Някои особености на съвременния атеизъм

В неделя, на връх Великден (бел. ред. оригиналната статия е публикувана на 12 април), се поддадох на съблазънта да надзърна какво пише във Фейсбук. Дори се опитах да съставя неангажираща класификация на изявяващите се. Установих, че в общи линии те са три вида, обединени от порива да впечатлят публикта:

  1. Набожни. Тук е представена цяла палитра, като започнеш от грамотни хора, които доказват по езиковедски път как е правилно да поздравяваш и да отговаряш (дали „воистину“ е една дума или са две и какво по дяволите е това „у“ накрая!), та чак до трогателни картички с пиленца, яйчица, зайчета и агънца. Говори се предимно за доброта и щастие, нерядко за здраве и късмет, а от време на време дори и за покаяние, изкупление и вечен живот.
  2. Весели хедонисти. Те още от Разпети петък, когато пиле не пее и гнездо не вие, започнаха да снимат по кръчмите чинии с пържоли и шкембе чорба и да ги публикуват на стените си, за да видят всички това чудо невиждано – наденица с картофи в чиния! Ти да видиш! На Велика събота, докато Христос ломеше портите адови и разкъсваше оковите на отвека свързаните в ада праведници, те продължиха да снимат и публикуват тави, гювечи, купи и кастрони, мръвки и филии, супи и чорби в очакване на неделния ден, когато да заразпращат на приятели лични съобщения с разпятия, яйца и „Христос воскресе!“.
  3. Жлъчни атеисти. Те дълбоко в себе си нямаха нищо против четирите почивни дни, които ги накараха да се почувстват празнично. Но още по-празнично им стана, когато взеха да демонстрират пред почитатели своята духовитост и разкрепостеност. Ако кажеш на такъв „Христос воскресе!“, той ще ти отговори: „Докладваха ми вече“. След това ще добави, че БПЦ е филиал на КГБ и ще се зачуди „кога ще престанем да се халосваме с този т.нар. „благодатен огън!!!“, който очевидно се крие в купола на църквата, защото никой не го е видял да слиза от небето. Защо този „огин“ не спохожда католиците и протестантите и „Джизъс, Баща му и Светия Дух не са ли едни за всички?“. „Къде остана духът на Иларион Макариополски! Готви ли Св. Синод ново национално предателство?“ (тези хора много обичат да ангажират вселенскостта на Църквата с политическите нужди на националната държава).

За най-духовити минават двусмислиците и намеците около яйцата. С такова дръзновение споделят шеги за великденски яйца в смисъл на тестиси, сякаш тази прилика е нещо, което могат да открият само най-изтънчените умове и да го споделят с по-простите. При това остроумията са илюстрирани не само с човешки, но и със свински боядисани тестиси. Ето, един казва: „Най-бързо се боядисват яйца с китайски боксерки“, друг за да не остане назад, добавя: „Най-добрата боя за яйца си е червилото“, трети го надвиква: „В четвъртък жената боядиса яйцата и вече трети ден не мога да си изпера гащите“ и веднага след това добавя: „Абе, у Банкя не’къф одел със кръст и викал, че е Господ, а след него тичали 4 гавази и викали „Шефе, чекай да ти манеме пироните!“. И останалите веднага се включват: „Започва голямото чукане, чеда мои!“; „Библията ни учи да обичаме ближния, Кама сутра ни учи как точно (което го има във вариант: „Казано е „Обичай ближния!“, а не „Ближи обичния!“). Накрая обобщават: „Някакъв вирус бил воскресъл“…

Какво е това: войнстващ атеизъм или обикновена простотия (доколкото първото не е частен случай на второто)?

За мен атеистите винаги са били много интересни, по-интересни даже от веганите (които на Великден били боядисвали кокосови орехи – пропуснах да споделя по-горе тази шега). Понякога се питам кое е по-правилно да се каже за атеистите: не вярват, че има Бог, или вярват, че няма Бог? Като се замислите, ще видите, че това са две съвсем различни твърдения. Но и в двата случая, даже и за тях – атеистите – нещата опират до вяра.

Всъщност, войнстващите и присмехулни атеисти не са атеисти изобщо, а само антихристияни. Те нямат нищо против забулените мюсюлманки пред готическите катедрали, нито похотливите пощипвания на бекярчетата, с които те уважават европейските жени. Те нямат нищо против исляма и не съм чул да се подиграват по време на Рамазан с това как Аллах чрез ангела Джибрил е диктувал в продължение на 23 години Корана на Мохамед.

Те нямат нищо против и оранжевите шествия на кришнарите и не им е смешно, че Кришна е осмият аватар на Вишну, слязъл на земята да воюва на страната на братовчедите си и да решава техните любовни и семейни дела. Не се възмущават от това, то не им се струва мракобесно и примитивно, напротив ­– с широко отворени мултикултурни очи попиват екзотиката.

Много често самите модерни атеисти са йоги или окултисти. Вярват в прераждането и кармата, енергезират се с нарочни кристали и са наясно в най-тънки подробности със зодиите си и с хороскопите на своите близки. Носят талисмани, имат си щастливо число и т.н.

Да, има и такива атеисти, които отричат абсолютно всичко, изредено по-горе, защото са толкова интелигентни, толкова културни и толкова образовани, че не могат да си представят нищо по-съвършено от собствения си разум и нищо по-морално от собствената си личност. Именно те са най-религиозни от всички, защото обожествяват себе си.

Ако дойде атеистът Иван Петров и ми каже „аз не вярвам в Бог“, ще му отговоря: „Напротив, ти вярваш точно толкова, колкото и аз, но аз наричам Бог Исус Христос, а ти го наричаш Иван Петров. С всичко, произтичащо от това, разбира се“.

И друго. Модерният атеист обича да се изявява авторитетно в области, които не познава, в които е абсолютен профан. Ето, аз например си признавам, че не разбирам струнната теория и никога, и с никого не я обсъждам. Камо ли пък да я осъждам и да ѝ се присмивам. При атеиста не е така – той се присмива и осъжда, дори когато разбира от неща като Боговъплъщание, Възкресение, тринитарен догмат (учение за трите ипостаси в една природа и за двете природи в една ипостас), време и вечност, сътворение и пресътворяване, промисъл и свободна воля, точно толкова, колкото аз разбирам от струни…

Пробвай някой ден, о атеисте, и малко смирение. Пробвай го като екзотично блюдо, каквото досега не си опитвал, пък ако можеш – снимай го с телефона и го качи във Фейсбук. Ще видиш колко леко ще стане на душата ти (ти имаш душа, нали знаеш?) и как ще усетиш истинската свобода на интелигентно същество, осъзнало принадлежността си към един по-голям замисъл.

Христос воскресе! А Картаген трябва да бъде разрушен. Амин.

Оригинална публикация

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.