Във вторник Европейският парламент гласува решение за стартиране на наказателна процедура срещу Унгария въз основа на чл.7 от Договора за ЕС. 448 евродепутати подкрепиха доклада “Саргентини”, който призовава Съвета на ЕС да констатира “наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът”. Ако Съветът на ЕС се произнесе единодушно в подкрепа на това становище, Унгария ще бъде лишена от право на глас при вземането на решения в Евросъюза.
Мотивите на вносителите на доклада (пълния текст можете да прочетете тук) са, че Европейският парламент е загрижен относно спазването от страна на Унгария на демократичните и европейските норми в следните области:
(1) функционирането на конституционната и избирателната система;
(2) независимостта на съдебните и на други институции, както и правата на съдиите;
(3) корупцията и конфликтите на интереси;
(4) правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни;
(5) свободата на изразяване;
(6) академичната свобода;
(7) свободата на религията;
(8) свободата на сдружаване;
(9) правото на равно третиране;
(10) правата на лицата, които принадлежат към малцинства, включително ромите и евреите, и защитата от изказвания, изразяващи омраза към тези малцинства;
(11) основните права на мигрантите, търсещите убежище лица и на бежанците;
(12) икономическите и социалните права.
От своя страна унгарският премиер Виктор Орбан твърди, че истинската причина за тази акция срещу страната му не е сред изброените, а е съвсем друга – нежеланието на Унгария да се подчини на волята Брюксел относно разселването на бежанци/мигранти от Близкия изток и Африка. Що се отнася до обвиненията в недемократичност, той ги отхвърля категорично:
“Сега стоя тук и виждам, че Унгария търпи обвинения от хора, които са наследили демокрацията, без да им се налага да поемат личен риск заради стремежа си към свобода. И сега тези хора искат да денонсират унгарските бойци на свободата; на антикомунистическата, демократична съпротива. (…) С най-голямо уважение, но възможно най-силно, отхвърлям заплахите, изнудването, клеветата и измамните обвинения срещу Унгария и унгарския народ от страна на про-имиграционните сили в Европейския парламент.”**
Къде е истината? Заплашени ли са в действителност европейските ценности и демократичните норми или става дума за репресия срещу един лидер и една държава-членка на ЕС, които се съпротивляват на волята на “силните на деня”?
Прави впечатление, че по повечето, ако не и по почти всички 12 точки, Брюксел неведнъж е отправял критики и към България. Само че действията на европейските институции спрямо нашата страна засега се ограничават само до препоръки и мониторинг, но няма сериозни индикации да се предприема подобна крайна мярка. От друга страна в началото на март тази година Европейският парламент вече гласува подобна резолюция спрямо Полша. На какво се дължи това?
Писал съм и преди, че в момента Европейският съюз се управлява от т.нар. “либерален консенсус” между социалдемократи, либерали, “зелени”, крайна левица и по-голямата част от ЕНП. И докато България не е възприемана като заплаха за това статукво, то при Унгария и Полша това съвсем не е така. Унгария на Орбан и Полша на Качински отдавна са “трън в очите” на брюкселските бюрократи, които се опасяват, че тези две страни могат да поведат обща борба (към която да се присъединят и други) именно срещу този “либерален консенсус”.
Още по-странно е на какво се базират обвиненията към Унгария. Докладчикът индиректно признава, че не е събрал собствени впечатления “на място”, а е получил информация от други субекти или лица, чиито имена са публикувани в доклада. Сред тях личат организации като Европейски институт “Отворено общество”, Служба на ромските инициативи към института “Отворено общество”, “Унгарски хелзинкски комитет”, Централноевропейски университет (да, същият, който Орбан иска да изгони от Унгария), “Репортери без граници”… Общото между изброените е, че са под влиянието (пълно или частично) на Джордж Сорос, с когото Виктор Орбан и оглавяваната от него партия “ФИДЕС” са в изключително остър конфликт.
Редно е също да се зададе следният въпрос: след като демократичните порядки и европейските ценности в Унгария са толкова тежко компрометирани, колко са унгарските граждани, които в последно време са напуснали страната, изтъквайки именно това като причина?
Все пак, да приемем, че критиките, поместени в доклада, имат основание. Няма общество на Земята с идеална демокрация, със сигурност и унгарското има своите (в някои отношения сериозни) недостатъци. Но защо тогава спрямо Унгария не се процедира “по български” (налагане на мониторинг в проблематичните области плюс продължаващи препоръки)? Даже след като в самия доклад се констатира, че “унгарските органи винаги да са били готови да обсъдят законосъобразността на всяка конкретна мярка”…
Защо бе нужно Брюксел да настройва срещу себе си не само унгарските граждани, а и мнозина други граждани на ЕС?
В действителност тази наказателна акция не е репресия лично срещу Орбан, даже напротив. Либералното мнозинство всъщност му прави услуга, тъй като покрай този казус унгарският премиер натрупа точки в конкуренцията си с други европейски политици като Матео Салвини, Ярослав Качински*** и Себастиан Курц за лидер на общоевропейската опозиция на изборите за ЕП догодина (и за председател на Европейската комисия, макар че тук конкуренцията ще е много по-голяма). Прочее, Курц междувременно направи крачка назад, обявявайки, че Австрия ще подкрепи резолюцията в Съвета на ЕС…
Това гласуване в Европарламента е шамар за Унгария и нейните граждани. Същите, които по честен и демократичен начин са изразили подкрепата си за провеждането на определени политики. Политики, които може и да не се харесват на брюкселските чиновници, но имат своята легитимност в една суверенна държава.
Най-вероятно задействането на чл.7 няма да мине, защото Полша и Чехия вече обявиха, че ще наложат вето. Възможно е и други държави-членки да застанат на страната на Унгария. (Ще бъде интересно как ще гласува България – досега премиерът Борисов показваше твърда, дори демонстративна лоялност към брюкселските “лидери”, но на гласуването на резолюцията пет от шестте евродепутати от ГЕРБ застанаха на страната на Орбан.) Но негативният за Европа ефект вече е постигнат.
Показателно е как голяма част от европейските политици започват да приличат на Политбюро на ЦК на БКП от 80-те години на миналия век. “Либералният консенсус” мутира в либерален болшевизъм. Защото когато мнозинството с гласуване реши да отнеме гласа на малцинството, това е именно болшевизъм.
Защо се стигна дотук? Може би крепителите на европейското статукво са изнервени, тъй като самото статукво все повече се пропуква – в Италия се стигна до безпрецедентно обединение на популистка левица и крайна десница срещу брюкселския естаблишмънт, в Швеция умерените лява и дясна партии губят подкрепа за сметка на крайните им аналози… Това може да обяснява, но в никакъв случай не оправдава безотговорността на европейските “лидери”, които очевидно не си дават сметка за възможните последствия.
Ги Ферховстат и компания вместо да избодат очи, изписаха вежди (на Орбан). Но в същото време предизвикаха негодуванието на мнозина европейски граждани. Именно либералите, които най-яростно обвиняват Виктор Орбан, че разделя ЕС, сега се оказаха тези, които наистина го разделят. И засилвайки евроскептичните нагласи (паралелно с еврореформистките), направиха услуга на онези, които имат интерес Европа да бъде слаба и разединена. А Владимир Путин има повод да ги почерпи…
*Заглавието е препратка към картината “Васил Левски пред турския съд” на художника Калина Тасева. Аналогията е, че както Апостола на свободата се бори за национална независимост и реформи в изостаналата Османска империя, така и Виктор Орбан се стреми както към повече национален суверенитет спрямо Брюксел, така и за реформиране на твърде левеещия към момента Европейски съюз.
**Цитатът е от речта на Виктор Орбан по време на изслушването му пред Европарламента. Пълният текст, превод на Николай Облаков, можете да прочетете на сайта “Консерваторъ” https://conservative.bg/orban-vs-eu/
***В лично качество, Ярослав Качински не участва нито в полската, нито в европейската политика, но индиректно, чрез партия “Право и Справедливост”, влияе и на двете.
