fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Консервативно за зелените човечета от Орлов мост

Време за четене: 6 мин.

 

Подлият мир, с който завършва Европейската война поставя победените страни на колене. България е тежко унизена, наложени са и непосилни репарации, хиляди демобилизирани остават без работа. Политиканството и службащината достигат невиждани висоти, изборите се печелят с груба сила, купуване на гласове и нечисти сделки, правителствата са нестабилни . Партийната система е напълно компрометирана за огромна част от населението. На два пъти армията взима властта чрез преврат. Националният идеал претърпява крах. Деморализацията в обществото е изключително тежка. 

В тази тягостна атмосфера израства Третото поколение. Така го нарича един от неговите идеолози – философът Стефан Попов, автор на „Бесъници”, „Българската идея”, „Планини и хора”.  Ако първото поколение осъществи Освобождението, второто  бе наречено от Симеон Радев „Строителите”, защото постави началото на държавността, следващото,  третото поколение се състои от хора, имали възможността да учат в университети на Европа, да обиколят целия стар континент и да попият от неговата култура, история, от модерните идеи на времето.  На това трето поколение, безспорно най-подготвеното в историята ни, Ньой подряза крилете. 

Как реагира третото поколение?  Къде потърси спасение от обществената депресия? Загърби фалша на прогнилия обществен механизъм и насочи цялото си родолюбие, патриотизъм и надежда, цялата си младежка енергия към  българската природа. Настъпи истинска революция с раници. Стотици хиляди млади хора тръгват по планините, трасират планински пътеки, носят в раниците си тухли, с които строят хижи и заслони.  Извършват се първите алпинистки изкачвания, описани и маркирани са планински маршрути във всички български планини. Огромната част от днешната планинска туристическа инфраструктура е изградена тогава, от тези млади хора. Организацията им се казва ЮТС – Юношески туристически съюз и има десетки хиляди организирани членове. Всеки софийски планинар е минавал покрай паметника на Павел Романски в близост до началната станция на едноименния лифт.  Вероятно някои като мен са си мислили, че е ремсист. Не. Романски е студент, скиор, затрупан от лавина през 1931, а паметникът му е издигнат от неговите приятели от ЮТС. 

 Romanski

Намирам нещо общо в онази енергия на ЮТС и кръга „Млада България” от 30-те с протестите на днешните младежи, блокиращи Орлов мост.

Отново страната е в криза, политическата класа е счупила стрелката за измерване на наглост, изборите очевидно не работят за хората, деморализацията в обществото е тотална и дълбинна, цари  бездънна простотия.

В тази ситуация голяма група млади хора се събраха не на Терминал1 и 2, а на Орлов мост и поведоха битка за българската природа. Поведоха я по хаотичен, понякога детински начин. Или поне на мен така ми се струваше дълго време. Казал съм много за неефективността на „зелените протести”, за налудната им претенция да са аполитични по един чисто политически въпрос, за крайностите в посланията и проявите им, които искрено дразнят и отблъскват голям брой „нормални” месоядни любители на природата като мен.  Последният подобен разговор водих онзи ден. 

Но каква е равносметката три години след първия протест, на който някакви момци със сплъстени коси думкаха тарамбуки и скандираха „Странджа”?

– Незаконното вилно селище „Златна перла” между Царево и Варвара беше принудително съборена

– Строителството в местността Иракли е окончателно обявено за незаконно

– Промените в закона за горите, облагодетелстващи концесионерите бяха спряни с вето на Президента, а след това и НС се отказа от тях.

– Забранено беше строителството в Морската градина във Варна 

Оказа се, че природозащитниците постигнаха голяма част от конкретните си искания, а политическата система бе принудена да отстъпи от интересите на партийните си спонсори, под страха, а защо не и под ужаса от силата на уличния натиск. 

Един текст на Иван Бедров от вчера ме наведе на мисълта, че днешните протестиращи, доброволци, еколози и както там могат да се нарекат днешните космати и сърдити млади хора, всъщност са третото поколение на посткомунистическа България. 

Първото поколение беше онова на родителите ни, щастливи, че са дочакали края на комунизма, нещо, което не са вярвали, че ще се случи. Те вляха цялата си енергия в този триумф на доброто и като че ли отказаха да приемат докрай разминаването между мечти и действителност. 

Второто поколение беше на загубените в прехода – онези, на които комунизмът не беше съсипал живота, но чиито мечти, идеали и планове се сринаха грозно пред очите им, бяха подменени с лицемерие, фалш и фасадна демокрация, в грозна мимикрия на старите комунистически елити. Вярата в гражданското усилие у второто поколение беше отровена от онази бездънна простотия, за която стана дума.  

Днешните протестиращи принадлежат на Третото поколение. Те виждат, че общото падение е стигнало дъното. Но израснали в свободен досег с Европа, те не изпадат в оня ступор на отчаяние, налегнал изживяващите се като  жертви на прехода по-възрастни българи, а търсят изход, търсят идеал сред руините на девалвираните идеологии, сринати илюзии и купени избори. 

Третото поколение на посткомунизма намира своя идеал отново там, където го намери посеченото от Ньой Трето поколение на Стефан Попов през 20-те и 30-те години – в българската природа и в любовта към гората, планината и морето.

Тяхната болка за природата ни се струва пресилена и позьорска. Не ни се вярва, че когато обществото е на този хал, когато старци ровят за храна в кофите, кучета изяждат хора в столицата на държавата, родители просят от екрана за операция на децата си, в този момент най-големият проблем на младите хора са дърветата по границите на някой задънен резерват.

 

Дали пък тази болка за природата не е същото, като нашата болка за държавността и обществото?  Просто те са млади и нямат спомен за общество и държавност. Ние сме тези, които мечтаехме за нормална държава, следяхме напрегнато нейните възходи и спадове, докато накрая повечето от нас се отказаха. Тези млади в съзнателния си живот познават само разрухата и хаоса. Трудно ще ги боли за нещо, което за тях е абстрактно. Единственото здраво нещо, което са виждали е природата. Затова приемат заплахата към нея сериозно. Както ние някога приемахме редица неща сериозно. Днес на нас тяхното ни изглежда поза. Дали сбърканите не сме ние?

Сред днешните сърдити млади има ексцентрично изглеждащи еко-био-субекти. Има такива, които прегръщат дървета, медитират и ядат само паднали на земята плодове (доброволно освободени от дървото). Но ако избързаме да поставим всички под общия знаменател „откачалки” ще сбъркаме много. Защото еко-протестите са преди всичко обществен симптом. Те са малката видима част на огромен айсберг. Айсбергът на жаждата за нормалност. Под повърхността сме всички ние от предишните две поколения, разочаровани и отровени от уродливата промяна. Ако тези млади хора ни накарат да повярваме, че не всичко е загубено, гневът, който ще залее старите – нови елити на публичното падение ще бъде страшен. Защото при нас е лично. Затова, радвайте се, докато имате срещу себе си само слънчевите млади лица на „еколозите”. Вслушайте се какво ви казват!
И не се перчете много с каските и щитовете. За да не бягате пак с главите между краката 
Този път ще ви гоним. 
И ще ви стигнем.

Споделете чрез

Предишен

Следващ