Тази статия е част от Годишникъ2022. Можете да закупите изданието и да разгледате всички статии тук
Най-новото издание – #Годишникъ2023 можете да закупите след 26.01.2024 тук.
През 1980г. икономистът Джулиан Саймън се опълчва на всички катастрофални сценарии за човечеството и залага в полза на човешкия ум и способности. Като алтернатива на аргументите на алармистите Саймън предлага облог, че цената на която и да е суровина няма да се повиши в бъдеще. Биологът Ерлих и неговите поддръжници дори получили правото да изберат суровините – те се спрели на хром, мед, никел, калай и волфрам. Облогът бил за цената на петте метала през следващите десет години, а залогът – 1000 долара (по 200 на метал). Ако цените се покачат, то Саймън ще плати разликата, но ако спаднат, плаща Ерлих.
През тези 10 години населението на Земята нараства с почти 1 млрд. души. Въпреки това, през септември 1990г. цената на всеки един от петте метала била по-ниска спрямо десетилетие по-рано и Ерлих платил 576 долага на Саймън. Това обаче не променя нищо в разсъжденията и медийната мощ на алармистите – те продължават да сипят катастрофални прогнози и дори успяват да се присламчат все по-близо до властта. Джулиан Саймън обаче се бори. През 1996г. в книгата си The State of Humanity той прави две предсказания за следващия век:
„Състоянието на човечеството ще се подобри в почти всеки материален аспект, било то продължителност на живота, цени на суровините или брой на телефоните в Китай.“
„Хората ще продължат да се оплакват за това, че всичко става все по-зле”.
Днес знаем, че е бил напълно прав. В чест на страхотната му работа икономисти разработват мярка за относителното забогатяване на индивида, която наричат Индекс на изобилието на Саймън (Simon Abundance Index). Той измерва връзката между растежа на населението и изобилието от 50 основни стоки, включително храна, енергия, материали, минерали и метали. Базовата година на индекса е 1980-та., а базовата му стойност е 100%. През 2020г. индексът достигна 708,4%. С други думи, индексът се е повишил с 608,4% през последните 40 години, което означава удвояване на изобилието на глобални ресурси на всеки 14 години.
SAI се измерва във времеви цени. За да се изчисли цената на дадена стока във време, номиналната ѝ цена се разделя на глобалната средна почасова заплата. В периода 1980-2020г. средната номинална цена на 50 базови стоки се е повишила с 51,9%, а средната глобална номинална почасова заплата се е повишила с 412,4%. Така общата времева цена на 50-те стоки е паднала със 75,2%.
Коефициентът на изобилие на лични ресурси се изчислява, като се раздели средната времева цена на 50-те стоки през 1980г. на средната времева цена на 50-те стоки през 2020г. Тази стойност ни показва колко повече ресурс може да получи човек за същите часове работа между две точки във времето. Същият брой часове работа, които са купили една единица в кошницата от 50 стоки през 1980г., са в състояние да купят 4,03 единици в същата кошница през 2020г.
2021 – годината на рязко обедняване
Средно индексът се увеличава с около 5% годишно между 1980г. и 2020г. През 2021 г. обаче SAI се срива с 22,6%. Това е най-големият едногодишен спад, регистриран от индекса, откакто го има. Поглед към изменението на цените на отделните ресурси през 2021г. показва, че най-големи скокове отчитат природният газ, въглищата, калаят, нефтът, торовете и почти всички метали и храни. Спад във времевите цени отчитат само 4 стоки. За съжаление, тенденцията продължава и през 2022г.
Свързаните с COVID-19 пандемията ограничения върху икономическата дейност и свободата на индивида например доведоха до шок в предлагането, от който много отрасли все още не са се възстановили напълно. Шокът от предлагането беше изострен от фискалните и монетарни стимули, които попречиха на някои работници да се върнат на пазара на труда, след като ограниченията бяха премахнати. Тези стимули също доведоха до шок в търсенето, като парите се насочиха към недвижими имоти, фондовия пазар и суровините, тъй като спестителите се опитваха да се защитят от нарастващата инфлация.
Ефектът е най-силно изразен в енергийните цени. Кризата там трябва да бъде търсена още по-дълбоко. Политическият натиск за ограничаване на добива и потреблението на изкопаеми горива през последното десетилетие, който кулминира с подписването на Парижкото споразумение за климата от 2015г., доведе до структурен недостиг на инвестиции в сектора. Потреблението им продължава да се увеличава, но добивът просто не насмогва. И накрая, скокът в цените на ресурсите беше значително засилен от руската инвазия в Украйна – този ефект ще бъде отчетен тази година.
Горното на пръв поглед противоречи на теорията на Саймън, но всъщност доказва колко е прав, когато свързва способността ни да създаваме нови ресурси със свободата на индивида. Човечеството е преживявало подобни сътресения и съпътстващото намаляване на изобилието от ресурси и преди. За щастие, историята показва, че растежът на изобилието от ресурси може да бъде възстановен. Когато правителствените политики и правилното парично управление насърчават предприемачеството, тогава откриването на нови знания и създаването на ново богатство ще се върне и ще процъфти. Остава само да се преборим и да спечелим свободата си. Отново.
