НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

За идеите и хората

Време за четене: 4 мин.

“Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората.” (Елинор Рузвелт)

 

Противно на тенденцията от последните дни, аз няма да се обърна в епистоларна форма към конкретен опонент. Този текст е насочен към всеки, който се вълнува от темата.

Вече цяла седмица “гражданското общество” се занимава със самоопределянето на Волен Сидеров и Николай Бареков като консерватори (пардон, не просто като консерватори, а като “лица на българския консерватизъм”). Изказват се мнения как тези двамата щели да компрометират консерватизма у нас, като същевременно се правят инсинуации общността, обединена около платформата “Консерваторъ”, да бъде пришита към тях.

Ето защо смятам за нужно да споделя с вас следното:

Абсолютна идиотщина е да се приема на сериозно претенцията на Сидеров и Бареков да олицетворяват консерватизма в България. А дали ще навредят на консерватизма (чрез компрометиране, подмяна и т.н.) – ами, ще му навредят толкова, колкото през първите години след падането на комунистическия режим Кире Либерало навреди на либерализма. И колкото Яне Янев преди десетина години навреди на консерватизма. Тоест – никак. И не само защото политическите идеи на Сидеров и Бареков са много далеч от консервативни. А най-вече защото идеите, сами по себе си, са много по-големи и силни от хората, които (имат претенцията да) ги олицетворяват.

В случая двамата гореспоменати си имат своите автентични поддръжници. Но това не са хора, които се вълнуват от идеологически понятия – те просто им се кефят  (на единия – заради конспиративните теории и идеите за национализация, на другия – заради безпардонното говорене и внушенията за “пряка демокрация”). Идеите и на Сидеров, и на Бареков обаче, са кажи-речи, еднакво далеч от консерватизма. И няма как на едни следващи избори евентуална коалиция между двамата да спечели доверието на хора, които са наясно с това що е консерватизъм.

Николай Облаков вече много ясно и аргументирано обясни защо тези двамата към момента нямат никакво основание да се наричат консерватори и съответно, защо ние по никакъв начин не можем да се асоциираме с тях (https://conservative.bg/iorkestarat-da-sviri/). Това, което все още не мога да разбера, е защо хора с претенции за интелигентност отдават по-голямо значение на някакви личности (пък били те самообявени “консреватори”), отколкото на самите идеи.

Имам честта да бъда член на Младежки консервативен клуб от началото на 2012 г. насам – организация, която съществува от края на 1999г. И макар в тази организация да членуват доста стойностни хора, най-ценното в нея са именно идеите, които отстояваме. Защото идеите са по-големи от хората. Ние, човеците, сме грешни и често допускаме слабости, но идеите, които защитава нашия клуб, са по-добри и по-смислени от идеите на нашите опоненти.

Ние нямаме претенцията да раздаваме сертификати за консерватизъм. Имаме обаче претенцията, че сме дефинирали съвременния български консерватизъм и неотменно и непоколебимо сме защитавали тази дефиниция. Ние популяризирахме в обществото тезата за “трите стълба” на консерватизма, а именно:

– християнство – вяра, морал, ценности (включително семейни);

– патриотизъм – съхраняняване на традициите и любов към Отечеството;

– неравенство, стъпващо върху защитата на частната собственост и стимулирането на частната инициатива.

(Макар да смятам, че се разбира от само себе си, към тези три стълба в българския контекст следва да се добави и антикомунизма. Което автоматично означава, че консерватизмът е несъвместим с носталгията по соца. И всеки, който твърди, че в днешно време истинските консерватори са комунистите, поддържа една голяма заблуда. Защото консерватизмът е стремеж към съхраняване – но не на статуквото, а на естествения ред. И когато този естествен ред бъде нарушен, консервативното действие е не съхраняването, а реставрацията на състоянието от преди. Независимо дали става дума за “великата” френска революция или за 9 септември 1944г.)

Винаги сме били готови да дебатираме относно тези идеи. Но неясно защо, най-различни недоброжелатели предпочитат да ни “пришиват” към един или друг политик, към една или друга партия, дори и на моменти към чужди държави.

Сега твърдят, че от нас се очаквало да припознаем Бареков и Сидеров за консерватори. Обясняват, че сме били хора на ГЕРБ. Преди ни асоциираха с ДБГ, по-преди – с Иван Костов… Дали не пропускам някого?

Истината е, че ние като общност се асоциираме единствено с идеите на консерватизма. И ако в даден момент изглежда, че сме близки с определена партия или политик, то всъщност е обратното – партиите/политиците се оказват близо до консерватизма. Ние просто пазим скрижалите. И ще продължим да го правим. Защото партиите и политиците са преходни, а идеите – вечни.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!