Ватиканът продължава да поражда смесени чувства сред прогресистката общност – както по света, така и в България. Папа Франциск нееднократно даде доказателства, че желае да адаптира католицизма към предизвикателствата на съвременната епоха и част от неговите изявления му спечелиха репутацията на най-либералния наследник на престола на Св. Петър досега. Изявленията на папата за исляма, за мигрантските вълни към Европа, както и по редица социални и ценностни въпроси, разделящи съвременното общество му спечелиха предимно овации в либералното ляво и несъгласия в консервативното дясно.
Папата направи безпрецедентно толерантни изказвания за хомосексуализма, като посъветва родителите на хомосексуални деца да проявят разбиране, а не осъждане. На среща с хомосексуален мъж папата му каза, че Бог така го е създал и в това няма нищо нередно. Дошъл на папския престол от Латинска Америка Франциск донесе във Ватикана и забележим антикапиталистически патос – култивиран от “теологията на освобождението”. Самото име, което понтифексът си избра – Франциск – показа неговото намерение да бъде застъпник преди всичко за бедните и онеправданите.
Тези позиции на папата, както и харизматичното му присъствие в българския обществен живот за два дни през май го превърнаха в любимец на стотици хиляди българи, зажaдняли за духовен пример и духовно лидерство. Папата обаче се превърна и в герой за … агностичната и атеистична либерално-прогресистка общност, която видя у него потвърждение за своето дълбоко убеждение, че от Европа идват положителните неща – дори и от Ватикана, за сметка на ретроградното влияние на изтока и Москва, сковало Синода и българския духовен живот в мрака на едно продължаващо Средновековие. Кой би предположил, че една църква – пък макар и католическата – ще си спечели толкова суперативи от тези, за които християнството е отживелица от епохата преди Просвещението и лаицизма.
Но Бог е създал човека и света, и за изпитание – не само за радост и празненство. Отхвърлянето на “джендър теорията” от Франциск и квалифицирането ѝ като опит да се унищожи природата потопи неговите проятели-прогресисти – поне в България в тъга, недоумение и раздразнение. Провидя се “огромна опасност тази позиция да бъде използвана за атака срещу всякакви сексуални малцинства…” Ах, какъв лош папа – отказва да признае всеобхото човешко право на произволна деконструкция на света и на реконструирането му по правилен прогресивистки модел. Отказва да провиди “джендър теорията” като ценна прогресивна практика, съвсем задължителна за човечеството по пътя към светлото му бъдеще.
Всъщност папа Франциск – независимо от това къде какво говори – безспорно има християнска визия за човека и света, която не може да се вмести в прокрустовото ложе на мултикултурните екпериментатори с бъдещето. Човекът е Божие творение, което има тяло, психика, житейски път и смисъл на съществуването си, които са неотделими от една по-мащабна мисия, отколкото се съдържа в неговия живот тук на земята. От тази гледна точка, природната обусловеност на човешкото същество не е реалност, която може да бъде променяна чрез произвола на модата – включително идеологическата мода на “третата вълна” на феминизма. И хомосексуалността, и транссексуалността и всички други феномени на човешкия живот са част от едно творение, което се манифестира в два основни модуса – два пола. Техните социални проявления еволюират, но не преминават границите на определеност от своя Създател.
Като Божие творение всеки човек – независимо от това като какъв се определя – има правото на достойнство, свобода на самоосъществяване и защита от поругание. Слава Богу, нашата цивилизация вече е в състояние да гарантира тези права. Но тези гаранции са условни и зависят от условията на обществено развитие, за да бъдат гарантирани. Знаем добре какво се случва когато една поредна “най-прогресивна” идеология започне да налага задължителен ред в услуга на “светлото бъдеще”. Права имат всички – категорично! “Джендър мейнстрийминг-ът” е по желание – не е задължителен. Не само защото папата го казва…
*Текстът е от фейсбук профила на автора
