НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

За идеите и хората

Време за четене: 4 мин.

“Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората.” (Елинор Рузвелт)

 

Противно на тенденцията от последните дни, аз няма да се обърна в епистоларна форма към конкретен опонент. Този текст е насочен към всеки, който се вълнува от темата.

Вече цяла седмица “гражданското общество” се занимава със самоопределянето на Волен Сидеров и Николай Бареков като консерватори (пардон, не просто като консерватори, а като “лица на българския консерватизъм”). Изказват се мнения как тези двамата щели да компрометират консерватизма у нас, като същевременно се правят инсинуации общността, обединена около платформата “Консерваторъ”, да бъде пришита към тях.

Ето защо смятам за нужно да споделя с вас следното:

Абсолютна идиотщина е да се приема на сериозно претенцията на Сидеров и Бареков да олицетворяват консерватизма в България. А дали ще навредят на консерватизма (чрез компрометиране, подмяна и т.н.) – ами, ще му навредят толкова, колкото през първите години след падането на комунистическия режим Кире Либерало навреди на либерализма. И колкото Яне Янев преди десетина години навреди на консерватизма. Тоест – никак. И не само защото политическите идеи на Сидеров и Бареков са много далеч от консервативни. А най-вече защото идеите, сами по себе си, са много по-големи и силни от хората, които (имат претенцията да) ги олицетворяват.

В случая двамата гореспоменати си имат своите автентични поддръжници. Но това не са хора, които се вълнуват от идеологически понятия – те просто им се кефят  (на единия – заради конспиративните теории и идеите за национализация, на другия – заради безпардонното говорене и внушенията за “пряка демокрация”). Идеите и на Сидеров, и на Бареков обаче, са кажи-речи, еднакво далеч от консерватизма. И няма как на едни следващи избори евентуална коалиция между двамата да спечели доверието на хора, които са наясно с това що е консерватизъм.

Николай Облаков вече много ясно и аргументирано обясни защо тези двамата към момента нямат никакво основание да се наричат консерватори и съответно, защо ние по никакъв начин не можем да се асоциираме с тях (https://conservative.bg/iorkestarat-da-sviri/). Това, което все още не мога да разбера, е защо хора с претенции за интелигентност отдават по-голямо значение на някакви личности (пък били те самообявени “консреватори”), отколкото на самите идеи.

Имам честта да бъда член на Младежки консервативен клуб от началото на 2012 г. насам – организация, която съществува от края на 1999г. И макар в тази организация да членуват доста стойностни хора, най-ценното в нея са именно идеите, които отстояваме. Защото идеите са по-големи от хората. Ние, човеците, сме грешни и често допускаме слабости, но идеите, които защитава нашия клуб, са по-добри и по-смислени от идеите на нашите опоненти.

Ние нямаме претенцията да раздаваме сертификати за консерватизъм. Имаме обаче претенцията, че сме дефинирали съвременния български консерватизъм и неотменно и непоколебимо сме защитавали тази дефиниция. Ние популяризирахме в обществото тезата за “трите стълба” на консерватизма, а именно:

– християнство – вяра, морал, ценности (включително семейни);

– патриотизъм – съхраняняване на традициите и любов към Отечеството;

– неравенство, стъпващо върху защитата на частната собственост и стимулирането на частната инициатива.

(Макар да смятам, че се разбира от само себе си, към тези три стълба в българския контекст следва да се добави и антикомунизма. Което автоматично означава, че консерватизмът е несъвместим с носталгията по соца. И всеки, който твърди, че в днешно време истинските консерватори са комунистите, поддържа една голяма заблуда. Защото консерватизмът е стремеж към съхраняване – но не на статуквото, а на естествения ред. И когато този естествен ред бъде нарушен, консервативното действие е не съхраняването, а реставрацията на състоянието от преди. Независимо дали става дума за “великата” френска революция или за 9 септември 1944г.)

Винаги сме били готови да дебатираме относно тези идеи. Но неясно защо, най-различни недоброжелатели предпочитат да ни “пришиват” към един или друг политик, към една или друга партия, дори и на моменти към чужди държави.

Сега твърдят, че от нас се очаквало да припознаем Бареков и Сидеров за консерватори. Обясняват, че сме били хора на ГЕРБ. Преди ни асоциираха с ДБГ, по-преди – с Иван Костов… Дали не пропускам някого?

Истината е, че ние като общност се асоциираме единствено с идеите на консерватизма. И ако в даден момент изглежда, че сме близки с определена партия или политик, то всъщност е обратното – партиите/политиците се оказват близо до консерватизма. Ние просто пазим скрижалите. И ще продължим да го правим. Защото партиите и политиците са преходни, а идеите – вечни.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!