс са многобройните мъртвородени проекти за либерални центристки формации като въпросните СДС-та с тирета, Нов избор, Гергьовден, Новото време и пр. и пр. За жалост в тази нерадостна поредица се нареди и ДБГ, което въпреки, че при създаването си се дефинира като дясна партия, за една година така и не намери сили в себе си да се държи като истинска такава.

 И така, нищо по никакъв начин не принуждава Реформаторският блок да бяга от дясното. Колкото и подобни формулировки да са относителни, според уставите си и ДБГ, и ДСБ, и СДС са десни формации. В огромната си част, техните избиратели също се дефинират като десни и нямат нужда от идеологическа подмяна. И затова ако някой иска да гласува за формация, която не е нито лява, нито дясна и отрича смисъла на подобно разделение, просто да отиде в Софийски градски съд и да си регистрира такава. Или още по-лесно, да гласува за партията на Николай Бареков, който единствен стои отвъд идеологиите, дефинирайки се едновременно като бивш десен и настоящ ляв, като градящ социално-либерален проект и като такъв, който ще потърси бъдеще както при европейските консерватори, така и при европейските либерали.

Споделете чрез

Предишен

Следващ