fbpx

Oще два щама и е Нова година!

А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание,
че правене на много книги няма край
и много четене е труд на плътта.

Еклесиаст 12:12

Нов месец – нов щам. Вече две години (в световен мащаб) основната новина във всички медии е свързана с коронавирусната пандемия, прекъсвана само от някоя и друга зелена сделка. Въпреки широкото отразяване, подобни новини вече не предизвикват кой знае каква реакция, освен шеговита. Защо се стигна до това положение?

Изображение: Moffitt

Като предварителна бележка сме длъжни да споменем, че този текст няма за цел да коментира безспорната сериозност, с която трябва да се отнесем към болестта, нито необходимата ваксинация, а още по-малко мерките и степента на тяхната строгост. Единственото, което ще бъде разгледано, е медийното отразяване на ситуацията.

От Чернобил до Ковид

В някакъв момент през миналата година беше умерено забавно да се наблюдава как едни и същи хора се оплакват от две диаметрално противоположни неща. Разбира се, повечето от това оплакване беше чисто политически конюнктурен опит едновременно да се обявят за мерки, но „не-точно-за-тези-мерки“. Накратко поантата беше следната – преди: „Властта не ни информира за изключителната опасност“ , досега, когато „Властта ни информира прекалено много за изключителната опасност“.

Всъщност второто, при достатъчен интензитет и продължителност, постига почти същия краен ефект – информационно претоварване (пренасищане), което е съчетано с информационно замърсяване.

Информационно Претоварване и Замърсяване

Терминът информационно претоварване е популяризиран от Алвин Тофлър[1] и накратко означава трудност или невъзможност за адекватна реакция при наличие на твърде много информация. Информационно замърсяване означава смесването на важно съдържание с несвързана, некачествена или директно невярна информация.[2]

Небезизвестна е максимата, че лошите новини са добри новини за медиите. Това води до усещането, че новините са пълни само с негативна информация. Тук причините са далеч по-дълбоки и най-вече свързани с това, че по природа хората неизбежно са…оптимисти. Обратното би довело до логическото самоубийство (по Камю). Нормалното функциониране на обществото се приема за status quo, а всичко извън него е извънредно, т.е. новина. В този конкретен случай медиите са невинни. Проблемът е другаде:

Медиите по течението

Oт самото начало медиите – далеч не само българските, споделят всяка информация безкритично. По принцип предаването на научна информация винаги е било абсолютно ужасяващо, дори в някои от специализираните издания, още повече в мас-медиите. Ако отново бъдем адвокати на дявола, това също е напълно нормално. Една от основните функции на медиите е да „превеждат“ сухи терминологични данни на масовата аудитория, която няма никакво задължение да е специалист в дадена тема.

В случая проблемът отива далеч отвъд медиите, а именно още на най-високо ниво – например в Световната здравна организация (СЗО). Същото СЗО, което смени препоръките и отношението си поне четири пъти по най-различни въпроси, включително ефекта от ваксинацията и най-вече първопричината му. Самокомпрометирането на СЗО е причина номер едно за цялото недоверие към мерките и ваксинацията. Китайският лобизъм и предстоящите тогава избори в САЩ само утежниха медийното положение. Беше изключително важно 90% от американските медии да игнорират вероятностите за произхода на COVID-19, само защото влизаше прекрасно в разказа за „лошия Тръмп“. А осуетяването на неговото преизбиране беше задача от първостепенна важност за тях.

В България ситуацията, както обикновено, беше подражателно-патетична. Проправителствени и антиправителствени медии сменяха позицията си в зависимост от тази на правителството, която също се менеше (и продължава да се мени) всекидневно. Положението беше утежнено допълнително от трите избори в една година, предвид, че коронавирусът беше основна тема и широко използвана „За“ и „Против“ от всяка една партия.

Освен от споменатите лоши новини, медиите сами създадоха и подхранваха друг сюжет – този на сблъсъка.

Истеричните крайности

Сблъсъкът не можеше да се постигне с умерени коментатори – и от двете страни. Повечето медии реагираха с представяне на двете истерични крайности. От едната страна –  хора, твърдящи, че от вчера трябва всичко да бъде затворено и да се направят едва ли не концентрационни лагери за неваксинирани, а от другата  – такива, отричащи дори самото наличие на вирус или на каквато-и-да-е полза от ваксините.

Разчитането на метафизичното обяснение, че в спора се ражда истината, е напълно извадено от българския свръхполитизиран контекст, в който доминира агиткаджийството и обикновено в спора се ражда…караницата.

Огромна част от медиите, дори да пропуснем политическия натиск или самоцензурата, обикновено са просто мениджъри на кратки прес-съобщения и преписвачи на информация от БТА/БГНЕС/международната-агенция-с-която-имат-договор. В частния национален случай се пропуска напълно един от основните принципи, които имат отношение към журналистиката.

Връзката между фигура и фон

Основна концепция в Гещалт психологията е връзката между фигура и фон. В комуникационната теория това е изведено като неизбежното опериране на медиума в информационния контекст[3]. Накратко – съобщаването на всяка информация трябва да бъде съобразено със съществуващия контекст. Пример за подобно несъобразяване е публикация за изолиран ваксинационен инцидент преди почти век, точно когато е началото на ваксинационната кампания.

Изоморфната кореспонденция, основен принцип не само в гещалт, но и в дизайна, и във фотографията,  накратко означава, че хората реагират на значение, а не на чиста перцепция за съществуването на обекта. Неделима е връзката между представянето на обекта и контекста, в който той се намира. Самият обект (новина) от своя страна се възприема въз основа на вече съществуващи суперпозиции (модели) и установена обществена интерсубективност.[4]

Пренасищането със значение често води до точно обратния ефект – на съпротива или неглижиране, особено в Източна Европа, поради исторически и антропологични фактор.

В тази връзка можем да направим два извода:

  1. Медиите не са си направили такива (изводи) и продължават да реагират по същия истеричен начин на щама Омикрон, по който и на предишните нови щамове. Информационното пренасищане, което водеше до необходимо съобразяване, прерасна от ужас към неглижиране, до обикновена насмешка още с трите „локдауна“ през миналата година
  2. Агресивната стратегия за налагане на мерки и ваксинация и всяване на страх (вече) не работи в българския контекст, т.е. трябва да бъде измислена друга фигура, която да има ефект на фона на предизвиканата от същата тази агресивна стратегия съпротива.

Медиите, като четвърта власт, често имат по-голямо влияние от първите три. Дори да пропуснем факта, че в България някои медии си имат партии, а не обратното. Властовият компонент предполага, че те имат и друга функция и цел, а не да оперират като чисти търговски дружества с цел печалба (от брой кликове/гледания/четения/слушания). Властовата отговорност не е нещо, което трябва да служи за клиширана похвала или да бъде активно отбягвано, а напротив – да бъде използвано.


[1] Toffler, Alvin, (1970), “Future Shock “, Random House

[2] Orman, Levent (2015). „Fighting Information Pollution with Decision Support Systems“. Journal of Management Information Systems

[3] CIOS/McLuhan Site: Probe: Figure & Ground“. www.cios.org.

[4] Scheff, Thomas (2006). Goffman Unbound!: A New Paradigm for Social Science (The Sociological Imagination), Paradigm Publishers


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Николай Облаков
Създател на платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Колумнист и редактор в няколко български онлайн и печатни издания.