fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

За идеите и хората

Време за четене: 4 мин.

“Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората.” (Елинор Рузвелт)

 

Противно на тенденцията от последните дни, аз няма да се обърна в епистоларна форма към конкретен опонент. Този текст е насочен към всеки, който се вълнува от темата.

Вече цяла седмица “гражданското общество” се занимава със самоопределянето на Волен Сидеров и Николай Бареков като консерватори (пардон, не просто като консерватори, а като “лица на българския консерватизъм”). Изказват се мнения как тези двамата щели да компрометират консерватизма у нас, като същевременно се правят инсинуации общността, обединена около платформата “Консерваторъ”, да бъде пришита към тях.

Ето защо смятам за нужно да споделя с вас следното:

Абсолютна идиотщина е да се приема на сериозно претенцията на Сидеров и Бареков да олицетворяват консерватизма в България. А дали ще навредят на консерватизма (чрез компрометиране, подмяна и т.н.) – ами, ще му навредят толкова, колкото през първите години след падането на комунистическия режим Кире Либерало навреди на либерализма. И колкото Яне Янев преди десетина години навреди на консерватизма. Тоест – никак. И не само защото политическите идеи на Сидеров и Бареков са много далеч от консервативни. А най-вече защото идеите, сами по себе си, са много по-големи и силни от хората, които (имат претенцията да) ги олицетворяват.

В случая двамата гореспоменати си имат своите автентични поддръжници. Но това не са хора, които се вълнуват от идеологически понятия – те просто им се кефят  (на единия – заради конспиративните теории и идеите за национализация, на другия – заради безпардонното говорене и внушенията за “пряка демокрация”). Идеите и на Сидеров, и на Бареков обаче, са кажи-речи, еднакво далеч от консерватизма. И няма как на едни следващи избори евентуална коалиция между двамата да спечели доверието на хора, които са наясно с това що е консерватизъм.

Николай Облаков вече много ясно и аргументирано обясни защо тези двамата към момента нямат никакво основание да се наричат консерватори и съответно, защо ние по никакъв начин не можем да се асоциираме с тях (https://conservative.bg/iorkestarat-da-sviri/). Това, което все още не мога да разбера, е защо хора с претенции за интелигентност отдават по-голямо значение на някакви личности (пък били те самообявени “консреватори”), отколкото на самите идеи.

Имам честта да бъда член на Младежки консервативен клуб от началото на 2012 г. насам – организация, която съществува от края на 1999г. И макар в тази организация да членуват доста стойностни хора, най-ценното в нея са именно идеите, които отстояваме. Защото идеите са по-големи от хората. Ние, човеците, сме грешни и често допускаме слабости, но идеите, които защитава нашия клуб, са по-добри и по-смислени от идеите на нашите опоненти.

Ние нямаме претенцията да раздаваме сертификати за консерватизъм. Имаме обаче претенцията, че сме дефинирали съвременния български консерватизъм и неотменно и непоколебимо сме защитавали тази дефиниция. Ние популяризирахме в обществото тезата за “трите стълба” на консерватизма, а именно:

– християнство – вяра, морал, ценности (включително семейни);

– патриотизъм – съхраняняване на традициите и любов към Отечеството;

– неравенство, стъпващо върху защитата на частната собственост и стимулирането на частната инициатива.

(Макар да смятам, че се разбира от само себе си, към тези три стълба в българския контекст следва да се добави и антикомунизма. Което автоматично означава, че консерватизмът е несъвместим с носталгията по соца. И всеки, който твърди, че в днешно време истинските консерватори са комунистите, поддържа една голяма заблуда. Защото консерватизмът е стремеж към съхраняване – но не на статуквото, а на естествения ред. И когато този естествен ред бъде нарушен, консервативното действие е не съхраняването, а реставрацията на състоянието от преди. Независимо дали става дума за “великата” френска революция или за 9 септември 1944г.)

Винаги сме били готови да дебатираме относно тези идеи. Но неясно защо, най-различни недоброжелатели предпочитат да ни “пришиват” към един или друг политик, към една или друга партия, дори и на моменти към чужди държави.

Сега твърдят, че от нас се очаквало да припознаем Бареков и Сидеров за консерватори. Обясняват, че сме били хора на ГЕРБ. Преди ни асоциираха с ДБГ, по-преди – с Иван Костов… Дали не пропускам някого?

Истината е, че ние като общност се асоциираме единствено с идеите на консерватизма. И ако в даден момент изглежда, че сме близки с определена партия или политик, то всъщност е обратното – партиите/политиците се оказват близо до консерватизма. Ние просто пазим скрижалите. И ще продължим да го правим. Защото партиите и политиците са преходни, а идеите – вечни.

Споделете чрез

Предишен

Следващ