fbpx

НОВО

Турските и руските интереси в Арцах

Ще маркирам няколко основни положения - преди всичко от турска и руска перспектива – спрямо актуализиралия се конфликт в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. От турска гледна точка, Азербайджан е важен за Анкара поради няколко основни причини: 1) Тръбопроводът...

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Емоционалният национализъм на бъдещето

Време за четене: 4 мин.

Джордж Оруел обяснява в писмo от 1944, защо ще напише “1984-а”

Повечето знаменити хора на словото от 20-и век са писали много писма. Понякога кореспонденцията им отразява и формира “истинските” им литературни творби. Понякога писмата сами по себе си са събрани в книга. И едното, и другото важи за Джордж Оруел. Том с неговите писма е издаден преди повече от година под редакторството на Питър Дейвисън. От тази книга е писмото, написано до Ноел Уилмeт, който му задал въпроса “дали тоталитаризмът, култът към личността и т.н. наистина са в подем”, при положение, че “изглежда нямат почва за развитие в Англия и САЩ”:

Трябва да кажа, че вярвам (или по-скоро се опасявам), че като цяло тези явления се разрастват. Хитлер, без съмнение, скоро ще изчезне, но това ща стане за сметка на възхода на а)Сталин, б)англо-американските милионери и в)всякакви дребни фюрерчета от рода на де Гол. Всички национални движения, дори тези, чиито корени са в съпротивата срещу Германското господство, изглежда ще приемат недемократични форми, ще се групират около някой фюрер-свръхчовек (Хитлер, Сталин, Салазар, Франко, Ганди, да Валера са възможни примери) на основата на теорията, че целта оправдава средствата. Целият свят се движи към централизирани икономики, които се създават, за да “работят” в икономически смисъл, но не са демократично организирани и са на път да създадат кастова система. С това идват ужасите на емоционалния национализъм и тенденцията към обезверяване в съществуването на обективна истина, защото всички факти трябва да съответстват на думите и пророчествата на някакъв безгрешен фюрер. В известен смисъл историята вече не съществува, т.е. вече няма такова нещо като история на нашето време, която е всеобщо приета. И точните науки са застрашени, защото заради нуждите на военните, хората вече не са от значение. Хитлер твърди, че евреите са започнали войната и ако той спечели войната, това ще се превърне в официална историческа истина. Той не може каже, че две и две е пет, защото заради принципите на балистиката, например, трябва да правят четири. Но ако този свят, от който се страхувам, стане реалност, свят на две или три големи суперсили, неспособни да се преборят една с друга, две и две може вече да стане пет, ако фюрерът пожелае така. Това, доколкото усещам, е посоката, в която сме тръгнали, макар разбира се, процесът да е обратим. 

Колкото до относиталната неприкосновеност на Британия и САЩ, каквото и да говорят пацифистите и всички подобни, все още не сме тоталитарни общества и това е обнадеждаващ симптом. Вярвам силно, както пиша в книгата си “Лъвът и еднорога”, в народа на Англия и неговата способност да централизира икономиката без да унищожи свободата. Но трябва да се помни, че нито Британия, нито САЩ са били истински подложени на изпитание, не познават поражение или тежки страдания и има някои лоши симптоми наред с положителните. За начало, цари общо безразличие към упадъка на демокрацията. Давате ли си сметка, например, че днес в Англия никой под 26 години не гласува и поради това, на мнозинството от хората на тази възраст не им пука за демокрацията? Второ, факт е, че интелектуалците в момента са много по-тоталитарно настроени от обикновените хора. Като цяло, английската интелигенция беше против Хитлер, но с цената на приемането на Сталин. Повечето от тях са напълно готови да примат диктаторски методи, тайна полиция, системно фалшифициране на историята и т.н., стига да считат, че това е “на наша страна”. Всъщност, твърдението, че нямаме фашистко движение в Англия общо взето се дължи на факта, че младите търсят своя фюрер другаде. Не можем да сме сигурни, че това няма да се промени, нито че след десетина години обикновените хора няма да мислят като днешните интелектуалци. Надявам се, че това няма да стана, дори го вярвам. Но ако стане, ще е с цената на битка. Ако някой просто заяви, че всичко, което се прави е за добро и не посочи застрашителните симптоми, той помага за доближаването до тоталитаризъм.

Питате също, дали мисля, че световната тенденция е към фашизъм и защо подкрепям войната. Това е избор между две злини – предполагам, с всяка война е така. Познавам достатъчно добре британския империализъм, за да не го харесвам. Но бих го подкрепил против нацизма или японския империализъм като по-малкото зло. По същия начин бих подкрепил СССР срещу Германия, защото мисля, че СССР като цяло не може да избяга от миналото си, нито да утвърждава първоначалните идеи на революцията, превръщайки я в нещо по-добро от нацистка Германия. Смятам, и не съм престанал да мисля така още от самото начало на войната някъде през 1936-а, че нашата кауза е по-добра, но не трябва да спираме да я усъвършенстваме, което изисква постоянна критичност.

Искрено Ваш,

Джордж Оруел

 

Три години по-късно Оруел ще напише “1984-а”. След още две години книгата ще бъде публикувана и за следващите поколения ще се превърне в най-убедителното литературно свидетелство срещу един свят затворен между супердържави, наситен с “емоционален национализъм”, примиряващ се с “диктаторски методи, тайна полиция и системно фалшифициране на историята”, пропит от “обезверяване в съществуването на обективна истина, защото всички факти трябва да съответстват на думите и пророчествата на някакъв безгрешен фюрер”.

  

Open Culture, 09.01.2014

Превод: Ивайло Гюров

Споделете чрез

Предишен

Следващ