Ако погледнем резултатите от изборите за Европейски парламент в Германия, ще получим много адекватна картина на това, което се случва там и което, макар и да звучи като безсмислена тавтология, демонстрира какво правят и мейнстриим медиите. Какво имаме предвид: отдавна установените партии, както левите, така и десните, губят позиции сред населението, за разлика от Зелените, което в крайна сметка означава, че предстои да наблюдаваме все повече от това в ЕС – повече Европа, повече възобновяема лудост и по-голямо политическо господство на елитите в Брюксел, които не представляват нито ляво, нито дясно, а една все по-аморфна маса, която вижда себе си като добродетелни и самозвани лидери на простолюдието. В това отношение експертите са прави – нищо не се е променило и няма значение дали следващият ръководител на Европейската комисия ще е социалист или „консерватор“. Достатъчно е да се прочете почти открития призив на канцлера Меркел след изборите към нейните избиратели от ХДС / ХСС да подражават на Зелените, за да видим до каква степен това стопяване на идеологическите различия е станало правило, а не изключение в Германия.
Вярно, но и напълно подвеждащо, що се отнася до Европа като цяло. Защото изборите представляват не утвърждаване на статуквото, а пълно отхвърляне на начина, по който нещата винаги са били правени в ЕС и недвусмислено предвещават сериозни промени занапред. Ще отнеме известно време преди този трус, това земетресение, да даде резултати в политиката на Брюксел, но ще се случи. И няма значение дали „консервативният“ Вебер, социалистът Тимерманс или лявата Вестагер ще бъдат издигнати на върха за момента – сегашният модел е обречен.
За да разберем природата на този трус, е достатъчно да видим какво точно се случи в Италия. От по-малко от 4,1% през 2013 г., Лигата на Салвини достигна 17,4% през 2018 г. и 34,3% днес. Заедно с другите две консервативни партии (Фратели Д’Италия и Форца Италия) предварителните резултати на Лигата са безпрецедентно високи- 49,5%, докато социалистите са паднали от 40% през 2014 г. до 22,7% днес. И ако искате да знаете защо, не разчитайте на основните медии да ви разкажат това, а погледнете резултатите в италианските градове, които са заляти от спонсорираната от ЕС и Меркел нелегална имиграция. Ето какво ще намерите: Лампедуза – 45,8% за Лига, Вентимиля – 44%, Бардонеция – 41%.
Италия не е изключение. Във Франция, презираната и отдавна обявена от медиите за политически труп Марин Льо Пен победи златното момче на социалистическите обещания и самопомазан лидер на ЕС, Емануел Макрон. Ако продължим на изток, лидери като Виктор Орбан и Ярослав Качински, отдавна заклеймени от „правомислещите”, получиха още по-силни мнозинства. И отново, единствената причина, поради която те продължават да бъдат демонизирани от Брюксел и мейнстрийм експертите, не е предполагаемата им враждебност към ЕС или демокрацията, а тяхното твърдо противопоставяне на натиска на Меркел и подобните от Европа, да приемат мюсюлмански мигранти, които отказват да се интегрират. Партията на Качински „Право и справедливост” увеличи подкрепата си с 13% в изборите до зашеметяващите 45,4%, а Фидес на Орбан увеличи дела на гласовете в нейна полза до 52,3%. И тъй като никой не е обвинил нито един от тези двама лидери в провеждането на недемократични избори, логично е да се запитаме дали това, което всъщност не се харесва Брюксел са именно демократичните избори?
И накрая, има още един аспект от изборите, който малцина са коментирали, но въпреки това би могъл да имат трайно отражение в бъдеще. В навечерието на изборите, Макрон изрази недоволството си от германския подход към конкурентността, който е всичко друго, но не и пазарен и освен това се противопостави на шпиц-кандидата на Меркел, Манфред Вебер. Това е фундаментална разлика в позициите между Германия и Франция, споделяна от италианците и много други и би могла лесно да се превърне в сериозно несъгласие между двата лидера на статуквото в ЕС. Наблюдавайте внимателно!
