Иван Ибришимов
На 9 май, покрай честванията за победата над фашизма във Втората световна война и за Деня на Европа, депутати от БСП на два пъти прекрачиха не само границата на политическото приличие, но и опозориха българския парламент и страната ни.
Как се трупат негативи
Пред паметника на съветската армия, в присъствието на партийното ръководство на БСП воглаве с председателя й и председател на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, беше публично изгорено знамето на Европейския съюз. Вандалски акт без последствия, който не се нуждае от коментар.
По същото време в пленарната зала на българското Народно събрание депутати на БСП се появиха декорирани с Георгиевски ленти – елемент от военната символика на чужда държава – Русия, пречупен, според хералдици, през призмата на съветската епоха. През последните седмици същите ленти символизират окупационните действия на Москва в Крим и сепаратистките амбиции на част от рускоговорящото население в Източна и Южна Украйна. Логично е да попитаме, какво символизират те в българския парламент? Не очаквайте отговор.
Вчера флагманът на сериозната германска журналистика, списание „Шпигел” публикува убийствена статия за България като държава, чиито закони се пишат извън нея, разбирайте в Москва, и като плацдарм на Русия за действията й срещу европейското единство. При днешното управляващо мнозинство у нас изборът на Русия да атакува Евросъюза през България е всичко друго, но не и случайност. За незнаещите уточнявам, че „Шпигел” не е просто списание, а институция за немскоезичните страни, с позицията на която се съобразяват всички политици, без разлика на политическата им окраска.
Съпоставка по съседски
Онзи ден вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин предизвика грандиозен скандал с дебелашкото си изявление, че след като Румъния е създала проблеми за прелитането му над нейна територия с правителствен самолет, следващият път щял да прелети със стратегически бомбардировач ТУ 160. Че Рогозин играе ролята на „лошото ченге” в руската външна политика е ясно, но също така е ясно, че той често говори онова, което президентът Владимир Путин мисли, но не е редно да каже. Румъния реагира светкавично с остра дипломатическа нота, лично президентът се ангажира с изявление по същия повод. Нищо подобно не се случи у нас, въпреки, че и името на България беше забъркано в скандала. След като парламентарно представените политически сили така и не можаха да изработят някаква обща позиция по драматичните събития в Украйна, сега отново сме свидетели на щраусовата поза на управляващите. Припомням, че Румъния поиска официално допълнителна военна защита от съюзниците срещу евентуално агресивно поведение на Русия и светкавично я получи. Мнозинството в българския парламент и правителството не дават и дума да се отрони по темата. Защо ли?
И ако всичко изброено до тук, колкото и да е тягостно като фактология, би могло поне частично да се преглътне с оглед на предстоящите избори за евродепутати, то агресивните клипове на левицата и просташко- антиевропейските проявления на „Атака” говорят друго. Те очертават една почти завършена картина на плановете за маргинализиране, като начало, на българското присъствие в ЕС и НАТО, а впоследствие прекратяване на членството и пренасочване на страната ни към путинския Евразийски съюз.
Кукловоди и марионетки
Не е случаен още един акцент в статията на „Шпигел”, който е свързан с обвързаността на българските червени олигарси с контролираните от Путин бизнескръгове в Русия. Тази обвързаност е известна отдавна, особено в областта на енергетиката. Достатъчно е да си припомним ролята на президента Първанов за т. нар. „Голям шлем”, който показателно беше наречен в някои руски медии „голям член”. Само че Първанов, Овчаров, Петков и още играчи – радетели за енергийното ни занитване към Русия доскоро, бяха заменени от Станишев, Орешарски, Куюмджев, Ерменков, Стойнев и компанията им. Затова си позволявам „обоснованото предположение”, че изострената конфронтация между БСП и АБВ се дължи изключително на мераците им за контрол над енергийните далавери с Русия – и за „Лукойл”, и за „Южен поток”, и за ядрените централи „Козлодуй” и „Белене”, които винаги са играли ролята на златна кокошка за БСП и често на воденичен камък за държавата и обществото.
При наличието на парализиран, изцяло зависещ от проруската националсоциалистическа партия „Атака” парламент, приблокирано от страх пред каквито и да било реформи правителство, при корумпирана и неработеща съдебна система, трудно можем да очакваме нещо оптимистично през следващите месеци.
Единственото, на което можем да разчитаме, е изразителна победа на демократичните сили, тук включвам и ГЕРБ, на предстоящитесега евроизбори и предизвикване на предсрочни парламентарни избори наесен. В противен случай провокативната политика на Русия спрямо България, подкрепена от БСП, АБВ, „Атака” и сателитите им ще продължи с пълна сила и с всички произтичащи за страната ни негативни последствия. Защото от седем десетилетия кукловодите винаги са били в Москва, а марионетките им в София. Няма място за илюзии.
От pozicia.eu
