fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Ниска ли е минималната работна заплата?

Време за четене: 6 мин.

Напоследък из българското публично пространство масово се тиражира твърдението, че минималната работна заплата (МРЗ) у нас е твърде ниска. Интересно е, че самите Български граждани явно смятат, че това не е така, и нивото на МРЗ трябва да расте пропорционално на растежа на икономиката (както е с всички останали нива на заплащане).

Синдикатите обаче, в тандем с някои медии, се опитват да ни убедят, че националната минимална заплата у нас е прекалено ниска и трябва да бъде рязко увеличена с над 100% до края на мандата на сегашното правителство! Тези твърдения и призиви са базирани на сравнението на номиналната стойност на МРЗ у нас спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Да, ако сравняваме номиналното ниво на МРЗ в България с това в останалата част от ЕС, то наистина се нареждаме най-долу в класацията. Това сравнение обаче е изключително подвеждащо…

 

Директното сравнение на номиналните стойности на МРЗ е манипулативно

От аналитична гледна точка въобще не е адекватно да се сравняват само номиналните нива на минималната работна заплата в различни държави. Не е адекватно да се сравняват само номиналните нива на който и да е икономически показател и това би трябвало да го знае всеки който има претенцията да се занимава с въпроси свързани с икономическа политика.

 

Цялостният икономическия контекст и развитие на една страна като България е коренно различен от този във Великобритания, например. Когато сравняваме номиналните стойности на МРЗ в две такива страни директно, ние не вземаме предвид разликите в куп други ключови показатели като размер на БВП, БВП на глава от населението, ниво на инфлация и т.н.

Номиналните нива на МРЗ могат да са директно съпоставими индикатори само ако икономиките, които сравняваме са съпоставими (т.е. приблизително близки по степен на развитие) като цяло. Когато обаче сравняваме страни като България с много по-развити западни икономики като Франция, Германия и Великобритания това ключово условие не е изпълнено.

 

Необходим е по-акуратен индикатор за сравнение

Поради това не е редно номиналните нива на минималната работна заплата да са единственият индикатор, по който сравняваме България с останалия свят. Да, номиналното ниво на МРЗ в България е в пъти по-ниско от това във Великобритания, но само по себе си това не ни дава много полезна информация, защото България като цяло е много по-бедна и по-слабо развита икономика във всяко едно отношение.

За да направим по-акуратно и реалистично сравнение трябва по някакъв начин да вземем предвид тези разлики в цялостния икономически контекст и развитие между по-изостанали страни като България и много развити страни като Великобритания. В противен случай резултатите от нашето сравнение ще бъдат изкривени, а заключенията ни – подвеждащи.

Най-лесният начин да се абстрахираме от тези разлики в останалите икономически показатели е да сравняваме различните икономики не по номиналната МРЗ, а по нивото на МРЗ съотнесено към нивото на БВП на глава от населението. Така ще видим колко високо е нивото на МРЗ в отделните страни спрямо размерът и развитието на тяхната икономика според индикаторът, който се счита, че измерва именно тези неща – брутния вътрешен продукт. Така ще разберем как това номинално ниво на МРЗ се вписва в цялостния икономически контекст на съответната страна.

 

Нивото на МРЗ като % от БВП на глава от населението у нас в сравнение с ЕС и ОИСР

Ако сравняваме България с останалият свят не по номиналното ниво на МРЗ, а по нивото на МРЗ като % от БВП на глава от населението, картината изглежда по съвсем различен начин. По този показател България всъщност се нарежда на челна позиция, и то сред по-развитите държави в света. Нивото на МРЗ (което тази година бе вдигнато на 460 лв.) като % от БВП у нас е 44.9%. Това е много близо с нивото в страни като Обединеното Кралство (45%), Белгия (45.6%), Холандия (42.0%) и Германия (47.0%).

Както споменахме горе, много популярно оплакване напоследък е, че нивото на МРЗ у нас е най-ниското в ЕС. Но това е вярно само в номинален аспект. Що се отнася до нивото на минималната заплата като % от БВП на глава от населението, България всъщност се нарежда на 7-мо място от 28 страни членки на ЕС. Единствено във Франция, Германия, Полша, Белгия, Словения и Великобритания този показател е по-висок, и то не с много.

Ако се съмнявате, обърнете внимание на долната таблица, където са представени данните за нивата на МРЗ на национално ниво във всички страни членки на ЕС и на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

 
Таблица 1: Ниво на МРЗ в страните-членки на ОИСР и ЕС

Държава Национална МРЗ като % от БВП на глава от населението
Турция 65.10%
Нова Зеландия 54.90%
Франция 50.60%
Австралия 48.80%
Полша 47.70%
Германия 47.00%
Белгия 45.60%
Словения 45.50%
Обединеното Кралство 45.00%
България 44.90%
Гърция 43.90%
Холандия 42.00%
Румъния 42.00%
Хърватия 40.90%
Унгария 40.20%
Израел 38.40%
Малта 38.10%
Канада 38.00%
Южна Корея 38.00%
Испания 37.90%
Португалия 37.40%
Япония 35.10%
Ирландия 33.40%
Естония 32.60%
Чили 32.50%
Латвия 31.50%
Литва 30.40%
Словакия 30.00%
САЩ 27.00%
Чехия 26.20%
Люксембург 23.60%
Мексико 13.90%
Австрия 0.00%
Дания 0.00%
Финландия 0.00%
Исландия 0.00%
Италия 0.00%
Норвегия 0.00%
Швеция 0.00%
Швейцария 0.00%

Източник: УикипедияСветовната банка

Както виждаме, в много по-развити икономики от нашата, нивото на минимално заплащане като процент от БВП на глава от населението е значително по-ниско. Такива страни са Канада, Южна Корея, Япония, Ирландия, САЩ, Чехия, и много други. А в страни като Австрия, Швейцария, Норвегия, Дания и Швеция въобще не съществува минимална работна заплата, която да се налага на национално ниво! Там, ако има минимални прагове на заплащане, то те се определят отделно за всеки един сектор на икономиката след договаряне между работници и работодатели.

 

В много по-развити икономики нивото на МРЗ е в пъти по-ниско

И нито една от тези страни не изглежда да страдат от някакъв дефицит на потребление, или нещо подобно, какъвто родните защитници на минималната заплата често се опитват да ни убедят, че ще се появи, ако нейното ниво не се вдига постоянно, или (недай боже!) бъде свалено. Дори напротив, това са най-развитите и богати страни в цял свят!

 

Както виждаме, нивото на минималната работна заплата у нас всъщност въобще не е толкова ниско спрямо най-развитите икономики в света. Даже напротив, за размера и нивото на развитие на нашата икономика нивото на МРЗ у нас дори е много високо. Редом до държавите членки на ЕС и ОИСР (повечето от които са значително по-развити от нас), България се нарежда на 10-то място (от 40) по размер на МРЗ като % от БВП на глава от населението.

Не, минималната работна заплата в България въобще не е ниска

Даже е твърде висока. Както виждаме, цялата тази медийна истерия, която се тиражира напоследък – че прагът на минималното заплащане у нас е твърде нисък – въобще не е подкрепена от данните. Базира се единствено на наивни и подвеждащи сравнения на номинални стойности, които сами по себе си не ни дават никаква полезна информация. Така че, не, минималната работна заплата у нас въобще не е твърде ниско за нивото на икономическо развитие, което сме постигнали. Дори напротив.

Бъдещи допълнителни повишавания на МРЗ няма да ни направят по-богати – това колко е богата една страна зависи от нивото на покупателна способност на нейното население, т.е. нивото на реалните, а не номиналните заплати. А покупателната способност расте когато расте и икономическата продуктивност. А това въобще не се постига с държавни регулации като МРЗ, за чиито отрицателни ефекти сме писал и преди. Икономически растеж и просперитет се постига не чрез държавни регулации и контрол, а чрез предприемачество и свободно пазарно договаряне. Тези, които желаят да повишат доходите на най-бедните българи ще е добре да запомнят това.

Споделете чрез

Предишен

Следващ