НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Омразата не е прагматична. Главата в пясъка – също

Време за четене: 4 мин.

Не мразя

Съжалявам, но не мразя циганите.

Някой веднага би казал, че имам всички основания да мразя. И сигурно е прав, не знам.

Не мразя циганите когато ме хваща яд, че майка ми упорито отказва да живее в България.

Не мразя циганите и когато помагам на брат ми за наема, защото след две нападения и няколко кражби от колата му, той пък отказва да живее до виетнамските общежития.

Не мразя циганите и в дните, в които не виждам добре, вие ми се свят и ушите ми пищят, сякаш съм застанал под излитащ самолет.

 

Не мразя и либералите и мултикултуралистите, които назидателно ни казват да не наричаме циганите цигани, и да не им търсим сметка за 13-годишните булки и 14-годишните майки. Традиция било, казват. Роми били, казват.

Защо не мразя? Не знам.

Може би не мразя, защото съм прагматик. Не виждам какво би ми донесла омразата.

Може би не мразя, защото съм егоист. Твърде зает съм със себе си, със съпругата си, със работата и семейството си. В свободното си време съм зает с хобитата и приятелите си. Да, моят свят се върти около мен. Нямам време да мразя чуждите светове.

Може би не мразя, защото познавам прекалено много цигани. И знам че в нормални условия те обичат да живеят като нормални хора. Гостоприемни, топли и сърдечни. Весели, отзивчиви, бъбриви.

Циганите са виновни, казват. Сигурно е така. Махали, квартали, села и малки градчета от цигани се изхранват само с престъпност. На гърба на работещите данъкоплатци. На гърба на ограбените баби и дядовци, на гърба на окрадените фермери, на гърба на социалната система – създала бизнес с ТЕЛК-ове за оправните и склонни да плащат рушвети кандидат-инвалидни пенсионери.

Българите са виновни, казват. Сигурно е така. Милиони българи не търсят сметка на избраниците си за липсата на власт и правила в тези анклави на алтернативната реалност, анклави потънали в безплатна вода, безплатен ток и безплатни реки с помия по улиците, в които реки джапат съществуващи рецидивисти и несъществуващи номади.

Не виждам къде във формулата на решението е омразата. Не виждам и с какво помагат момчетата, постригани нула номер, които хвърлят камъни и бутилки по полицаите. Не виждам с какво помагат и политиците, макар и наричайки ги политици да им правя излишен комплимент, които чакат всеки повод да се покажат по телевизора с поредния си шоуменски лаф за раждащи кучки, изроди и сапун.

Ван Гог не е нарисувал слънчогледите, защото мрази царевицата. Григор Димитров не побеждава, защото мрази другите тенисисти. Елон Мъск не прави Тесла, защото мрази бензиновите коли.

Омразата не изгражда. Не тегли напред. Не създава. Не подобрява. Не решава.

 

Но не виждам къде е омразата, ако просто заставим властите да си свършат работата. Не виждам защо да не се спазват правилата. Защо незаконна постройка не може да бъде съборена. Защо незаконно закаченият кабел за ток да не бъде срязан. Защо незаконният водопровод да не бъде прекъснат. Защо на жилавият каскадьор, мъкнещ влакови релси на гръб, да не му бъде взета незаконната инвалидна пенсия. Защо на 14-годишната майка не й бъдат отказани социални плащания до навършване на пълнолетие. Защо на родителите на деца, които не ходят на училище, да не им бъдат спирани помощите. Защо да не бъдат писани актове за мръсотия, шум и неспазване на разпоредбите – същите, каквито експресно и усърдно се пишат за непочистен от сняг тротоар на магазините и входовете в центъра на града. Дори докато още вали.

И тук няма място нито за емоции, нито за омраза, нито за фашизъм, нито за либерализъм и мултикултурализъм.

А само за правила. Които са еднакви за всички. Или поне трябва да бъдат.

Може би сложността на казуса е точно в простотата му. Но че време за отлагане няма е очевидно.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!