“Няма такава държава” заяви дългогодишният телевизионен водещ Станислав Трифонов и се впусна в политиката. Дългоочаквано събитие, решението за което бе взето като че ли още преди години, когато Шоуто и неговия водещ се заеха с нелеката задача да инициират национален референдум за промяна на изборната система и част от структурата на политическия процес в страната. Напълно логично е след толкова заявки и подготовка, след толкова дискусии и критики, да се приложи принципа на Насим Талеб “Skin in the game” и Трифонов да се впусне в политиката. Действие, никак лишено от основание, с оглед на това, че в много европейски страни виждаме политически възход на неполитически лица от шоубизнеса, като последният показателен пример в това отношение е избирането на комикът Владимир Зеленски за президент на Украйна.
Интересно е обаче формулата, по която бе избрано да се случи това.
Противно на установената практика в България, където популярно лице първо решава да се впусне в изборна надпревара, обичайно мажоритарна такава, и едва след това, при успех разбира се, да основе свой политически проект, Слави Трифонов обърна този процес. В събота политическото дело “Няма такава държава” стартира, при това при закрити врата, както за журналисти, така и за симпатизанти, решили да посетят събитието. Единствено баджовете “учредител” даваха право да се докоснеш до това събитие. Разбира се, всеки сам избира как да учреди партията си, тъй че в правото на Трифонов и екипа му е да лишат събитието от публичност.
Къде е проблемът, ако има такъв? От оскъдната информация за новия проект разбираме, че негов председател ще бъде самия Трифонов. Заместник-председатели ще са сценаристите Тошко Йорданов и Ивайло Вълчев, а в Изпълнителната комисия влизат още Филип Станев, Александър Вълчев, Драгомир Петров и Виктория Василева, която е главен секретар. Очевидно Трифонов се е доверил на екипа на предаването си, за да ръководи политическия му проект.
Разумно ли е това? Категорично не. За да придобие легитимност, един по-мащабен политически проект има нужда от ръководство с различен профил и най-вече, с някакъв опит в политиката и публичния сектор. Независимо дали сценаристите на Трифонов са били добри в професията си или не, те са точно това, сценаристи, и като такива досега не се очакваше от тях да разбират от администрация, нормативни актове, държавни и общински дружества…
Каква е причината Слави Трифонов да се откаже от опита за сметка на доверието?
Да разчита единствено на хора от неговия доскорошен екип? Най-вероятно това се дължи именно на липсата на доверие в много от кандидатите за участие в проекта му, а такива не се съмнявам, че не липсват. По-важната и разбираема причина обаче се крие в максимата “Няма хора, разбери”.
Направете проста сметка. Над 36 000 са кандидатите за нещо на предстоящите местни избори през октомври. За кметове, за общински съветници, за районни кметове и какво ли още не… 36 000 души. Ако предположим, че всеки от тях има семейство от поне двама души и те няма как да влязат в друг политически проект, то над 100 000 българи са пряко ангажирани в изборите през октомври. Солиден брой.
А сега – според вас колко от българските граждани имат желание да се занимават с политика? Повече от 100 000 ли са, при положение, че ангажимента си да отидат до урните по време на вот изпълняват около 3 млн. души? Тъжната истина, която Трифонов и екипа му без съмнение са осъзнали е, че дори и да бяха отворени за включване на нови хора в управлението на политическия им проект, то такива няма. Поне не и кандидати, които имат нужния опит, ерудиция и чисто политическо минало. Същото нещо очаква Румен Радев, Мая Манолова и всеки, който има амбиция за създаде нов политически проект, разграничаващ се от досегашния партиен мейстрийм.
