НОВО

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Културата и властта

Дегенерацията на човека ли води до дегенерация на културата му или дегенерацията на културата води до дегенерация на човека? Имам предвид не някаква друга деградация, да речем телесно-физиологическа, а нравствено-естетическа деградация. Дори бих казал...

Щом чуя думата култура…

"Wenn ich Kultur hore ... entsichere ich meinen Browning!" - Щом чуя думата култура, свалям предпазителя на моя Браунинг. Това е реплика от световно неизвестна пиеса на световно неизвестния нацистки драматург Ханс Йост, която обаче, вкарана в устата на Гьоринг (а...

Изгубени в соцпревода

Има фундаментално неразбиране в обществото какво означава "споделена икономика", което умело се експлоатира от страна на законодателя за прокарване на закони в интерес на определен бизнес (Умишлено не използвам думата лобистки, тъй като лобизъм не е лоша дума. В...

Последиците от Зелената сделка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС и последиците от нея. Вижте пълното видео:...

Има ли война между институциите у нас

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха декларацията на президента Радев, корупцията, войната между институциите и др. Гости още бяха Димитър Джангозов...

Властта vs споделената икономика

Напоследък усилено правителството ни бори споделената икономика по всякакъв възможен начин. Последният идиотизъм е предложение за до 10 години затвор за всеки, който "без разрешение, регистрация или лиценз, извършва обществен превоз на пътници", с което е заплашено...

Алкохолен делир

Дни без полски книги ... 0 Пиянството на един народ преминава в делириум, когато продължи повече от няколко века. Трескавите сънища, изблиците на насилие и внезапната лудост могат да охарактеризират цяла една култура. Това иска да ни покаже полският журналист и автор...

Сблъсък: Иван Гешев като Харви Дент

Време за четене: 15 мин.

Време за четене: 15 мин. Темата за родната прокуратура и главният прокурор е доволно нашумяла. Кой е доволен и кой не от този факт даже е по-интересно извън чисто правния контекст. Достатъчно текст се изписа и изля по темата със законосъобразността или уместността на действията на главния прокурор Иван Гешев в краткия период, откакто той встъпи в длъжност. Трактовките, коментарите и решенията на подобни казуси са от компетенцията на съдийската колегия и няма да бъдат разглеждани в този текст.

Споделете чрез

Пропуканият прогресивистки поглед към „българската“ изложба в Лувъра

Науката, а защо не и изкуството, трябва да са отделени от политиката. Това, вероятно, е от тезите, които намират много допирни точки между леви и десни, прогресивни, класическо либерални и консервативни хора. Темата за финансирането на наука и изкуство вероятно може...

Оглупяване до синьо

Време за четене: 5 мин.

Иван Ибришимов

Съвсем наскоро „Движение 22 септември”, в лицето на известния режисьор и заслужил стар седесар Евгени Михайлов, отправи апел към членуващите в Европейската народна партия сестрински български партии и към още няколко по-малки, да се явят на предстоящите избори за европарламент с обща листа. Както можеше да се очаква, най-хладно предложението беше прието от отломките на славното някога СДС – Реформаторския блок и „Синьо единство”. И в двете организации имам много приятели и съмишленици и точно затова ме е яд, че ей така, на прима виста, отказаха всякакво сътрудничество с „22-ри септември”, защото видите ли, последните подкрепяли ГЕРБ.

„На европейските избори с тях сме конкуренти и никаква коалиция между нас не стои на дневен ред, а това, че Евгени Михайлов работи за ГЕРБ не е изненада за нас”, заяви лидерът на реформаторите Радан Кънев. От своя страна Христо Панчугов, лидер на „Синьо единство” не остана по-назад: „Призивът за някакъв общ Отечествен фронт срещу това управление може и да звучи добре, но ние няма как да си сътрудничим с ГЕРБ, докато те не понесат политическа отговорност за управлението си. Миналото съществува и няма как да го забравим”, добави той.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов засега мълчи по темата „обща листа”, но повтори познатата си теза за „силно общо реформаторско експертно правителство” след предсрочен парламентарен вот. Звучи по-скоро пожелателно. Листата на ГЕРБ за евроизборите се води от две безспорни имена – Томислав Дончев и Андрей Ковачев.

Съответно и двете бутикови партии вдясно обявиха своите листи – за Реформаторския блок водач е Меглена Кунева с подгласник Светослав Малинов, а за „Синьо единство” – очаквано начело е Надежда Михайлова, но с изненадващ втори в лицето на уважавания журналист Бойко Станкушев.

Такива са засега фактите. Но от тях произтичат много въпроси, на които поне аз не мога да дам еднозначен отговор, а което е по-лошото, не чувам отговор и от коалициите, на които симпатизирам.

Примерно – кой е основният опонент за евроизборите на автентичните десни, както с право обичат да се наричат – БСП или ГЕРБ? Ако се доверим на официалната им реторика – БСП, но ако надникнем зад думите и добавим неприкритата емоция – ГЕРБ. Основните тези – ГЕРБ се опитвали да обсебят цялото дясно пространство. ГЕРБ отричали успешното управление на ОДС в периода 1997 – 2001 г. ГЕРБ отказвали да поемат своята отговорност за сериозните грешки по време на собственото си управление в сферите на икономиката, енергетиката, социалната сфера и т.н. За полицейщината да не говорим.

Да, ГЕРБ допуснаха някои груби грешки, като замразяването на заплатите и пенсиите, натискът, забавянето и буквално спирането на плащанията към малкия и средния бизнес, обвързването със строителството на тръбата „Южен поток” през главата на партньорите ни от ЕС, непрекъснатите скандали с подслушвания и откритата война със съдебната власт. Мога да продължа с изреждането, но не е нужно. Защото в другата паничка на везната, без да броим пътното строителство, тежат две изключително важни решения. Първо, спирането на грандиозната далавера с АЕЦ „Белене” и второ – последователното и принципно придържане към евроатлантизма. При управлението на ГЕРБ, за разлика от сега, принадлежността на България към ЕС и НАТО и изпълнението на съюзническите задължения никога не са предизвиквали съмнение както сред партньорите, така и сред демократичните обществени кръгове у нас.

На какво сме свидетели днес – БСП се бори яростно не само за Южния поток, но и за рестартиране на заробващия проект „Белене”. Теглят се милиардни кредити, които не отиват за раздвижване на икономиката, а за предизборни социални плащания със съмнителен ефект.

Истинско чудо е решението на КСНС при президента Плевнелиев за непризнаването на Кримския референдум, защото мощни партийни кръгове около „Позитано” 20 все по-открито апелират за връщане на България в Руската и евразийската орбита на Путин. С разкраченото си положение между Москва и Брюксел днешните управляващи не са в състояние да гарантират защитата на националната сигурност и на националните интереси. Тази най-важна тема заслужава отделно внимание и затова ще спра дотук.

В крайна сметка искам да припомня, че разумният подход в политиката изисква много прецизен анализ на плюсовете и минусите при оценките на едно или друго управление, определянето на точни приоритети за бъдещето и градирането им в краткосрочен, средносрочен и стратегически план. И преди всичко – постигането на обективна самооценка за собствените сили и възможности.

Нека си признаем – днешните възможностите на автентичните десни – Реформаторския блок и Синьо единство са силно ограничени и стигат пряко сили до вкарването на един или двама /общо/ евродепутати на предстоящите избори. Опасявам се, че издигането на г-жа Меглена Кунева за водач на листата на РБ пред Светослав Малинов /без да коментирам качествата им/, също не допринася за увеличаване на доверието на традиционните сини избиратели.

Но да приемем оптимистичния вариант, че общият брой на евродепутатите от семейството на ЕНП се окаже по-голям от този на партиите от управляващата тройна коалиция плюс АБВ и се тръгне към парламентарни избори наесен. Да допуснем дори, че след вота тогава в българския парламент ще имат свои представители и двете автентични десни коалиции. Ще имат, чудесно, но при всички случаи те няма да са достатъчни за самостоятелно управление. Е, кои ще са потенциалните партньори тогава – БСП и ДПС или ГЕРБ? Защото другият вариант е оставането в глуха и гарантирано неефективна опозиция. Кое е по-добре и по-естествено?

Не апелирам за безпринципно и силно компромисно партниране или коалиране с когото и да било. Но категорично смятам, че мостовете вдясно не трябва да бъдат горени, а политиците трябва да си дават ясна сметка за тежестта на думите! И определено мисля, че апелът на „22 септември”  носи разум и заслужава внимание.

От pozicia.eu

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!