Най-сетне реших да изгледам сериала „Под прикритие“, защото непрекъснато чувам все хубави работи за него. Действително е по-добър от много американски бози. Сценарият, режисурата, операторската работа и актьорското присъствие са много над средното ниво.
Браво! Но не за това става дума. Антагонистът в сериала (главният отрицателен герой) – Джаро (Михаил Билалов) – е свръхинтелигентен бивш полицай, който успешно ръководи печеливша и ефективна ОПГ. Неговата дясна ръка е Иво (Захари Бахаров), който знае всичко, организира всичко, наема хора, провежда операции и т. н. Какво тогава върши Джаро? Дотам, докъдето съм стигнал, само надува бузи и заплашва. Защо е на върха на организацията? Ето това филмът не обяснява. А щеше да е много по-интересен, ако покажеше какво става отвъд Джаро, кой стои над него, кой му е началник, от кого се страхува и пред кого се отчита.
От известно време занимаваме умовете си със сблъсъка между Делян Пеевски и Ахмед Доган. Всички знаете какво се случи. ДПС се разцепи по повод гласуването на предложеното от Бойко Борисов правителство. Депесарите се разделиха на доганисти и пеевисти. Доганистите напуснаха парламентарната група. Пеевистите останаха. Напрежението ескалира дотам, че доганистите изхвърлиха Пеевски от ДПС, а в отговор Пеевски изхвърли Доган от сараите в Бояна и от двореца в Росенец.
И заваляха въпросите, заблъскаха ни като огромни питанки, падащи от небето върху главите ни. Защо му трябваше на Пеевски да се завира в политиката? Защо Доган не се ската някъде да си харчи парите? Кое ще се окаже с най-голяма тежест в това единоборство – политическият гръб, парите или гласовете на мохамеданите? В крайна сметка кой от двамата ще надделее? Тая работа е като при Джаро от “Под прикритие” – щяхме да имаме много повече отговори, ако знаехме какво се случва отвъд Доган и Пеевски, кой им дърпа конците, на кого се отчитат…
С колкото и богатство и власт да разполага един човек, над него винаги стои някоя по-голяма сила. И тази сила може да го събори за часове. А още по-интересно е, че тази сила не е монолитна. Както всички знаем, генезисът и на Доган, и на Пеевски е в тоталитарната Държавна сигурност от времето на развития социализъм. И до един момент поради тази причина те изглеждаха съратници, но се видя, че не били. Дали ще са сегашните служби, дали ще са бившите служби, организираната престъпност, масоните или тамплиерите – това са хора и като всички хора и те се групират и прегрупират вътрешно на крила, лобита, клубове, а често конфликтите са и междуличностни. Щеше да е много интересно, ако някой журналист успееше да изрови имената на тези хора, да разкаже историите им. Тогава може би щеше да стане малко по-ясно какво точно се крие зад зрелищния конфликт между Доган и Пеевски.
Сега щяло да стане като в Косово и нямало да стане така, от само себе си, ами било старателно изпипан сатанински сценарий за взривяване на етническия мир в България. Според други пък всичко било от злия характер на Пеевски – отмъстителен, дребнав и властолюбив. Било от манията му да притежава всичко, да контролира всичко и да властва над всичко. Трети пък са сигурни, че става дума за овладяване на пая от националното богатство, който се контролира чрез ДПС. Последната хипотеза има версия, че причината е борбата за контрол над големи контрабандни канали. Също така има версия, че едните групи гравитират около руснаците, а другите – около американците, което вече вкарва още един образ в цялата картина – господарите на господарите и техните господари. Пеевски и Доган били просто аватари на тези воюващи помежду си задкулисни групи, подгрупи и надгрупи. Те били безволеви изпълнители на волята на своите господари, които на свой ред били проводници на волята на своите и тъй нататък.
Какво ще стане сега с ДПС? Ама, моля ви се, дами и господа! Ние не знаем какво точно стана, не знаем какво става. Откъде да знаем какво ще стане! Много е важно на коя страна ще застане тихият, но сплотен електорат на ДПС. Един прибързан отговор би гласял: “На Доган, на кого другиго!”. Преди всичко говорим за турци или по-точно за мюсюлмани с турски имена, струпани около джамиите си. Доскоро се говореше, че в класическите избирателни полета на ДПС е невъзможно някой да гласува за някого с българско име, затова и непоклатимостта на ДПС във властта се измервала с процента на мюсюлманите-гласоподаватели. При това положение изглежда, че в крайна сметка Пеевски ще се оттече в канала на политическата история подобно на Касим Дал и Лютви Местан преди него. Но дали ще стане точно така?
В началото турците ги сплотяваше страхът от нов възродителен процес. Този страх с времето се притъпи и ако все още го има, мисля си, вече е някак теоретичен, някак по инерция. Не знам доколко етническата и верската солидарност играе някаква роля. Етническата – може би, защото става дума за различни език и култура. Но верската, в такава безбожна страна, където на нито една партия не є пука за небесното и отвъдното, където никое решение не се взима в съответствие с някакви ценности, различни от прагматичните, какво значение би могла да има вярата? Никой никого няма да преследва заради това, нито пък някой ще управлява в съответствие или пък в разрез с някакви догми. Днес даже и в турските избирателни полета на ДПС доминира материалният интерес.
Знае се, че една от причините ДПС да държи здраво гласоподавателите си, е тяхното препитание. То зависи преди всичко от общините и после от местните обръчи от фирми, които пак в по-голяма или по-малка степен усвояват общински и държавни пари. За да кажем кой от двамата – Доган или Пеевски – каква част от електората ще привлече към себе си, трябва да прегледаме кметовете и да видим всеки един от тях с кого е. Ето това според мен е ключът към гласоподавателите.
Парите за организиране на кампании, за купуване на гласове и медийно влияние са друго. И двамата биха могли да се справят добре, доколкото са обградени от хора със съвсем конкретни икономически и финансови интереси, за чието постигане са готови да направят сериозни инвестиции.
У кого ще остане марката ДПС? Също много важно. В този случай никой не може с лека ръка да си позволи да изостави разработен бранд, както навремето Иван Костов направи със СДС, за да основе ДСБ. При една на практика етническа партия, заемала цял живот позата на пазител на вътрешния мир, това може да стане много по-трудно, марката ДПС е много по-ценна, с много повече реална стойност. В тази връзка ще прави ли Пеевски нова партия? Вероятно ще му се наложи, но ще бъде трудно, много трудно. Каква ще бъде идеологически тази партия, каква ще бъде политически? Каква външна политика ще води? Каква вътрешна политика ще води – лява или дясна? Говори се, че искали да бъдат консервативни. Има някаква логика предвид профила на поддръжниците им. Да бъдат, но да не го заявяват в прав текст, защото ще им се смеят – поредният консервативен проект. А и истинският консерватор не казва: “аз съм консерватор”, а чака другите да го разпознаят и назоват. Но пък на кого в България му е притрябвал истински консерватор!
И накрая най-важното. Защо ни е да размишляваме за всичко това? Нямаме ли си друга работа, няма ли за какво друго да мислим? Имаме, разбира се, но е полезно да добием някаква представа и по този казус, защото отново ще поискат от нас да вземем страна – така е устроен човекът: ако не си с нас, значи си против нас; ако не си доганист, то няма какъв друг да си, освен пеевист; ако не одобряваш гей пропаганда сред децата, значи си путинист, какъв друг да си! А всъщност, ако за Доган и Пеевски страните са две, то за нас не са. За нас страната е една. И затова е добре да не забравяме, че отвъд Доган и Пеевски има и други сили, както има и зад филмовия герой Джаро от “Под прикритие”. Има други сили, но те нямат нищо общо с нашия дневен ред. Дали в борбата за контрол над контрабандните канали, над икономиката и медиите, над политиката и Народното събрание ще надделее полковник Иванов от ДС или полковник Петров от ДС, за нас няма съществено значение.
А кои са силите отвъд полковник Петров и полковник Иванов от ДС? Това един Господ знае и стари жени. И д-р Фауст. Питайте го, ако не вярвате! О, миг поспри! Ти тъй си хубав! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
