fbpx

НОВО

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Омразата не е прагматична. Главата в пясъка – също

Време за четене: 4 мин.

Не мразя

Съжалявам, но не мразя циганите.

Някой веднага би казал, че имам всички основания да мразя. И сигурно е прав, не знам.

Не мразя циганите когато ме хваща яд, че майка ми упорито отказва да живее в България.

Не мразя циганите и когато помагам на брат ми за наема, защото след две нападения и няколко кражби от колата му, той пък отказва да живее до виетнамските общежития.

Не мразя циганите и в дните, в които не виждам добре, вие ми се свят и ушите ми пищят, сякаш съм застанал под излитащ самолет.

 

Не мразя и либералите и мултикултуралистите, които назидателно ни казват да не наричаме циганите цигани, и да не им търсим сметка за 13-годишните булки и 14-годишните майки. Традиция било, казват. Роми били, казват.

Защо не мразя? Не знам.

Може би не мразя, защото съм прагматик. Не виждам какво би ми донесла омразата.

Може би не мразя, защото съм егоист. Твърде зает съм със себе си, със съпругата си, със работата и семейството си. В свободното си време съм зает с хобитата и приятелите си. Да, моят свят се върти около мен. Нямам време да мразя чуждите светове.

Може би не мразя, защото познавам прекалено много цигани. И знам че в нормални условия те обичат да живеят като нормални хора. Гостоприемни, топли и сърдечни. Весели, отзивчиви, бъбриви.

Циганите са виновни, казват. Сигурно е така. Махали, квартали, села и малки градчета от цигани се изхранват само с престъпност. На гърба на работещите данъкоплатци. На гърба на ограбените баби и дядовци, на гърба на окрадените фермери, на гърба на социалната система – създала бизнес с ТЕЛК-ове за оправните и склонни да плащат рушвети кандидат-инвалидни пенсионери.

Българите са виновни, казват. Сигурно е така. Милиони българи не търсят сметка на избраниците си за липсата на власт и правила в тези анклави на алтернативната реалност, анклави потънали в безплатна вода, безплатен ток и безплатни реки с помия по улиците, в които реки джапат съществуващи рецидивисти и несъществуващи номади.

Не виждам къде във формулата на решението е омразата. Не виждам и с какво помагат момчетата, постригани нула номер, които хвърлят камъни и бутилки по полицаите. Не виждам с какво помагат и политиците, макар и наричайки ги политици да им правя излишен комплимент, които чакат всеки повод да се покажат по телевизора с поредния си шоуменски лаф за раждащи кучки, изроди и сапун.

Ван Гог не е нарисувал слънчогледите, защото мрази царевицата. Григор Димитров не побеждава, защото мрази другите тенисисти. Елон Мъск не прави Тесла, защото мрази бензиновите коли.

Омразата не изгражда. Не тегли напред. Не създава. Не подобрява. Не решава.

 

Но не виждам къде е омразата, ако просто заставим властите да си свършат работата. Не виждам защо да не се спазват правилата. Защо незаконна постройка не може да бъде съборена. Защо незаконно закаченият кабел за ток да не бъде срязан. Защо незаконният водопровод да не бъде прекъснат. Защо на жилавият каскадьор, мъкнещ влакови релси на гръб, да не му бъде взета незаконната инвалидна пенсия. Защо на 14-годишната майка не й бъдат отказани социални плащания до навършване на пълнолетие. Защо на родителите на деца, които не ходят на училище, да не им бъдат спирани помощите. Защо да не бъдат писани актове за мръсотия, шум и неспазване на разпоредбите – същите, каквито експресно и усърдно се пишат за непочистен от сняг тротоар на магазините и входовете в центъра на града. Дори докато още вали.

И тук няма място нито за емоции, нито за омраза, нито за фашизъм, нито за либерализъм и мултикултурализъм.

А само за правила. Които са еднакви за всички. Или поне трябва да бъдат.

Може би сложността на казуса е точно в простотата му. Но че време за отлагане няма е очевидно.

Споделете чрез

Предишен

Следващ