fbpx

НОВО

Турските и руските интереси в Арцах

Ще маркирам няколко основни положения - преди всичко от турска и руска перспектива – спрямо актуализиралия се конфликт в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. От турска гледна точка, Азербайджан е важен за Анкара поради няколко основни причини: 1) Тръбопроводът...

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Новите болшевики са жадни за кръв

Време за четене: 5 мин.

Патологичната параноя на съвременните прогресивни либерали срещу Тръмп, хората с консервативни нагласи и всички онези, които не са съгласни с доминиращата политически коректна догма, приема все по-тревожни измерения. Суровата омраза на съвременното западно мултикултурно „сошъл джъстис“ ляво се излива в директни и завоалирани заплахи за живота на американския президент и неговите избиратели.

Журналисти, активисти и знаменитости фантазират физическото премахване на Тръмп, нормализират призивите за атентати срещу него и членовете на неговата администрация, композират демонизиращ, дехуманизиращ наратив, в който всеки несъгласен с тяхната авторитарна представа за политическия пейзаж заслужава да падне под боядисания в цветовете на дъгата ботуш на възбудения либерален гняв.

Преди броени дни комедиантката, актриса и ко-водеща на новогодишната програма на CNN Кати Грифин участва във фотосесия, която напомни за клиповете с обезглавявания на мюсюлманската терористична групировка „Ислямска държава“. Тя позира пред обектива с окървавена маска, направена да изглежда като току-що отрязаната глава на Доналд Тръмп. Рапърът Снуп Дог пусна клип, в който убива клоун, стилизиран като 45-ия президент на САЩ. А от няколко седмици трупата на „Пъблик тиътър“ в Ню Йорк играе на открито пиесата на Шекспир „Юлий Цезар“, в която Цезар е докаран едно към едно с Тръмп. На финала има дълга сцена, в която Цезар/Тръмп e намушкан от жени и представители на малцинства. Кръвта му бавно изтича, той агонизира пред погледа на жена си, която е решена като двойничка на Мелания Тръмп, а публиката – съставена предимно от либерали от горната средна класа на Ню Йорк – се тресе в оргия от еуфория.

 

За тях това не е просто някаква художествено компрометирана, порядъчно провокативна модерна интерпретация на класическо шекспирово произведение. За тези прогресивни елити това е възможност да съпреживеят реалистична репрезентация на съкровената си фантазия – убийството на Доналд Тръмп. Пиесата се явява нещо като извратен симулакрум на колективното публично бълнуване по насилствената смърт на президента.

Много анализатори извън прогресивния балон останаха втрещени от лекотата, с която се нормализира поривът за покушение срещу действащ държавен глава на най-старата и стабилна демокрация на планетата. Явлението беше дефинирано като „Анти-Тръмп порнография на насилието“. Пиесата е спонсорирана от „Ню Йорк Таймс“, а много либерални журналисти и общественици изказаха своето възхищение от представлението като един водещ от CNN дори го определи за „шедьовър“.

Извън опитите за намиране на художествени основания и вдъхновения за физическото премахване на демократично избран президент, в реалния живот кръвта вече тече по авенютата на властта. Преди дни ултралевият анти-Тръмп активист Джеймс Ходжкинсън стреля по републикански конгресмени във Вашингтон и рани тежко един от тях – Стив Скалис. После полицията откри в дома на Ходжкинсън списък с републиканци за екзекутиране. Фейсбук стената на психясалия прогресивен левичар е пълна с призиви срещу Тръмп, вижда се, че той редовно е следял и харесвал либерални мейнстрийм медии и предавания, които истерично атакуват администрацията на президента и републиканската партия.

Режисьорът на филмовия хит „Отмъстителите“ и водещ холивудски либерал Джос Уедън написа преди време в своя профил в „Туитър“, че желае да види как „носорог изнасилва до смърт“ водещия републиканец и говорител на конгреса Пол Райън. Актрисата Сара Силвърман призоваваше армията да свали Тръмп с въоръжен военен преврат. Авторът и активист Дан Савидж написа, че желае „всички републиканци да са мъртви“. Мадона каза, че иска да взриви Белия дом. Сценаристът Дейвид Саймън призова хората да грабнат тухлите. Водещият Лари Уилмър бръщолевеше как би „удушил Тръмп с възглавница“. Друг водещ – Стивън Колбер – пусна колаж с главата на Стивън Милър, набучена на кол. Милър е един от най-приближените служителни на Тръмп.

Оргията от либерална омраза срещу Тръмп се разгръща и ралива в статии, предавания, клипове, филми, сериали, статуси, пиеси, песни… Американският политически и културен живот не помни подобна освирепяла, озъбена пропаганда срещу един човек. Но не е само Тръмп. Той е аватар на всичко, което съвременните прогресивни елити ненавиждат и желаят да бъде изтрито от лицето на Земята. Възходът на Тръмп символизира събуждането от мултикултурната кома и отхвърлянето на парализиращата политическа коректност, която диктува на народите от западния свят, че те трябва да се подчинят на една авторитарна доктрина.

 

Според тази доктрина критиката срещу ислямския екстремизъм е расизъм, белите хетеросексуални християни са носители на вродена привилегия и със самото си съществуване репресират етническите, расови, религиозни и сексуални малцинства. Тези малцинства са жертви на патриархалния, колонизаторски, империалистически бледолик запад и трябва да бъдат промотирани на всяка цена и защитавани със специални закони.

Всяка по-остра критика срещу оруелския новоговор, двумисъл и престъпмисъл на съвременния постмодерен политкоректен либерализъм е реч на омразата и тя трябва да бъде смазана. С всички средства. Модерните розови болшевики не желаят да участват в дебат. Те искат да отменят дебата и да затворят устата на опозицията веднъж завинаги.

Затова и в повечето западни университети и колежи е направо опасно да имаш консервативни възгледи. Разярени тълпи от индоктринирани „воини за социална справедливост“ палят собствените си университети, чупят частна собственост и нападат с насилие лектори и автори, които са посочени от пропагандата като „политически некоректни“.

Големите, доскоро престижни, медии нормализират насилието срещу инакомислещите. Лицемерието и двойните стандарти са новите журналистически принципи. „Официалната лъжа“ диктува всички опоненти да бъдат дискредитирани, а всички съюзниници – независимо от това колко одиозни са – да бъдат промотирани. Затова ислямистката Линда Сарсур е обгрижвана от големите либерални медии, а смелата феминистка и критичка на ислямизма Аян Хърси Али е цапана методично в отвратителна клеветническа кампания, подкрепена от уважавани журналисти и „лидери на мнение“.

Вирусът на „розовия прогресивен фанатизъм“ се промъква бързо и лесно в обществения организъм и работи отвътре за разрушаването му. Един цитат приписван на Чърчил описва ситуацията с тревожна точност – „Бъдещите фашисти ще се наричат анти-фашисти!“

Споделете чрез

Предишен

Следващ