fbpx

Гоненията срещу християните в Новия Рим

По данни на ФБР, след пандемично-размирната 2020-та, т.нар. „престъпления от омраза“ срещу католическата общност в САЩ са се увеличили с 33% на годишна база, докато правозащитната организация OSCE отчита ръст от цели 70% на анти-християнските прояви в Европа през 2021 г.

Макар при повечето инциденти да става дума за вандализиране на храмове (съборени кръстове, графити с LGBT послания и др.), има немалко случаи на заплахи, физическо насилие и убийства. В Полша, например, група молещи се в двора на католическа катедрала били замеряни с камъни, бутилки и фойерверки от разгневени феминисти, а в Италия се съобщава и за убити свещеници. Християнските малцинства в някои части на Азия и Африка са обект на репресии и изтребление.

По данни на правозащитната организация ISHR за 2009-та, 80% от нарушенията на религиозни свободи по света са тъкмо в тази общност, формираща едва около 30% от населението на Земята. Много често несъгласните с християнската доктрина прибягват до масови убийства за да изразят позицията си. В края на миналия и началото на настоящия век подобни прояви се окачествяват с термина „тероризъм“, но съвременната интерпретация на реалността е далеч по-толерантна към насилието когато негов обект са устоите на „патриархалната“ европейска цивилизация: религия, семейство, частна собственост.

Дори убийства от расистки подбуди са приемливи, като например това на коледния парад в Милуоки (Уисконсин), когато фанатизиран чернокож расист прегазва с автомобила си група хора, съпровождащи ученически танцов ансамбъл. Шест загиват, като една от жертвите е осемгодишно дете. Убиецът Дарил Брукс е поддръжник на идеята за чернокожите израилтяни, публично възхвалява Хитлер и призовава за изтребление на бялата раса. Водещите медии обаче пропускат тези подробности и вместо тях споменават, че Брукс малко по-рано се е скарал с приятелката си – с други думи, не е бил „на кеф“. Макар „инцидентът“ да е по същество копие на атентата от коледния базар в Берлин през 2016-та, за който ИДИЛ пое отговорност, той ще остане в историята като ПТП, а не като терористичен акт.

Друг емблематичен случай, в който правителствените служби и казионните медии прикриват мотивите на извършителя, е стрелбата в начално християнско училище в Нешвил от края на март. Извършителят – биологична жена на име Одри Хейл, която се идентифицира като мъж, нарича се Ейдън и по някаква причина приема убийството на невръстни християнски деца за мисия на живота си. Убийцата влиза в сградата на училището с три полуавтоматични оръжия и презапасена с муниции, но за щастие бива поразена от полицейски куршум след като убива едва три деца и трима възрастни от училищния персонал. В колата си носи специално подготвен за случая манифест, в който разяснява мотивите си, но до ден днешен властите не позволяват съдържанието му да стане публично, въпреки дадените по-рано обещания.

Акцията е внимателно планирана и подготвена – освен в навечерието на Пасха и Възкресение, тя е реализирана и непосредствено преди официално обявения и след това отменен Транс ден на отмъщението (1-ви април), събитие на TRAN (транс-радикална активистка мрежа). Организацията отрича да има връзка с Одри, но непосредствено след инцидента скрива част от публичната информация за себе си – Google и ChatGPT вече не казват нищо дори и за състава на движението. Друга подобна мрежа за транс-съпротива (TRN) пък представя убиеца като жертва, а насилието – като неизбежно следствие от обществените предразсъдъци към транс-общността, която вече има и свое въоръжено крило, в лицето на групировката Rainbow Reload, известна още като „Розовите пистолети“, а изглежда поддържа и връзки с терористичната организация Antifa, чиито активисти редовно се намесват в мирни протести срещу химическата кастрация и смяната на пола на малолетни без съгласието на родителите им (практика на демократите, поддържана от училищните синдикати и различни „правозащитни“ НПО). Там те ползват обичайните си методи на физическо насилие за да демотивират протестиращите родители.

В кампанията на г-н Байдън BLM, Antifa и радикалните LGBTQ движения изиграха ролята на всяващи ужас шпиц-команди, а това постави демократите в неудобна зависимост: наложи се да адмирират терористи, отговорни за смъртта на десетки мирни граждани и материални щети за милиарди – загрижените за децата си родители пък бяха наричани от синдикати и прогресивни активисти „заплаха за националната сигурност“. Демократическата партия в САЩ попада и в по-тежки зависимости – от спонсорите си, най-щедрите от които имат свои собствени радикални разбирания за политика и държат те да се реализират, но също и от електората си, който през последните години гледа по-благосклонно на социалистическия строй, отколкото на класическата либерална демокрация и свободния пазар – резултат от продължилото десетилетия „промиване на мозъци“ в американските училища, ВУЗ и радикално олевялата поп-култура.

В инфилтрираната още преди половин век от КГБ (а вече и от китайските служби) университетска мрежа на САЩ – особено в престижни учебни заведения като Харвард, където съотношението между либерали и консерватори е над сто пъти по-голямо от средното за американското общество, се отглежда един изкуствен левичарски елит, ангажиран с производството на конвейр на големи количества радикализирани Gen-Z активисти, запълващи редиците на Antifa, BLM и други щедро финансирани НПО, които водят война с християнството, капитализма и западната цивилизация. А левите т.нар. „либерални“ мейнстрийм медии са силно повлияни от тези процеси – както финансово, така и чисто кадрово, което пък ги кара системно да нарушават правилата в журналистическата етика: пример за това е истерията покрай смъртта на тъмнокожия Джордж Флойд (загинал при полицейски арест), тенденциозно брандирана като убийство от расистки подбуди, без каквито и да е доказателства, прикриването на самоличността и мотивите на убиеца от Милуоки, както и нетипичното идентифициране на убийцата от Нешвил като жена – сякаш нейната транс-същност е привилегия, посмъртно отнета заради провинението – тук пък Емили Йорданова се превърна Даниел Йорданов след повдигнатите от съда обвинения.

Демократите в САЩ са добър пример за това как т.нар. „либерали“ се превръщат в социалисти и следователно противници на християнския морал, човешките права, меритокрацията, свободния пазар, дори културния и научен напредък, които тази цивилизация ни е донесла. Подобен процес тече не само в САЩ: високопоставен чиновник в правителството на социалиста Трюдо например публично окачестви опожаряването на десетки църкви в Канада през 2021-ва като „разбираемо“, в управляваната от прогресивистите Финландия през 2022-ра депутат от консервативната партия бе подведен под съдебна отговорност заради споделен в социалните мрежи цитат от Библията, а в либералните Германия и Швеция мигрантската вълна от 2015-та донася, наред с пандемията от изнасилвания, и бум при престъпленията от омраза, насочени срещу християнското население – както в бежанските центрове, така и извън тях, което властите съвсем политкоректно игнорират.

Глобалната социалистическа държава, моделирана вече по китайски, а не по руски образ, вижда в християнството фундаментална заплаха за контрола върху масите, поради което счита за важно да се разправи с тази ерес. На отделни места по света това става все още с физически геноцид, а на други средствата на пропагандата са водещи в борбата срещу опасното учение. Преди всичко, като при всяка пропаганда, това е подмяната на историята: налагането на изкривената представа за християнството като за ретроградна стихия, изтъкана от предразсъдъци и суеверия, потискаща научния прогрес и тласкаща човечеството към мракобесното Средновековие. Това обаче е тъкмо обратното на историческата реалност, в която манастирите са първите научно-изследователски центрове, а Църквата – основен споносор и покровител на технологии, изкуства, образование и благотворителност, движеща сила на Ренесанса, допринесла съществено за края на феодализма.

В насадените от съветските лаборатории за исторически манипулации възгледи на „либералния“ западен интелектуалец, християнството е в основата на всички исторически неправди, причина за бедността и социалните неравенства, расизма и ксенофобията, за робството и войните. Само че няма по-състрадателни, приемащи и даряващи хора от християните (достатъчно е да сравним живота на религиозните малцинства в Индия, Пакистан, Иран и Китай с този на мюсюлманите и индусите Европа), няма друг, който да е направил повече за ликвидирене на робската институция по света от християнските сили на Великобритания и САЩ, и няма по-кръвопролитна война или по-масов геноцид, от онези, които именно борците срещу Христовата вяра са провели.

Следваща фаза в пропагандната война е създаването на отблъскваща стереотипна гротеска, както с евреите в колажите на болшевишката и нацистка пропаганда. Добра илюстрация е една предизборна реч на прогресивно-лявата Хилъри Клинтън, която нарече половината поддръжници на Тръмп, т.е. няколко десетки милиона американци, и вероятно поне милиард от населението на планетата, с термина „deplorables“, което няма директен превод на български, но означава нещо долнопробно – будещо едновременно неодобрение и съчувствие, недостойно изобщо да съществува. Медиите и поп-културата от десетилетия насаждат стереотипа, че консерваторите-християни в Америка са неграмотни, но въоръжени до зъби селяндури, които не излизат от царевичната си плантация освен да гласуват за Тръмп или да линчуват някой чернокож, смятат че Земята е плоска и мразят целия свят – древен пропаганден похват, известен като „дехуманизация на врага“. Когато новите „демократи“ (нео-марксисти) говорят за т.нар. „екстремни MAGA-републиканци“ като заплаха за националната ситурност, те допълнително радикализират вече индоктринираните шпиц-команди и подстрекават към физическо насилие, както някои европейски лидери са подклаждали погроми срещу евреите.

Тук идва третата фаза от хибридната война, в която се насажда идеята за заговор и надвиснала опасност – в случая с прогресивно-либералната метастаза на соца, мишена на този заговор са правата на малцинствата, както при национал-социализма е чистотата на расата, но и в двата варианта подложените на подобно зомбиране стават еднакво склонни към жестокости – независимо дали носят кафява риза или черна качулка като отличителен знак. Прогресивистите освен това предлагат на обществото своя версия на „познанието за добро и зло“, което според разказа им, религията със своята изкуствено наложена йерархия и фалшиви ценности, укрива от него. Тайната на това познание е, че всичко е относително – няма Абсолют, който да подрежда света според своите норми, и следователно повелята на съвестта е наслагване на предразсъдъци, а ролята на морален съдник се пада единствено на Държавата, която произлиза от колективната воля на хората и представлява „обществената душа“ (по Мусолини). Свободната воля на човека е функция на колективната воля на тази обществена душа и всяко отклонение от нея е патология.

По същество това учение се корени в сатанистката идея за равенство, навлязла широко в Европа през марксизма, окултизма на объркани хора като Блаватска, изтъкал мистичната червена нишка в нацистката идеология, а в по-нови времена и „New Age” културата, заразила християнския свят през хипи-движението и манията по източни религии, съпровождаща все по-масовата употреба на наркотици в западните общества. Любопитен пример е основаният през 2012-та „Сатанистки Храм“ – сдружение на активисти, посветили се на борбата с християнството, свободния пазар и неравенствата на „опресивното патриархално общество“. Тя възниква най-напред по Източното крайбрежие и в първите години има подкрепа от Харвард, където явно привлича симпатизанти. През 2019-та вече са международна организация с филиали в цяла Северна Америка, Австралия, Западна Европа и Скандинавите, получила официална регистрация като църква.

Освен пищните сатанистки ритуали, Satanic Temple организира събития в подкрепа на LGBT общността, правото на аборт, провежда извънкласни занимания с деца в началното училище, т.нар. Сатанистки клуб, получава публичност и доста позитивно отразяване в телевизии като CNN, и води съдебни дела при всеки опит дейността им да бъде ограничена, включително за издигане на статуя на Бафомет пред местните перламенти в два щата. Една от лидерите призовава последователите си към по-радикални действия с насилие и масови кръвопролития, включително убийството на президента Тръмп, и заради това е отлъчена от организацията, която запазва репутацията си на общество от критично мислещи хора, работещи за социална справедливост и отхвърляне на предразсъдъците.

Посланията обаче остават, а само през изминалата година близо шест хиляди християни по света са били убити заради вярата си. Други 360 милиона – над 16% от глобалната популация на този застрашен вид, са обект на все по-ожесточени гонения и дискриминация, а те сякаш не тревожат особено правозащитниците, които и без това са твърде улисани да променят културната матрица.

Споделете:
Данаил Брезов
Данаил Брезов

Данаил Брезов е бакалавър по физика и доктор по математика - към момента доцент в УАСГ. Други упражнявани професии: музика, журналистика и разработка на софтуер. Проявява силен интерес към икономиката и историята на XX век. Безпартиен, но с десни убеждения - почитател на фактите и здравия разум